„Десятка“

В материалния живот, всеки от нас, подсъзнателно бива привличан от обществото, понеже нашият егоизм ни подтиква към търсене на успехи и основното, на което държим е да се утвърдим в очите на другите. И затова, непрекъснато проверяваме какво е доброто и какво е лошото, на кое се дава по-голяма важност от обкръжаващите и на кое не. Спрямо това, изграждаме скала от приоритети и определяме своето отношение към всичко, което се случва. И дори не подозираме, че изцяло мнението ни се изгражда на основата на обществените ценности. Методът, който е създаден преди хиляди години и сега е нужно да бъде разпространен в света произхожда от една тайнствена наука, за чието предназначение има много предположения. Това е науката кабала. Изчакал своето време на „последно поколение“, този метод ще помогне в наши дни, висшите представители на животинското ниво – хората, да се издигнат до следващата, човешка степен на съществуване. Но без конкретно, практическо обучение не може да се осъществи този преход. В обществото ни се появяват различни групи по интереси, целящи със своите занимания да постигнат по-добър външен вид, по-добро хранене, по-добро отношение към хората. Основават се на развитието на материалните дадености в човека, познати днес. По метода, завещан от тази наука, достоверно, доказуемо и убедително, чрез написаните книги от учени-кабалисти, живяли отдавна и намиращи се в постижение на духовния свят, не се цели промяната на човека в егоистичен план, само за себе си, като лични качества или издигане на тялото, на храненето в култ, а промяната на отношението към света, към другите хора, на възприемането им от човека, който иска да се промени като част от него, самия. От науката разбираме, че живеем в единство на човешките създания, но не го усещаме, понеже сме създадени с желание за получаване, а то ни пречи да възприемаме всичко, извън себе си като част от самите нас. Много хора ползват медитиране, за да се успокоят, да намалят напрежението, да се избавят от лошите мисли. Дали ще може медитацията да помогне на обществото да постигане необходимото единство в наши дни? Медитацията помага на човека вътрешно – да се освободи, за сметка на потискане и намаляване на егоизма. Но тя не привлича добрата сила, която би могла да уравновеси злото. Добрата сила е скрита в природата и е невъзможно да бъде изтеглена чрез медитиране. Затова кабала се нарича тайна наука, тъй като е способна да извлече скритата сила в природата, да я противопостави на злата сила и да я уравновеси. Без знанията от науката кабала няма да е възможно да бъде постигнато, защото при медитацията само се намалява злата сила и така се чувстваме по-добре, по-релаксирани. Силата на егоизма ни подтиква към конкуренция и съревнование, за да се развиваме. Тя изисква от нас да привлечем добрата сила и да балансираме злото. Злата сила има положително въздействие върху нас, защото е двигател на развитието и не трябва да се отрича. Оказва се, че медитацията не ни помага изцяло в този етап от човешкото развитие. Колкото по-напреднал е човек в развитието си, толкова по-голям е неговият егоизъм. Ако искаме да се изявяваме повече от другите е нужно да развиваме своите желания. А всички те са егоистични. Затова, за да се изявим, трябва да имаме егоизъм, по-голям от този на другите хора. Но тук вече е необходимо доброто желание от наша страна, за да бъде уравновесено злото ни начало. Точно, за да се уравновеси, а не да бъде намалявано. Подобно е преимуществото на автомобила с мощен двигател. Колкото по-голям е обемът му, толкова по-големи са целите, които могат да бъдат достигнати с този автомобил. Но това е само при условие, че държим кормилото в ръцете си и знаем накъде да вървим. Всъщност, основният проблем в нашия свят е, че не достига добрата сила. Тя съществува в природата, а ние трябва само да я приемем от там, за да допълним с нея злата сила, която вече разкриваме в себе си – склонността ни да живеем за сметка на другите. Оттам идва и определението на кабала като тайна наука, понеже разкрива добрата сила и уравновесява с нея силата на злото. Балансът на тези две сила ни довежда до равновесното състояние, един бъдещ свят на вечния живот. А, как става това? Всеки от нас, вслушвайки се в своята интуиция, сам трябва да положи усилия, за да открие това общество от съмишленици, от хора със стремеж към духовно израстване и да се присъедини към тях. Можем да приемем ценностите на обществото, само ако показваме преклонението си пред него, като снижаваме своето его. Същевременно, трябва да се издигаме над членовете му, като им даваме от себе си, от своите качества, от своята убеденост в достиженията и така се постига усилване и вдъхновяване за повдигане на общия дух, за взаимното допълване, толкова необходимо за общия ни живот. Благодарение на тези две форми на отношение към приятелите – „отдолу“ и „отгоре“, придобиваме недостигащите ни сили, които вече не идват по егоистичен начин, не предизвикват егото ни, както в материалния свят, където за сметка на обществото получаваме, вместо своята единична егоистична сила – десет пъти по-голяма сила. Тук отстъпваме и се отменяме, желаейки да изградим добри отношения, да предадем радост и величие на общата ни цел, за да могат всички да получат не просто сила, по-голяма от предишната, а съвсем нова по характер сила – на отдаване към другите хора. Ако групата е от десет човека, то всеки участник получава чрез нея силата на отдаване от източника. По такъв начин придобиваме сила, която е десет пъти по-голяма, при това вече поправена, с която продължаваме да напредваме. В това се състои първият етап от духовния път и трябва през цялото време да се самопроверяваме, наистина ли се прекланяме, анулираме ли своето его пред групата, тъй като е възможно в нас да заговори егоизмът, пречейки ни под всякаква форма. Трябва да се стараем да го надхитрим, защото той не ни позволява да се приобщим към обществото. Това е първото стъпало, най-трудното, за което е казано от мъдреците: „Хиляди идват да се учат и само един достига до светлината”. А можем да проверим своята пригодност, единствено в тази „десятка“ с напътствието от кабалистите: „Ако не гледаш на целия свят, на себе си, на другарите през своята десятка, то винаги ще грешиш!“ Човек може да влезе в група, в комисия, в някакъв отдел, но ако не „тренира“ с взаимоотношенията в „десятката“, то не реализира нищо друго освен собствения си егоизъм. Нашето единство ще се постигне, ако служим на „десятката“, в отмяната ни пред нея. А за единството в света? Водим се от максимата: „Светът е създаден за мен, за моето поправяне, което е целта на създанието – от егоизъм да постигне алтруизъм“. Това са другарите, десятката, човечеството, всичко, случващо се, възприеманата от мен картина, разделяща се в съзнанието на нежива, растителна, животинска природа и хора. Цялата действителност, възприемана от мен е предназначена за мен – за да я превърна в една създаваща сила, освен която няма нищо друго. Картината на реалността в моите очи е подразделена на четири нива и милиарди детайли, защото моето желание за получаване е разбито. Тъкмо това разбиване, раздробява света на отделни части, скривайки единната създаваща сила, която можем да възприемем чрез групата. Групата трябва да се обедини и да прави определени действия, за да се предостави възможност всеки да усети какво е това единство, сплотеност. Обединявайки се все повече, ние преминаваме от стъпало на стъпало. Първоначално възприемаме всяко стъпало в разсеяно, раздробено състояние, а след това го приобщаваме към понятието единно цяло. Така, по различно време за всички, но всеки от нас завършва настоящето стъпало и преминава към следващото, където ще получи добавяне на егоизъм, необходимата  нужна добавка към желанието за получаване. Тогава пак, наново ще види фрагментирана картината на света, хаотичен и разбит, и отново ще ни се наложи да събира всичките му детайли, приобщавайки ги към единната създала ни сила. Така напредваме стъпало, след стъпало, с помощта на малката група от десет човека с подобна цел. Ние не възприемаме реално, повече от десет персонажа, защото е такава нагласата ни, а и в някои примитивни езици броят до 10, след което следва определението ”много”. Всъщност това не е примитивност, а следствие от нашето естество. Всичко над десет, без значение колко е, превишава прага на нашето възприятие. Автор: Емилия Наумова   Коментари