Те. Българските зомбита

[caption id="attachment_80292" align="alignleft" width="300"] Нормални хора ли сте, ако четете, гледате и слушате мантрите на българските зомбита[/caption] Те живеят със смъртта и се хранят от смъртта. От ранни зори запрятат ръкави и започват да предават, пишат,  излъчват и облъчват с  кървавите си истории хората.  „Първо при нас, ексклузивно, вижте, чуйте, прочетете  как умря този или онзи”..това са кресливите им и лъхащи на зловоние похвати да привлекат вниманието. Те трополят по клавиатурите на компютрите си с потни от нетърпение ръце да бъдат отново първи с поредния си некрофилски репортаж. Те са нереализирани патоанатоми и реализирани некрофили, защото за да станеш патоанатом, трябва да учиш години наред и да се посветиш на науката, а за да си некрофил, е достатъчно да си отвратителен човек. Те са щастливи, ако има инцидент с жертви. Миризмата на кръв ги подлудява и ги кара да изпадат във възторг. Пак са ексклузивно първи, пак постигат своя триумф в кървавата надпревара и пак охотно споделят с всички черва, кръв, болка и смърт. Денят им се е осмислил, а на вечеря споделят с близките си кървави подробности и облизват пръстите си, а очите им блестят щастливо. Те обичат труповете. Хранят се от тях. Разбира се, ужасно ще се обидят и ще ви намразят, ако ги определите като плюещи хиени или проскубани лешояди, защото в своите очи са изключително възвишени професионалисти, а всъщност няма как да имат очи, защото просто са едни червеи, които оглозгват телата на жертвите. Те правят без почивка аутопсии в редакциите си и изтърбушват телата на жертвите и ровят в тях с ръце. И предават, пишат, излъчват пак първи. Те са готови да направят и есхумация на отдавна заровен покойник, да разхвърлят костите му край гроба му, но пак да са първи. За тях света е трупна яма, а животът е безкрайно погребение. Те мечтаят денонощно да се окажат на мястото на престъплението или инцидента преди всички и да предават директно, онлайн и разбира се първи смъртта на някой човек или ...о, колко щастливи биха били от това...едновременната смърт на много хора. Те няма да се поколебаят и ще тикнат микрофон, диктофон, камера или фотоапарат пред лицето на потъналия в кръв умиращ човек и ще му зададат фундаменталния  въпрос „Как се чувствате, какво изпитвате” и когато умиращият въздъхне или просто издъхне, възторжено ще обявят на своите читатели, зрители или слушатели „Имаме жертва, имаме смърт първо при нас, само при нас, вижте я, чуйте я, пипнете я, заровете ръцете си до лактите си в изтичащата кръв на жертвата и се почувствайте толкова щастливи и доволни от себе си, колкото се  чувстваме ние”. Секунди по-късно ще обвинят екипите на „Бърза помощ”, че са закъснели. Те са вестителите на края на света на пълен работен ден. За тях няма граници, които не могат да бъдат прекрачени без уважение към достойнството на хората. Те са предвестници на изгубения свят, в който всички започваме да живеем. Те са онези, които ви карат да приемете насилието и смъртта като нормална част от ежедневието ви и като незначителна подробност от пейзажа. Смъртта за тях е начин на живот, но за разлика от погребалните агенции, в които обличат покойниците, за да ги подготвят за вечния им дом, те цинично разсъбличат покойниците, за да ги покажат отблизо на света. Те са хората, на които позволявате да отравят мислите ви, деня ви, живота ви. Те са винаги първите и всичко е само при тях, директно, натурално, с кръв, болка и миризма на гнило. Те, превръщат вас в сенки, а вашия град, село или държава първо в психиатрия, а накрая в морга Те са медийните зомбита. Те са всичко това... а ако вие ги допускате до вас, вие какви сте? автор: Красимир Калудов P.S "Информационният сайт "Бургаски репортер" е зона, която е напълно свободна от медийни зомбита. Всеки ден без техните мантри е по-хубав.     Коментари