Знаете ли какво прави връзката баба-внуче толкова специална?
Питам ви не реторично, за да получите верния отговор няколко реда по-надолу, а защото самата аз искам да разбера каква е тази тайнствена невидим нишка на дълбока привързаност и любов, която свързва бабата с внука или внучката толкова силно!
И не е просто любов! Бабината обич е магия! Двойна доза от най-доброто, което е научила, докато е била майка на вашата майка. Но сега, когато вече е баба, тя възпитава и обгрижва внуците си с двойна доза обич и привързаност, като изпипан дългогодишен професионалист, без да допуска родителските грешки на неопитността и младостта, които е допускала със собствените си деца.
Бабиният подход е мъдрост, търпение, внимание към детайлите, топла прегръдка (дори и без повод), понякога прекомерна загриженост, капка досада и щипка поучителност, гостоприемство, най-вкусната гозба на света, собственоръчно оплетен пуловер или шушони, горещ чай от липа, искряща светлина в старческите й очи, докато й разказваме за своите успехи или ураган от безпокойство и вселенско съчувствие, споделяйки житейските си несгоди.
Поводът за тези размишления, разбира се, е днешният Бабинден. Още един красив български празник, който ни напомня да обичаме и уважаваме близките си всеки ден от годината, не само на специални поводи. Всеки ден до нашата баба и дядо могат да бъдат специални!
Баба винаги е готова да ни подаде ръка за помощ, без да се оплаква, дори ако самата тя в този момент има нужда от такава. Ще ни сготви и нахрани, ще направи от нищо нещо, дори ако в хладилника й се мъдри само едно яйце и малко кисело мляко. После ще попита дали не искаме допълнително, сигурни ли сме, че сме се нахранили добре? И ще изприпка с изненадваща пъргавина на млада газела до магазина, ако прецени, че нещо ни липсва.
Баба е готова всеки един момент да хукне с одеяла и буркани, пълни със зимнина, за да ни спасява, ако случайно види по новините, че сме заседнали в някоя дълбока снежна пряспа на пътя и бедстваме, гладни и измръзнали. Ще се лиши от собствената си пенсия, ако разбере, че сме болни и имаме нужда от лекарства или още по-добре – ще ни излекува сама с топъл бабин билков чай, силна храна и много любов.
Баба е нечовек. Тя е ангел-хранител, ангел-пазител, разбирате ли? И в буквалния, и в преносния смисъл на думата, защото обожава да ни храни и наблюдава как ни плющят ушите, докато хапваме с вълчи апетит от гозбите й. Също така би ни опазила от всички злини на света, ако притежаваше супер сили. Но тя ги притежава, макар да не го осъзнава!
Знам, че днес една баба някъде чака да й се обадя, за да й кажа колко много я обичам. И че докато размишлявам писмено за нея, почти съм разгадала каква е тайната на специалната ни връзка.
Обадете се на вашите баби, ако живеят далече. Не само днес! Обаждайте им се всеки ден! Или още по-добре: отидете им на гости и ги прегърнете, защото освен Бабин ден, днес е и ден на прегръдката. Целунете ги! Те това чакат. Вашето присъствие е най-ценният подарък, който можете да им завещаете.
Бабите са нашия приказен мост към миналото, а ние – техните внуци, сме съвременната им връзка с бъдещето и настоящето. Нима има по-специална човешка връзка от тази?
Автор: Боряна Върбанова
Коментари
Знаете ли какво прави връзката баба-внуче толкова специална?
Питам ви не реторично, за да получите верния отговор няколко реда по-надолу, а защото самата аз искам да разбера каква е тази тайнствена невидим нишка на дълбока привързаност и любов, която свързва бабата с внука или внучката толкова силно!
И не е просто любов! Бабината обич е магия! Двойна доза от най-доброто, което е научила, докато е била майка на вашата майка. Но сега, когато вече е баба, тя възпитава и обгрижва внуците си с двойна доза обич и привързаност, като изпипан дългогодишен професионалист, без да допуска родителските грешки на неопитността и младостта, които е допускала със собствените си деца.
Бабиният подход е мъдрост, търпение, внимание към детайлите, топла прегръдка (дори и без повод), понякога прекомерна загриженост, капка досада и щипка поучителност, гостоприемство, най-вкусната гозба на света, собственоръчно оплетен пуловер или шушони, горещ чай от липа, искряща светлина в старческите й очи, докато й разказваме за своите успехи или ураган от безпокойство и вселенско съчувствие, споделяйки житейските си несгоди.
Поводът за тези размишления, разбира се, е днешният Бабинден. Още един красив български празник, който ни напомня да обичаме и уважаваме близките си всеки ден от годината, не само на специални поводи. Всеки ден до нашата баба и дядо могат да бъдат специални!
Баба винаги е готова да ни подаде ръка за помощ, без да се оплаква, дори ако самата тя в този момент има нужда от такава. Ще ни сготви и нахрани, ще направи от нищо нещо, дори ако в хладилника й се мъдри само едно яйце и малко кисело мляко. После ще попита дали не искаме допълнително, сигурни ли сме, че сме се нахранили добре? И ще изприпка с изненадваща пъргавина на млада газела до магазина, ако прецени, че нещо ни липсва.
Баба е готова всеки един момент да хукне с одеяла и буркани, пълни със зимнина, за да ни спасява, ако случайно види по новините, че сме заседнали в някоя дълбока снежна пряспа на пътя и бедстваме, гладни и измръзнали. Ще се лиши от собствената си пенсия, ако разбере, че сме болни и имаме нужда от лекарства или още по-добре – ще ни излекува сама с топъл бабин билков чай, силна храна и много любов.
Баба е нечовек. Тя е ангел-хранител, ангел-пазител, разбирате ли? И в буквалния, и в преносния смисъл на думата, защото обожава да ни храни и наблюдава как ни плющят ушите, докато хапваме с вълчи апетит от гозбите й. Също така би ни опазила от всички злини на света, ако притежаваше супер сили. Но тя ги притежава, макар да не го осъзнава!
Знам, че днес една баба някъде чака да й се обадя, за да й кажа колко много я обичам. И че докато размишлявам писмено за нея, почти съм разгадала каква е тайната на специалната ни връзка.
Обадете се на вашите баби, ако живеят далече. Не само днес! Обаждайте им се всеки ден! Или още по-добре: отидете им на гости и ги прегърнете, защото освен Бабин ден, днес е и ден на прегръдката. Целунете ги! Те това чакат. Вашето присъствие е най-ценният подарък, който можете да им завещаете.
Бабите са нашия приказен мост към миналото, а ние – техните внуци, сме съвременната им връзка с бъдещето и настоящето. Нима има по-специална човешка връзка от тази?
Автор: Боряна Върбанова
Коментари