Закон на битието

Изследвайки природата, сме покорени от нейното съвършенство и от алтруизъм, за който не подозираме, че съществува там. Терминът произлиза от латинското alter, което означава „друг”, „чужд” и е известен като противоположен на егоизма, като стремеж да се действа за благото на ближния, изразява любовта към него, предаността, великодушието и безкористната загриженост за чуждото благо. Алтруизъм и егоизъм са характерни само за човека, както са намерението и свободното желание. Другите създания нямат възможност за избор. Получаването и отдаването, поглъщането и изхвърлянето, ловуването и самопожертването са предопределени от гените и инстинктите. Природата ни изглежда като арена на егоистичните борби на нейните обитатели, в които побеждава по-силният. Но, как да си обясним преките и косвени стимули, подтикващи индивидите там, към алтруистични действия? Оказва се, че всички форми на борба и противопоставяне водят до още по-голямо равновесие, до поддържане на съществуването, до оздравяване на системата и до по-успешното развитие на природата като цяло. Нарушаване на едно глобално равновесие в природата се случва в началото на 90-те години на ХХ век, когато правителството на Северна Корея решава да избави страната от уличните котки, поради оплаквания от населението. Няколко седмици след „приспиването“ на по-голяма част от тях, рязко се повишил броят на плъховете и змиите и за да възстановят равновесието, се наложило да внесат котки от съседните страни. Друг пример е свързан с вълците, които смятаме за вредни и опасни. След многогодишна кампания по тяхното обстрелване, станало ясно какъв огромен принос имат за регулиране на общия брой елени, глигани, а също и на различните гризачи. Оказва се, че за разлика от човека, който предпочита да ловува най-здравите индивиди, вълците преследват само болни и слаби животни. Затова са определени като ,,санитари на гората”. Така хищниците допринасят за съхранявнето на здравата популация сред животните. Научните изследвания установяват, че всички съставни части на природата са взаимно свързани, подобно на частите в единна, универсална система. Макар, несъзнателно да внасяме чувствата си към нея, виждайки присъщата ѝ жестокост, унищожаването на едно създание от друго се явява действие, което осигурява продължаване на хармонията и на здравето в общата система на природата. По същата аналогия, в нашето тяло ежеминутно умират и се обновяват милиарди клетки, от което зависи протичането на живота ни. Учените са изследвали поведението на клетка от многоклетъчен организъм и то изглежда егоистично – грижи се само за себе си. Но като част от системата, се вижда как тя получава само минимума, необходим ѝ да съществува, а цялата си останала дейност отдава в полза на организма. Клетката се държи като алтруист, грижейки се единствено за общото благо и действайки, в съответствие с това. Между клетките на тялото е необходима пълна хармония, за да функционира нормално. В ядрото на всяка клетка е заложен генетичен код, който съдържа пълната информация, нужна за потенциалното създаване и живот на цялото тяло. Всяка клетка е заставена да осъзнава съществуването на тялото, от какво се нуждае то и какво може, тя да направи за него. Иначе, няма да е способно да съществува. Всяка клетка измерва, съобразява и съгласува своя живот с общите нужди на организма. Жизнената дейност на клетката от началото до края на деленето ѝ, придобиването на специални навици, движението ѝ към определена точка от тялото се подчинява на общите потребности. Обединението създава съществуване вече на другата степен и макар че, във всички клетки от нашето тяло е заключена една и съща генетична информация, всяка клетка активира своята част от наследствени данни, в съответствие със своето място и функция в тялото. В първоначалните етапи от развитието на плода всичките му клетки се идентични. С течение на времето, те се специализират по дейност и всяка придобива свойството на клетка от определен тип. Всяка клетка има свой ,,разум”, но само общото, алтруистично обединение прави възможно възникване на новото същество, на цялостния организъм, разумът на който вече се отнася към по-висша степен на развитие, като той присъства не в някоя, отделна клетка, а точно в обединението между тях. Егоистичен тип клетка е раковата клетка. Здравите клетки на тялото се подчиняват на закони и ограничения. За разлика от тях, раковите клетки игнорират ограниченията. Рак е състояние, при което тялото се разрушава от собствените си клетки, които са включили процес за безконтролно саморазмножаване. В хода на този процес, раковата клетка непрекъснато се дели, без да се съобразява с обкръжението и без да реагира на интересите на тялото. Болните клетки разрушават околните клетки, създавайки свободно място за собственото си развитие. Те стимулират най-близките кръвоносни съдове към израждане, за да се хранят и по този начин заставят цялото тяло да работи за тях. Със своята егоистична дейност, раковите клетки предизвикват смъртта на организма. Те продължават разрушителното си дело, въпреки че не им носи никаква полза. Това завладяване на тялото, ги води до самоунищожение. Така и егоизмът, работещ за себе си, води до своята смърт. Егоистичното поведение и незачитане на общите нужди е най-точният, пряк път към загубата. От научните изследвания се вижда, че при необходимост клетката „се отказва” от продължаване на своя живот, заради интересите на тялото. В периода на генетичните деформации, способни да превърнат една клетка в ракова, тя активизира механизъм, водещ до прекратяване на живота ѝ. Опасението, че тя ще стане средище на заболяването и ще изложи на опасност целия организъм, заставя клетката да се откаже от своя живот, заради общото благо. Аналогични, алтруистични прояви са наблюдавани в природата при плесенните гъби Dictyostelium mucoroides. При идеални условия те съществуват като отделни клетки, обезпечаващи за себе си храна и самостоятелно размножаване. Но при възникване на недостиг на храна, те се обединяват и създават многоклетъчен организъм, в чиито процес на формиране, част от клетките се отказват от продължаване на своя живот, за да се повиши оцеляването на другите клетки. Много примери за алтруизъм в природата дава изследователят на живота на маймуните, Франс де Ваал в книгата си „Good Natured” - „Добри по природа”. В един от описаните експерименти, две маймуни били разделени с прозрачна преграда, позволяваща им да се виждат. Храна им давали по различно време, като и двете се опитвали да си я подадат, една на друга през преградата. Наблюденията показали, че маймуните са склонни към повишена чувствителност и загриженост към другия, когато една от тях е травмирана или ограничена с нещо. Маймуна с инвалидност е успяла да преживее 20 години при тежки климатични условия и да отгледа петте си деца, с помощта на събратята си. Друг случай е на маймуна с ограничени умствени и двигателни способности, която е оцеляла, благодарение на своята по-възрастна сестра, която дълго време я е носила на гърба си и я защитавала. Самка, загубила зрението си е била охранявана. По този начин се държат и много други животни. Делфините помагат на ранените си събратя и ги поддържат близо до повърхността на водата, за да предотвратят потъването им. Поведението на животните е съобразено с това, което е добро за общността, макар да си мислим, че в техния свят оцелява по-силният. За това пише американският професор Бергстром в статията си „Еволюция на социалното поведение”. Животните винаги поддържат равновесие и плътност на заселване на териториите, в съответствие с условията на живот и прехраната. Нито една част от биосредата не страда от липса или недостиг, ако не се е случил катаклизъм, последствията, от който общността възстановява с максимална бързина. Като цяло, общността обезпечава всеки индивид с най-оптималните условия за оцеляване и с най-доброто използване на ресурсите на обкръжаващата среда. В йерархията на хранителната верига по-висшестоящият използва другите, за да обезпечи собственото си съществуване. Така е зададено от природата и е естествено. Не се касае за жестокост или  издръжливост, не и за грешни представи за животинския свят. Всяко ниво се основава на предходното. Растението, израствайки от неживата среда, като че ли използва и унищожава неживата, предишна форма на съществуване. Животното на свой ред изяжда растенията, също и други животни. В този смисъл и хората не се отличават от представителите на фауната, щом се хранят с животни и растения. От неживата природа използваме сол, вода и полезни изкопаеми, но живеем предимно за сметка на растителното и животинското ниво. Хората също се явяват част от природата. Използването на природните ресурси няма да е проблем, ако имаме цел да обезпечим насъщните си потребности. Човечеството не разрушава с това природата и не предизвиква катаклизми. Необходимо е само правилно да се използва всяко природно ниво до степента на предназначението си да обслужи по-високата степен. При това организмът, завършващ своето съществуване е призван да даде живот на по-висшия и не чувства, че губи живота си. Ние сме в състояние да приписваме на животните своите чувства и съотвено, започваме да ги съжаляваме. Но дори да ни се струват нещастни, техните усещания не съвпадат с нашите. Този кръговрат е заложен в природата. Противодействайки на общия природен закон, дори и той да ни изглежда жесток, самите ние проявяваме още по-голяма жестокост, опитвайки се да изопачим природните закони и стигаме до предизвикване на ответната отрицателна реакция от страна на природата. Всичко се свежда до единството. Еволюцията на природата доказва, че процесът на глобализация,  на превръщането на света в ,,малко селище”, не е случаен. Той се явява естествен етап от развитието на цивилизацията в посоката на общата хармония. Ще се създаде единна система, частите на която ще са свързани от взаимни отношения и сътрудничество, в името на общите интереси. Така твърди биологът,  д-р Елизабет Саторис, член на Световния Съвет на Мъдреците. В лекцията си, на симпозиум в Токио тя пояснява, че всеки еволюционен процес включва в себе си етапи на индивидуализация, конфликти и съперничество, които накрая се обединяват от индивидите в обща хармонична система. По думите на д-р Саторис, процесът на развитие  и животът на Земята доказва това. Преди милиарди години Земното кълбо е било населявано само от бактерии. Те са се размножили, което е довело до конкуренция за природни ресурси, такива като храна и ареали на разпространение. В резултат от тази конкуренция е възникнал нов организъм, по-добре приспособен към условията на обкръжаващата среда – колония от бактериите, което е единно съобщество бактерии, действащи като едно тяло. По подобен начин едноклетъчните организми са се развивали в многоклетъчни, чак до възникване на сложните живи тела на растенията, животните и накрая на човека. Всеки индивид има свои лични интереси. Еволюцията се състои в това, че всички индивиди се съединяват в едно тяло и действат за благото на общите интереси. В сегашните процеси, преживявани от човечеството, д-р Саторис вижда един задължителен етап по пътя на възникване на единното, общочовешко семейство – общността, която ще обезпечи интересите на всички, ако успеем да станем негови пълноценни части. Задълбоченото изучаване на основните закони на природата доказва, че алтруизмът е основата на живота. Всеки организъм и всяка система се състои от съвкупност от клетки или части, действащи заедно, допълвайки се една друга, по пътя на отдаване и взаимопомощ, живеещи по алтруистичния принцип „един за всички”. Разбираме, че всички части на природата са неразривно свързани чрез общ закон, изразяващ алтруистичното обединяване на егоистични части или закон за алтруизъм. Силата на природата е създала живота, така че всяка клетка е длъжна да бъде алтруистична по отношение на другите, в името на изграждане на живото тяло. Природата е създала закони, съгласно които клетките и органите се сливат в живо тяло, чрез своите алтруистични взаимоотношения. Оттук следва, че силата, която създава и поддържа живота в природата се явява безкористната сила на любовта и отдаването, стремяща се да формира живот, основан на съблюдаване закона на алтруизма, на хармоничното и балансирано съществувание на всички части от единното цяло. Автор: Емилия Наумова Коментари