
Биологичното разнообразие е превърнало Земята в уникално обитаемо място и има важно значение за обезпечаване благосъстоянието, прехраната и културната цялостност на хората.
С този научен термин се означава многообразието от живите организми на Земята. То може да има и локален характер, като например да обединява всички растителни и животински видове в дадена екосистема.
Страните, подписали Международната конвенция за биологичното разнообразие, съвместно работят за значително намаляване до 2010 г. на темповете на загуба на биоразнообразие в глобален, регионален и национален мащаб, включващо и борбата с нищетата и подобряване на условията за съществуване на всички форми на живот на Земята.
Конвенцията е подписана на 14 юни 1992 г. в Рио де Жанейро, Бразилия, с решение на 49-ата сесия на Общото събрание на ООН от 1995г.
България ратифицира конвенцията през 1996 г. и става равноправен неин член.
Поради географското си положение, релеф и климатични условия България притежава едно от най-богатите сред европейските страни и най-съхранено биологично разнообразие. То е представено от 94 вида бозайници, 36 вида влечуги, 16 вида земноводни, 27 000 вида насекоми и безгръбначни, над 3 560 вида висши растения, повече от 6 500 вида низши растения и гъби.
Опазването и устойчивото ползване на биологичното разнообразие в страната е регламентирано основно в три закона и подзаконовите нормативни актове към тях (Закона за защитените територии, Закона за лечебните растения и Закона за биологичното разнообразие).
Нормативни документи са хармонизирани с европейските директиви в направлението „Природа“.
Коментари