Има една страшна личностна диагноза, определяща средностатистическата българка и тя е домакиня!
И тук имам предвид домакиня не в добрия, а в обсебващия смисъл на думата. Не говоря за жените, които
държат що-годе прилична хигиена в домовете си и бързат през уикендите да излязат навън, за да се забавляват с децата си, а за онези поболели се и невротични на тема чистота домакини тип „Моника“ от неугасващия сериал „Приятели“.
Става въпрос за онази щура домакиня, вдъхновила всички безумни реклами по телевизията, която вади петлитров прах за пране от дамската си чанта, за да го препоръча на приятелки, докато си бъбрят сладко в кафенето; онази домакиня, която пропагандира колко е важно да нямате прах у дома, подът да блести до блясък, роклята да е прана с „Первол“, а ризите на мъжа ви да са чисто бели и изгладени до съвършенство. И сякаш тази ми ти домакиня се е пренесла от телевизора и в реалния живот!
Не ме разбирайте погрешно! Донякъде (ама само донякъде) се възхищавам (и недоумявам) на тези домакини, които с уверена педантичност и хирургическа прецизност забърсват всяка песъчинка прах, имала наглостта да дойде на екскурзия в техния дом. Като неуморими работнички в експлоатиращо ги китайско предприятие, те бършат ли бършат прах, пускат прахосмукачка по два пъти на ден, забърсват прозорците до такъв диамантен блясък, че дори муха да кацне, ще направи шпагат. Всъщност какви ти мухи? Насекоми бръмчат само в главата ми! В техния изряден дом няма място за досадни и пълзящи животински твари. Те пръскат против вредители, почистват, перат, центрофугират, мият пода, мивката, банята, търкат, пренасят в жертва маникюри и ръце в неравната битка с мръсотията в името на една висша цел: чистотата.
Те са спартанци в една ужасяваща войната на праховете. Не са на кон, но са яхнали метлата, стирката, парцала и прочие битови оръжия на неблагодарния домакинския труд. Нямат време да излязат навън, за да се разходят в парка или да видят стара приятелка, отказват социални контакти, защото имат неотложна среща с онзи мистър Пропър или господин Бонукс (по-чисто, по-свежо, по-малоумно???) Липсата на реална и вдъхновяваща професия ги е превърнала в професионални домакини.
Ако имат деца, те стават невинни жертви в несправедливата им (и нека си признаем- неравностойна) битка с мръсотията. Като истински диктатор-хигиенист по тях се подвиква ежедневно: „Прибери си играчките! Изчисти си стаята! Обърши праха от учебниците!Не те ли е срам, пак се накапа! Виж се какъв си мърльо!“
Това са творческите бръщолевения на една нечистофайница, биха си казали тези домакини или онези, които влизат в начален стадий на „болестта“.
Може би са прави, можи бе не, вероятно само донякъде. В очите на домакините с главно Д всички останали, които не чистят по 22 часа в денонощието, седем дни в седмицата, са мързеливи, мърляци, разхвърляни, неподредени и неуважаващи себе си жени.
Но всъщност това са жени с различни приоритети. Дами с разнообразни хобита и понякога впечатляващи интереси, които не са обсебени и не говорят само за домакинстване. Това са жените с любпитни истории, чиито теми за разговор не включват какъв невероятен нов препарат за разтваряне на мазнини си е купила. Те не си стоят у дома, за да бършат прах. Те целите се „обличат“ в прах , докато играят наред с децата си на пясъчника, правят кюфтета от кал или изкачват някой планински връх с дете и раница на гръб. Домакинстването оставят за през седмицата, защото освобождават уикендите си за интересни занимания. Такива дами не страдат от диагноза „домакиня“. Домакинстването е просто задължение и необходимост, а не тяхно хоби. Те не са 24-часови хигиенистки, които превръщат дома си в санитарен възел. Те излизат навън и преобразуват целия свят в свой дом.
Домакиня или друг вид героиня - изборът е ваш!
Автор: Боряна Върбанова
Коментари
Има една страшна личностна диагноза, определяща средностатистическата българка и тя е домакиня!
И тук имам предвид домакиня не в добрия, а в обсебващия смисъл на думата. Не говоря за жените, които
държат що-годе прилична хигиена в домовете си и бързат през уикендите да излязат навън, за да се забавляват с децата си, а за онези поболели се и невротични на тема чистота домакини тип „Моника“ от неугасващия сериал „Приятели“.
Става въпрос за онази щура домакиня, вдъхновила всички безумни реклами по телевизията, която вади петлитров прах за пране от дамската си чанта, за да го препоръча на приятелки, докато си бъбрят сладко в кафенето; онази домакиня, която пропагандира колко е важно да нямате прах у дома, подът да блести до блясък, роклята да е прана с „Первол“, а ризите на мъжа ви да са чисто бели и изгладени до съвършенство. И сякаш тази ми ти домакиня се е пренесла от телевизора и в реалния живот!
Не ме разбирайте погрешно! Донякъде (ама само донякъде) се възхищавам (и недоумявам) на тези домакини, които с уверена педантичност и хирургическа прецизност забърсват всяка песъчинка прах, имала наглостта да дойде на екскурзия в техния дом. Като неуморими работнички в експлоатиращо ги китайско предприятие, те бършат ли бършат прах, пускат прахосмукачка по два пъти на ден, забърсват прозорците до такъв диамантен блясък, че дори муха да кацне, ще направи шпагат. Всъщност какви ти мухи? Насекоми бръмчат само в главата ми! В техния изряден дом няма място за досадни и пълзящи животински твари. Те пръскат против вредители, почистват, перат, центрофугират, мият пода, мивката, банята, търкат, пренасят в жертва маникюри и ръце в неравната битка с мръсотията в името на една висша цел: чистотата.
Те са спартанци в една ужасяваща войната на праховете. Не са на кон, но са яхнали метлата, стирката, парцала и прочие битови оръжия на неблагодарния домакинския труд. Нямат време да излязат навън, за да се разходят в парка или да видят стара приятелка, отказват социални контакти, защото имат неотложна среща с онзи мистър Пропър или господин Бонукс (по-чисто, по-свежо, по-малоумно???) Липсата на реална и вдъхновяваща професия ги е превърнала в професионални домакини.
Ако имат деца, те стават невинни жертви в несправедливата им (и нека си признаем- неравностойна) битка с мръсотията. Като истински диктатор-хигиенист по тях се подвиква ежедневно: „Прибери си играчките! Изчисти си стаята! Обърши праха от учебниците!Не те ли е срам, пак се накапа! Виж се какъв си мърльо!“
Това са творческите бръщолевения на една нечистофайница, биха си казали тези домакини или онези, които влизат в начален стадий на „болестта“.
Може би са прави, можи бе не, вероятно само донякъде. В очите на домакините с главно Д всички останали, които не чистят по 22 часа в денонощието, седем дни в седмицата, са мързеливи, мърляци, разхвърляни, неподредени и неуважаващи себе си жени.
Но всъщност това са жени с различни приоритети. Дами с разнообразни хобита и понякога впечатляващи интереси, които не са обсебени и не говорят само за домакинстване. Това са жените с любпитни истории, чиито теми за разговор не включват какъв невероятен нов препарат за разтваряне на мазнини си е купила. Те не си стоят у дома, за да бършат прах. Те целите се „обличат“ в прах , докато играят наред с децата си на пясъчника, правят кюфтета от кал или изкачват някой планински връх с дете и раница на гръб. Домакинстването оставят за през седмицата, защото освобождават уикендите си за интересни занимания. Такива дами не страдат от диагноза „домакиня“. Домакинстването е просто задължение и необходимост, а не тяхно хоби. Те не са 24-часови хигиенистки, които превръщат дома си в санитарен възел. Те излизат навън и преобразуват целия свят в свой дом.
Домакиня или друг вид героиня - изборът е ваш!
Автор: Боряна Върбанова
Коментари