Днес ви срещаме с един изключително позитивен и всестранно развит човек - Бойчо Петров, председател на спортен клуб по бойни изкуства „Атила“ и треньор по ушу, кикбокс и бокс.
Ето какво споделя той за своята работа с децата, любовта към спорта и бъдещите си мечти пред Бургаски репортер.
Кога започна да се занимаваш с бойни изкуства? Какви шампионати е завоювал досега клубът ти?
Започнах да се занимавам с бойни изкуства на 7 години. Тренирал съм карате, джийт кун до, таекуон-до, в последствие се прехвърлих към ушу, бокс и и кикбокс. През 2006 реших да си основа собствен клуб. С мои приятели си избрахме име и така започна моята кариера като треньор в спортен клуб „Атила“. За последните години, откакто съществува клубът, имаме около 40 медала от първенства в България. Миналата година един наш ученик - Даниел Куцаров спечели 4 златни медала в Сърбия и стана Балкански шампион по ушу.
А трудно ли е да основеш собствен клуб в България?
Самата административна процедура с документите е доста дълга и трудна. Усложнена е и регистрацията в съда. Но когато имаш желание нещата винаги се получават, въпреки трудностите.
С кое свое постижение се гордееш най-много?
Най-много се гордея не с моите собствени успехи, а с постиженията на своите ученици. Не вярвах, че ще го кажа това някога. Докато бях състезател, а не учител, даже са ми били странни подобни изказвания на треньори, но ето, че животът ме промени (усмихва се). А относно личните ми успехи – 6 пъти съм шампион на България, 2 пъти вицесветовен шампион по ушу, 2 пъти републикански по кикбокс и ушу.
Какво е нужно, за да постигнеш спортни висини? Вроден талант или пък усилия на волята и редовни тренировки?
Изискват се най-вече упоритост и много усилия.
А талантът играе ли някаква роля?
Да, по принцип играе. Нормално е на всеки човек дадено нещо да му се отдава повече от друго. Аз лично бях от хората, които мога да определя като супер неталантлив. Но с амбиция и много труд нещата се получават. Да, някои учат по-бързо. Но по-упоритите и учащи се с желание понякога са тези, които успяват.
На каква възраст е нужно да се стартира, ако човек иска да се занимава професионално с бойни изкуства?
Ако говорим конкретно за ушу, в Китай започват на 5 годинки, така че препоръчителната възраст е тази. Тогава децата все още нямат добра двигателна култура . Мога да го обясня с метафората за една празна книга, в която тепърва започваш да пишеш. Малко по малко децата придобиват двигателни навици, които после е много трудно да се изкоренят. В ушу е много важна гъвкавостта, която започва да се развива в тази възраст. Ако ученикът не е развил добре гъвкавостта си, става опасно за него, защото могат да се получат много травми, скъсване на сухожилия и мускулни влакна, което не е желателно. Така че ранната възраст за стартиране на тренировките по ушу е препоръчителна.
Нима е вече късно за един 20-годишен човек, например, да се запише на тренировки по ушу?
За практикуването на спортно ушу, в което гъвкавостта е от ключова важност, е вече късно. Но в бойното изкуство ушу има един по-духовен стил, наречен Тай Чи, в който е дори препоръчително да започнеш по-късно, може и след 25 години, когато си духовно и физически израснал, защото тогава осъзнаваш какво правиш и защо го правиш.
При кикбокса децата може да започнат да тренират и към 12 години. А и там нещата се представят по друг начин, в началото тренировките са под формата на игра. И по-възрастни начинаещи могат да се запишат. В клуба имам ученици на по 40 години.
Кажи ни нещо повече за бойното изкуство ушу. Откъде води началото си?
Ушу е китайско бойно изкуство, точно кога е възникнало със сигурност никой не знае. Според легендите се е появили преди Христа и доколкото съм запознат с пътя на бойните изкуства и тяхното развитие в световен мащаб всичко започва оттам. В началото е било забранено ушу да се практикува извън Китай.
Кой е най-успешният ти ученик, с когото се гордееш?
Нямам ученик, с когото да не съм горд! Гордея се с всички свои възпитаници, които са много готини и уникални. Но най-много се радвам за успехите на Балканския ни шампион по ушу Даниел Куцаров
. Седем пъти е държавен шампион на България, той е уникално момче!
Каква емоция то носи работата с децата?
Огромна! Както могат да ме изнервят много, защото все пак са деца, своенравни са и понякога не слушат, също така могат да ме направят много щастлив. Обичам да си общувам с тях, защото са чистосърдечни и каквото им е на сърцето, това им е и на устата. Децата са ти истински приятели, за разлики от възрастните, които нерядко се преструват
.
Строг учител ли си?
Сложен въпрос, бих казал (смее се).Зависи от самата ситуация. На моменти може би съм много строг. Държа се с тях, все едно съм им родител. Когато са заслужили ги хваля, а когато е нужно – ги назидавам. Ние сме едно голямо семейство.
Кое е най-голямото предизвикателство пред трениращите бойни изкуства?
Винаги казвам на своите ученици колко е важно да използват уменията си разумно и никога да не влизат в ненужни битки. Техните бойни умения да използват единствено за самозащита и никога за саморазправа на улицата. Обичам да цитирам една любима мисъл на учителя Сун Дзъ. Питат го кой е най добрият генерал и той казва “Добрият генерал е този, който влиза в битка и побеждава, а великият е този, който изобщо не влиза в битка“.
Бойните изкуства ли са твоята осъществена мечта? С какво се занимаваш извън залата?
Аз имам много мечти. Но тази може би е най-голямата и аз вече успях да я сбъдна. Иначе извън тренировките и уроците в клуб „Атила“ се занимавам и с много други неща. Лятото работя като аниматор за BVS ENTERTAINMENT, което пък е друга моя осъществена мечта. Намерих много готини хора и приятели там. В момента се подготвям за изпити, за да завърша по правното си образование. Понякога ежедневието ми е страшно напрегнато и спортът много ми помага да изпускам парата в положителна насока. Моят добър приятел Анастас Раев, който е старши треньор в клуб „Атила“, в момента се занимава основно с тренировките, докато аз работя по един друг проект.
Ще ни споделиш ли за него? Какви са целите и амбициите ти през новата година?
В бъдеще се надявам да излезем извън България. Надеждата ми е да отворя спортна зала по ушу, бос и кикбокс в Германия. В момента гледам помещения за тази цел, но само времето ще покаже какво ще стане.
Коментари
Днес ви срещаме с един изключително позитивен и всестранно развит човек - Бойчо Петров, председател на спортен клуб по бойни изкуства „Атила“ и треньор по ушу, кикбокс и бокс.
Ето какво споделя той за своята работа с децата, любовта към спорта и бъдещите си мечти пред Бургаски репортер.
Кога започна да се занимаваш с бойни изкуства? Какви шампионати е завоювал досега клубът ти?
Започнах да се занимавам с бойни изкуства на 7 години. Тренирал съм карате, джийт кун до, таекуон-до, в последствие се прехвърлих към ушу, бокс и и кикбокс. През 2006 реших да си основа собствен клуб. С мои приятели си избрахме име и така започна моята кариера като треньор в спортен клуб „Атила“. За последните години, откакто съществува клубът, имаме около 40 медала от първенства в България. Миналата година един наш ученик - Даниел Куцаров спечели 4 златни медала в Сърбия и стана Балкански шампион по ушу.
А трудно ли е да основеш собствен клуб в България?
Самата административна процедура с документите е доста дълга и трудна. Усложнена е и регистрацията в съда. Но когато имаш желание нещата винаги се получават, въпреки трудностите.
С кое свое постижение се гордееш най-много?
Най-много се гордея не с моите собствени успехи, а с постиженията на своите ученици. Не вярвах, че ще го кажа това някога. Докато бях състезател, а не учител, даже са ми били странни подобни изказвания на треньори, но ето, че животът ме промени (усмихва се). А относно личните ми успехи – 6 пъти съм шампион на България, 2 пъти вицесветовен шампион по ушу, 2 пъти републикански по кикбокс и ушу.
Какво е нужно, за да постигнеш спортни висини? Вроден талант или пък усилия на волята и редовни тренировки?
Изискват се най-вече упоритост и много усилия.
А талантът играе ли някаква роля?
Да, по принцип играе. Нормално е на всеки човек дадено нещо да му се отдава повече от друго. Аз лично бях от хората, които мога да определя като супер неталантлив. Но с амбиция и много труд нещата се получават. Да, някои учат по-бързо. Но по-упоритите и учащи се с желание понякога са тези, които успяват.
На каква възраст е нужно да се стартира, ако човек иска да се занимава професионално с бойни изкуства?
Ако говорим конкретно за ушу, в Китай започват на 5 годинки, така че препоръчителната възраст е тази. Тогава децата все още нямат добра двигателна култура . Мога да го обясня с метафората за една празна книга, в която тепърва започваш да пишеш. Малко по малко децата придобиват двигателни навици, които после е много трудно да се изкоренят. В ушу е много важна гъвкавостта, която започва да се развива в тази възраст. Ако ученикът не е развил добре гъвкавостта си, става опасно за него, защото могат да се получат много травми, скъсване на сухожилия и мускулни влакна, което не е желателно. Така че ранната възраст за стартиране на тренировките по ушу е препоръчителна.
Нима е вече късно за един 20-годишен човек, например, да се запише на тренировки по ушу?
За практикуването на спортно ушу, в което гъвкавостта е от ключова важност, е вече късно. Но в бойното изкуство ушу има един по-духовен стил, наречен Тай Чи, в който е дори препоръчително да започнеш по-късно, може и след 25 години, когато си духовно и физически израснал, защото тогава осъзнаваш какво правиш и защо го правиш.
При кикбокса децата може да започнат да тренират и към 12 години. А и там нещата се представят по друг начин, в началото тренировките са под формата на игра. И по-възрастни начинаещи могат да се запишат. В клуба имам ученици на по 40 години.
Кажи ни нещо повече за бойното изкуство ушу. Откъде води началото си?
Ушу е китайско бойно изкуство, точно кога е възникнало със сигурност никой не знае. Според легендите се е появили преди Христа и доколкото съм запознат с пътя на бойните изкуства и тяхното развитие в световен мащаб всичко започва оттам. В началото е било забранено ушу да се практикува извън Китай.
Кой е най-успешният ти ученик, с когото се гордееш?
Нямам ученик, с когото да не съм горд! Гордея се с всички свои възпитаници, които са много готини и уникални. Но най-много се радвам за успехите на Балканския ни шампион по ушу Даниел Куцаров. Седем пъти е държавен шампион на България, той е уникално момче!
Каква емоция то носи работата с децата?
Огромна! Както могат да ме изнервят много, защото все пак са деца, своенравни са и понякога не слушат, също така могат да ме направят много щастлив. Обичам да си общувам с тях, защото са чистосърдечни и каквото им е на сърцето, това им е и на устата. Децата са ти истински приятели, за разлики от възрастните, които нерядко се преструват.
Строг учител ли си?
Сложен въпрос, бих казал (смее се).Зависи от самата ситуация. На моменти може би съм много строг. Държа се с тях, все едно съм им родител. Когато са заслужили ги хваля, а когато е нужно – ги назидавам. Ние сме едно голямо семейство.
Кое е най-голямото предизвикателство пред трениращите бойни изкуства?
Винаги казвам на своите ученици колко е важно да използват уменията си разумно и никога да не влизат в ненужни битки. Техните бойни умения да използват единствено за самозащита и никога за саморазправа на улицата. Обичам да цитирам една любима мисъл на учителя Сун Дзъ. Питат го кой е най добрият генерал и той казва “Добрият генерал е този, който влиза в битка и побеждава, а великият е този, който изобщо не влиза в битка“.
Бойните изкуства ли са твоята осъществена мечта? С какво се занимаваш извън залата?
Аз имам много мечти. Но тази може би е най-голямата и аз вече успях да я сбъдна. Иначе извън тренировките и уроците в клуб „Атила“ се занимавам и с много други неща. Лятото работя като аниматор за BVS ENTERTAINMENT, което пък е друга моя осъществена мечта. Намерих много готини хора и приятели там. В момента се подготвям за изпити, за да завърша по правното си образование. Понякога ежедневието ми е страшно напрегнато и спортът много ми помага да изпускам парата в положителна насока. Моят добър приятел Анастас Раев, който е старши треньор в клуб „Атила“, в момента се занимава основно с тренировките, докато аз работя по един друг проект.
Ще ни споделиш ли за него? Какви са целите и амбициите ти през новата година?
В бъдеще се надявам да излезем извън България. Надеждата ми е да отворя спортна зала по ушу, бос и кикбокс в Германия. В момента гледам помещения за тази цел, но само времето ще покаже какво ще стане.
Коментари