Отбелязваме народния женски празник Бабин ден

Бабин ден е един от големите народни женски празници, посветен на "бабите" - жените, които помагат при раждане, и на младите булки и невести, които са израждали. Празникът е много древен, възхожда далеч преди християнските времена. Обредността през този ден е подчинена главно на желанието да се засвидетелстват почит и уважение към възрастните жени, които са "бабували" на родилките. В далечното минало жените са раждали в примитивни условия, често в колиби, юрти, землянки или дори на път във временни убежища. Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й "полеят". Обредното поливане на бабата-акушерка се извършва под плодно дърво в градината, върху дръвника или отпред на стълбите. Всяка жена подава на бабата сапуна, полива й вода да се измие и я дарява с пешкира, който е донесла. Бабата закичва невестата с китка здравец, вързана с "мартеничка" - червен и бял конец. Често при поливането бабата хвърля със шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: "Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!" На обед булките и невестите се събират на празнично угощение в дома на бабата-акушерка.  Гостенките й носели в дар ризи,чорапи, кърпи, а също варена кокошка, пита и вино. Половината от донесената храна се отделяла за бабата, а другата половина се слагала на общата трапеза. Бабата също приготвяла голям обяд, като за сватба. На празника обикновено присъствал гадулар или гайдар. Това бил единственият мъж, който имал право да участва в това тържество. На трапезата жените пеели весели песни и си подмятали “пиперлии” шеги. Късно след обед, когато веселбата била в разгара си, всички излизали на двора. Там към тях се присъединявали и мъжете. Тогава качвали бабата на колесар, двуколка, която теглели четири мъже и се отправяли към реката, където се извършвало обредно къпане на бабата. Обикновено къпането било символично - пръскали я с вода или изливали менче на главата й, но имало случаи, когато наистина я окъпвали в реката. Веселбата обикновено завършвала с общо хоро на площада в селото, като в него взимали участие и бабите, накичени с даровете, които са получили. В днешно време са се променили “героите” на този ден. Някога е бил празник в чест на бабите-акушерки, а днес – на медиците от родилните отделения.   Коментари