Възможен съюз

Каква е връзката между смисъла на нашето съществуване и постигането на висшата сила? Това е изначалната, първична сила на природата, висша, понеже управлява всичко, сила на отдаване, на любов, разпространяваща се навсякъде, енергия, напълване. Тя е създала специално силата за получаване, за да я напълни и да я доведе до ново ниво на съществуване – отдаване. Силата на отдаване е съвършена, тъй като не се нуждае от нищо. А създадената от нея, сила за получаване е ограничена и несъвършена, защото винаги нещо не ѝ достига и е неспособна да си го набави. Свикнали сме да си представяме висшата сила, нашият Създател, като някаква личност, която ни придружава и с която сме в съюз. Трудно е да си представим, че просто е една, безжизнена сила. В нашия материален свят има много различни сили, които са ни известни. Защо ни е трудно да възприемем съществуването на тази висша сила? Оказва се, че освен сили, не съществува нищо друго. Всичко, което виждаме около себе си е проявата на сили, които се формират в нашето възприятие, във вид на съществуващи материални образи на неживата природа, на растения, на животни, на хора. Това е проявата на тази висша сила. Дали, можем да създадем отношения с нея? Става чрез силата на „желанието“. Както, когато създаваме отношение с някого, използваме по такъв начин своите сили, че да можем да се отдалечим или да се съединим, да се приближим, да установим контакт. В реалността съществува само сила. И физиката, изцяло материална наука, в днешни дни достига до този извод. При по-задълбочени изследвания, се установява, че видимата за нас материя изчезва, съществува само в нашето възприятие. Целият, усещан от нас свят, е плод на нашето въображение. Съществуват само сили, които въздействат на нашия мозък, рисуват там картина, сякаш появяваща се пред нас. Но всичко това е резултат на сили, както при създаване на изображение на екрана на компютър. Всеки от нас е също сила, но само сила за получаване. Тази сила се състои от различни получаващи сили, свързани в някакви отношения. И затова всички хора се различават, едни от други. Силата за получаване е силата на желанието да се наслади. Човекът е желание да се наслади. В него съществуват многобройни желания за различни по вид напълвания. Всеки от нас има своя, особена комбинация, различаваща се за мъжете, за жените, за децата, за възрастните. И това е желанието да се наслади от всевъзможните източници. Съществува един народ, за когото научаваме от историческото развитие, че има връзка с тази висша сила. Авраам, видна личност от Древен Вавилон, е научил хората, как да постигат целта на живота си - общата програма на природата, ако съществува такова желание в тях. Това е възможно, ако човек познава силата за отдаване, намираща се на по-висше стъпало от хората. А да я постигнем е възможно, при условие, че изградим, помежду си отношения, които ще бъдат подобни на силата за отдаване. За това ни е необходимо да постигнем любовта към ближния, както към самия себе си, взаимната любов. Така че, ако между нас установим отношение на любов, на взаимност, то в тях ще разкрием тази най-висша сила. Що за висша сила е това? Това е висшата сила на любовта и на отдаването, желанието да направим добро на другите, според силата на своята любов. Народът, притежаващ връзката с такава висша сила е духовна формация, а не етническа, както са всички други народи. За постигане на необходимото единство между самите хора, между хората и висшата сила, този народ има предназначение да поведе другите народи, за да постигнат чрез описана в автентичната литература методика за обединение, това единство. Силата за получаване, дадена с раждането е огромна, именно в този народ, заради което той е наречен „най-упорит“ и е най-изявен в различни области от материалния живот, науката, политиката. Но тази сила е необходима, за да е възможно с нейна помощ  да се разкрие силата отдаване. Силата на егоизма ни разделя, един от друг, прави тежък нашия живот и ни заставя да потърсим силата за отдаване, за съединение като изхода за нашето спасение. Любовта се е превърнала в изчерпано понятие, лишено от реален смисъл в наши дни. Ние се отклоняваме от дълбоката ѝ същност за целта на цялата действителност, за това как правилно да се изградят всички противоположни сили. Любовта е силата на единството, а не чувства и асоциации, които предизвиква нашият егоистичен свят, където „обичаме“ това, което ни наслаждава, което ни напълва. Истинската любов е същността на свързване между висшата сила и създадените творения, между противоположните части, между „плюсовете“ и „минусите“ на различните нива на неживата, растителната, животинската и човешката природа или поддържането на цялостта. Автор: Емилия Наумова Коментари