Как 86 млн лв. от „Региони в растеж” ще преобразят Бургас

Зам. кметът по евроинтергацията Руска Бояджиева е амбицирана заедно със своя екип да усвои максимално възможния ресурс по различни оперативни програми през 2016 год. Ето откъде се очаква да бъдат получени средствата. Кои оперативни програми очаквате с нетърпение в община Бургас през 2016 год.? „Региони в растеж”, разбира де. Най-градската и най-общинската програма.Там се очакват основните инвестиции за големите градове. За съжаление през  този програмен период ресурсът е малък. Означава ли това ,че ще се конкурирате всички големи градове за по-малък ресурс? Това не е точно така, защото този програмен период вече не сме в особено конкурентна среда. По-скоро има разпределение на ресурса от програмата по градове. За Бургас той е известен за следващите пет –шест години. За програмния периоз са 86 млн. лв. Имате ли проекти за всички тези пари? Имаме проекти за 240 млн. лв. По-скоро въпросът е в изпълнението и в определени процедури, които министерството като управляващ орган трябва да извърши. Обектите, които предвиждаме да бъдат финансирани, са дефинирани в интегрирания план за градско възстановяване и развитие. Хората ги познават, защото ние ги презентирахме и сме ги обсъждали. Една част и то значителна са на етап технически инвестиционен проект, т.е имаме проектна готовност.  Очакваме само да бъдат отворени схемите по „Региони в растеж”, за да стартираме с апликационните форми и съответно с изпълнението. Какво биха променили тези проекти в Бургас? Да говорим за приоритети. Г-н Димитър Николов ги представи с бюджета за 2016 год. Всъщност точно бюджетът отразява и приоритетите ,които сме заложили в интегрирания план и в инвестиционната програма, с която кандидатстваме по ОП „Региони в растеж”. Различното от досегашния подход са подблоковите пространства. Инвестицията излиза извън центъра и от обществените пространства, навлиза в по-малките улички, площадки, между блоковете. Говорим за к-с „Възраждане”, за широкия център, за „Меден рудник”, където каквото и да се инвестира, никога не стига, защото комплексът винаги ни изпреварва като темпове на растеж. Това е различното. Този път обликът на града с промяната, ще излезе извън центъра и ще настъпва постепенно в близките квартали и комплексите. И до близките и до по-далечните квартали и комплекси се пътува с градския транспорт. На какво ниво оставяте проекта за „Интегриран градски транспорт” и доволна ли сте от изпълнението досега? Не го оставям. Продължавам да бъда ръководител на проекта, разбира се той вече е в заключителната фаза по отношение на строителството, но по отношение на организацията най-голямото предизвикателство предстои, именно въвеждането на новата транспортна схема. Никога човек не може да бъде напълно доволен. Има нещо, които е можело да се случат по-добре и по-бързо като строителство и организация, но ние се радваме ,че в края на програмния период отчитаме завършеност на проекта. Сега друго е важно ...как да го направим функциониращ, защото това, че сме изградили инфраструктурата, не означава, че той работи в пълна степен. Целта е до средата на следващата година бързата автобусна линия да функционира и цялата организация на транспорта, както сме я заложили с електронна билетна система и с автоматично управление на транспорта да бъдат в пълна експлоатация. Едновременно с приключването започва и стартът на следващия етап. Паркинги и кръстовища, които са съществен елемент от градската мобилност. Ние сме направили този проект функциониращ и познат на гражданите. Нещо , което те ще спазват като правила и нова култура на придвижване . Така че отново по ОП „Региони в растеж” и в инвестиционната програма на общината са заложени изпълнение на буферни паркинги и организация на движение по „умни” кръстовища, които Бургас заслужава отдавна, т.е управление на трафика не само на общесдтвения транспорт. Някъде ги наричат „зелена вълна”, другаде „смарт кръстовища”...говорим за управление на трафика не само на средствата от градския транспорт. През 2015 год. се чу една доста авангардна идея. Бургас да се свърже с летището чрез жп линия. Какво се прави в тази посока? Смела е идеята, това е вярно. През 2009 год, когато започвахме да представяме проекта за „Интегриран градски транспорт на Бургас” по време на обществените обсъждания основното искане на хората беше градска железница. Искаха трамваи или градска железница, LRT както се казва. Тогава отговаряхме, че нито имаме този финансов ресурс нито тогава имаше такъв пътникопоток, които да оправдае тази инвестиция. Сега обаче Министерството на транспорта започна тази инициатива да направи градска железница в Бургас. Освен това се оказа, голяма част от хората знаят това, че има инфраструктура. Имаме над 12 км. готова жп линия съществуваща. Да, тя ще се нуждае от реконструкция и това е факт, но най-важното при едно такова начинание е да има трасе. Това е най-трудното за едни град да се резервира и осигури трасе. Всичко останало се постига къде с повече къде с по-малко средства и усилия. Трасето обаче е критичната точка за един такъв проект, а ние го имаме. Това е големият актив и плюс на Бургас и Министерството на транспорта започна вече предпроектните проучвания при определянето на едно такова трасе. Това означава, че сериозни немерения това да се случи през този програмен период. Това трасе какви точки ще свързва? От Централна жп гара до летището, но доколкото знам, се обсъжда вариант за връзка с гара „Владимир Павлов” или старата гара. Обследват се възможности трасето да се продължи на север , да продължи след летището евентуално към Поморие. Истината е, че  в световната практика подобни инвестиции са работещи, ако са в регионален мащаб. Тогава наистина има смисъл от създаването на подобна мащабна инфраструктура. Проучванията очевидно вървят в тази посока. Нека обаче видим какво ще решат колегите от Министерството на транспорта Коментари