Полето на вечния свят

Не е възможно светлината да бъде без място или съд, който да я приема и съдът да не е изпълнен със светлина, така както има плюс и минус и не могат един без друг. Затова всичко е изградено чрез обединяване на противоположности, което е същността на творението. Силата на създаването е мъжката част, а творението е неговата женска част. Те са взаимно свързани, едното не може да действа без другото и затова съществуват и мъжът, и жената. Изначално е имало мъжка част, която е създала женската част, така светлината е създала желанието, а желанието после се променя, по подобие на светлината. Предназначението на мъжа и жената в нашия свят е да достигнат своя духовен корен, от който произлизат и там да са във връзка, съгласно духовните закони. Тогава те достигат вечното състояние. Не усещаме, колко сме противоположни, но няма друго, така различно от мъжа и жената в своя духовен корен. Поради своето различие, са задължени да се съединяват над него, в едно единно цяло. Те се допълват и могат да съществуват само в това, взаимно допълване. Науката кабала разказва за творението, как е било създадено, как се е развивало, как се е разделило на две противоположни части, как двете части, които произлизат от един корен, отначало се отделят една от друга, а после отново се събират и се допълват. Това са мъжката и женска част. Мъжът и жената, живеещи в нашия свят са доста далече от подобието на свойствата и обектите в духовния свят. Трябва да преминем пътя на своето пълно развитие и тогава ще можем да разберем, как да се допълваме помежду си, за да се превърнем в едно единно, съвършено цяло. А това означава - да станем, подобни по качества на създалата ни сила. Казано е: „Човекът е като дървото в полето“. Той през цялото време се стреми да се развива, да израства, да разцъфне, да се разширява. Наистина, може ли да се сравни вътрешната работа на човека с растежа на едно плодоносно дърво? Човекът е резултат от развитието на неживата, растителната и животинската природа. Затова в него има свойства от всички, предишни нива на материята. Цялата природа се намира в нас и затова сме способни да я разберем и да я изследваме, понеже тези нива по своята вътрешна организация, се намират по-ниско от човека. А, къде е „полето“, от чиято земя растем? Всяко дърво е израснало по някаква причина от това, че семената на друго дърво са попаднали в почвата и са пораснали. Семената се разнасят от вятъра или по-често се пренасят от животните. Трябвало е да бъде направено от по-високо в йерархията създание, отколкото е дървото. Наистина, когато се сравнява човекът с дървото, се има предвид не израстване на живото тяло, което расте по законите на животинския свят. Ние създаваме семейство като животните, живеещи на стада, развиваме образование, култура, наука, търговия, промишленост. Но така устройваме само дома си, своето обкръжение, по-удобно от животните. Действаме напълно инстинктивно, изпълнявайки вътрешната заповед на природата, нашето естествено, природно развитие. Това все още не прави от човека „дърво в полето“, защото е едно животно, по-развито и по-нещастно, поради постоянната конкуренция с останалите като него. И макар, животът ни да е по-наситен и интензивен от живота на животните, завършва също със смърт. Ако човек иска да се развива вътрешно, то това развитие вече излиза извън границата на животинското ниво. Той чувства в себе си вътрешен стремеж за допълнително развитие. Интересува го не самото развитие на неживата, растителната и животинска природа на Земята, а как „да отгледа“ човека в себе си. Не иска да се чувства ограничен вътре, в този живот на материални желания и цели, на живот и на смърт. В него се ражда нов стремеж, който иска да реализира. Как се възприема животното, растението и неживата материя от този духовен човек? Това вече не е обичайният нежив, растителен и животински свят, същесвуващи спрямо материалния човек, а особени стъпала: неживо, растително и животинско, съотнесени вече спрямо духовния човек. Започваме да виждаме, че разликата между камъка, растението, животното и човека в този свят се определят от силата на желанието, намиращо се във всяко създание, като не е важна големината на тази сила - желание, а нейното качество. Защото човекът не е най-силното създание на Земята, но е преуспял, в сравнение с останалите създания. Тайната на успеха му е в това, че приближава към себе си полезното и отделя вредното. Човекът вижда зараждащото се състояние и може да създава дългосрочни програми. Способен е да разбира ставащото, зад пределите на обичайния кръг, а животното не излиза извън своите граници. Човекът разкъсва границите и иска да завоюва всичко. Ако не вижда нещо вредно, то умее правилно да действа и защитава себе си. Този човешки стремеж да приближи полезното и да отдели вредното не е чисто инстинктивна проява, както при животните, а расте и може да бъде развиван. Затова човекът се развива постоянно. Може да се нарича егоистично това развитие, според желанието да живее, да съществува и да достига все по-голям успех, комфорт, удобство, благополучие и безопасност. Но тази способност е дадена само на човека. В нашия свят ние включваме в себе си цялото мироздание и му въздействаме, а от друга страна се намираме под влияние на цялата реалност. Достигаме до разочарование, откривайки, че този егоистичен подход не ни донася желания успех. Изведнъж виждаме, че тази реалност е ограничена и не можем да бъдем щастливи. Дори да можем да си осигурим цялото материално изобилие, в нас изведнъж изниква ново желание, което не се отнася до животинската степен и не е насочено за напълване на себе си с всички земни блага: храна, семейство, пари, почест, знания. Искаме да избягаме от този живот, за да имаме вечен живот. Дървото се храни от земята, от светлината на слънцето, а какво подхранва човека, който иска да напредва, да се развива вътрешно? Какво търси той? Човекът търси вечността. Разликата между неживото, растителното, животинското и човека е в това, че той пробива границата на живота. Не иска да зависи от рамките на времето, на движението, на пространството и мечтае да излезе зад пределите им, за да влезе във вечното и съвършено измерение. Наличието на такава потребност в човека му дава огромни възможности за развитие на следващата степен, след като е изградил себе си в този свят. Имайки всички материални блага, изведнъж усеща, че няма нищо, защото към него идва  желание, което е от следващата степен. Това желание произлиза от по-високо ниво, съответстващо на духовния човек, стремящ се да излезе извън границата и да не е обвързан със своето тяло. Той не е съгласен да се състари и да умре, а иска да постигне повече. Това го води до постигане на нов свят, следващата степен на развитие. Автор: Емилия Наумова   Коментари