Ако се чудите какво може да изкара един бургазлия от дълбокия му мечешки пред зимен сън, то отговорът е само един.
Тържественото откриване на ски-сезона в Пампоровец (както шеговито го наричат софиянци) и горещата новина, че тази година, макар глобалното затопляне и все по-слънчевите дни, пистите ще бъдат в готовност да посрещнат огромния наплив от привърженици на белите спортове, които искат да се повозят безплатно на лифта и да щурмуват пистите по случай новия зимен сезон.
Като едни видни авантаджии и още по-видни скиори и сноубордисти, още в петък вечер петима бургаски ентусиасти натоварихме „скромния“ си багаж в колата, включващ ски- оборудване, сноуборди, каски, якета, шапки, ръкавици, суджуци, сандвичи с домашна лютеница и прочие кулинарни асортименти, целящи да ни държат във висока спортна форма, докато хвърчим по пистите от Снежанка към Студенец с развети коси и каски.
Обзаведени по този начин, досущ като цигански катун, се отправихме с бодър приключенски и кОпОнджийски джорджански дух към зовящата ни белота на Пампоровоец. Пропуснах да кажа, че най-важната част от багажа беше и моя милост.
Ден първи: откриването или The Grand Opening.
[caption id="attachment_78406" align="alignleft" width="300"]
Купон на площад "Студенец" с модерните фолклорни изпълнения на „Оратница"[/caption]
Пампорово ни посрещна с прекрасен слънчев ден, положителни температури, безплатен лифт и 10 добре обработени писти, макар и с изкуствен сняг. Естественият беше крайно недостатъчно, около 4-5 см. Трябва да призная, че организаторите наистина се бяха постарали и подготвили за откриването. Машините за сняг са били експлоатирани денонощно и както каза в своята прочувствена реч изпълнителният директор на “Пампорово” АД Мариян Беляков - “Изключителни усилия положихме, за да имаме условия за ски, в обстановка, в която почти никъде в Европа не се карат ски в момента”.
Беляков пожела на всички чудесни преживявания с белите спортове в родопския курорт и безаварийно каране.
Предупреждението за безаварийно каране още кънтеше в ушите ми, когато се засилих подобаващо по пистата към новия лифт на Малина и едва тогава се сетих, че щеше да е добра идея, ако преди това си бях припомнила как се завива, намаля скоростта и спира при рязка нужда. Нищо де! Зорът е най-добрият учител, а падането, тъй де – повторението е майка на знанието. Искам да ви кажа, че никой не пада по-професионално, елегантно и красиво от мен. За световен шампион по ски-спускане – не знам, но ден първи бях достойна да ме наградят със златен медал по падане. Без нито една контузия или сериозно нараняване, демонстрирах на всички начинаещи как се мятам елегантно по задни части, как го правя по бургаски – със стил и непукизъм.
В едно от самотните ми пътувания на новия четириседалков лифт, който е струвал на Пампорово скромните 7 млн. евро ( между другото е наистина бърз и не ти дава възможност прекалено дълго време да нагласяш дупе, за да седнеш на него, ами те подхваща внезапно и изстрелва в небитието към върха на Снежанка като космическа совалка), имах късмета да срещна интересен събеседник. Осемгодишният Костя (ако не бъркам името на детето поради адреналиновия шок от първото ми спускане) като един виден туристически гид ми обясни всичко за пистите в Пампорово и за прийомите на безопасното спускане по черните склонове тип „камикадзе“. На шокирания ми въпрос как така едно 8-годишно дете се спуска само по тях, той с гордост отвърна, че е световен шампион и притежател на пет златни и три сребърни медала. Ченето ми увисна. Карал от тригодишен, което е нормално за планинско дете, родено в Смолян (който е само на 7 км от Пампорово). И докато си представях вкуса на смолянските картофи и традиционния за региона пататник, малкият ентусиазирано разправяше как лети по черните писти за сутрешна загрявка. Позачудих се дали наистина е шампион и не ме заблуждава, за да впечатли какичката до себе си и тъкмо отворих уста, за да задам следващия си въпрос, когато установих, че бяхме пристигнали на върха. Бъдещото ми интервю беше безсрамно саботирано от отчаяните ми опити да сляза що-годе безопасно от новия турбо лифт под безмилостните словесни апели на служителите, които призоваваха „По-бързо, по-бързо!“. Когато слязох се огледах, за да поискам автограф или поне едно селфи с малкия, но той вече беше изхвърчал със скоростта на светлината към черната писта. Ей, децата нямат спирачки! Но пък не всеки ден се возиш на лифта със световен ски-шампион, нали?
Първият ми скиорски промоционален ден изглеждаше горе-долу така: карам, падам, I see скиори-новобранци everywhere: пред мен и зад мен; карам, падам, падам, карам, малко танци с модерните фолклорни изпълнения на „Оратница“ на площад “Студенец", пак карам, падам, хотел, почивка, сън,
искам-да-спя-чак-до-април.
Ден втори, афтър парти!
Отварям очи, все едно съм вампир, който се пробужда от хилядолетен сън. Всичко ме боли! Всяко мускулче и сухожилие в тялото ми нещо протестира. Какво става? А, да! Моята стара познайница – мускулната треска. Болят ме краката, прасците, кръста и гърба, раменете, ръцете, фалангите… Боже, дори клепачите!
Това обаче не ни спира! Ден втори стартира с тежък финансов шок- преглъщаме някак сумата от 40 лв., която инвестираме за целодневна лифт карта. За сравнение – половин дневната е 30 лв. Логика? Не търсете логика в планинските или морските курорти. Официалното откриване приключи. Който ял – ял, който – карал- карал. От днес нататък кефът се заплаща.
Обаче всяка изкарана с пот на челото и заделена в ски-касичката стотинка си заслужава да бъде инвестирана в белия спорт. В неделя ски-пистите бяха полупразни, а нашите спортни души – пълни с ентусиазъм и сериозни намерения за подобряване на досегашни рекорди.
[caption id="attachment_78410" align="alignright" width="300"]
Замръзнала красота[/caption]
Въпреки болката в крайниците пистите бяха щурмувани от моя милост и останалите другарчета с по-голям професионализъм, увереност и минимум падания. Всъщност имаше едно падане за деня от моя страна, но пък качествено! Кофти шега ми изигра 3D-ефектът на модерните ски-очила, през които виждаш пистата малко триизмерно, лошата лична преценка и твърде високият и необработен снежен праг, в който се препънах по скандален начин. В резултат на тези лоши стечения на обстоятелствата, завърших опита си за подобряване на личен рекорд по ски-скок с глава, забита в снега, изхвърлена във въздуха дясна ска и посттравматично зашеметено възклицание към любимия „Видя ли ме как паднах? Беше жестокооо!“. Ледът малко се понапука от челния удар с главата ми, но като цяло нищо му нямаше! Аз също бях невредима, все пак съм номинирана за златен медал по балансирано и (без)опасно падане.
Не усетихме кога денят отстъпи място на нощта. Трудно е да си тръгнеш от Пампорово. Планината, снегът, романтиката, слънчевите дни и еуфорията не те пускат дори, когато вече си пристъпил прага на дома си, а в главата си все още чуваш хрущящия звук на ските, които се борят с твърдия сняг и ускорението по ледените склонове на Родопите. Когато ритъмът на сърцето ти се слее с ритъма на планината, а пулсът ти запрепуска стремглаво по пистата знаеш, че живееш истински, а всичко останало е просто съществуване.
Благодарим ти, Пампорово! До нови срещи!
Автор: Боряна Върбанова
Коментари
Ако се чудите какво може да изкара един бургазлия от дълбокия му мечешки пред зимен сън, то отговорът е само един.
Тържественото откриване на ски-сезона в Пампоровец (както шеговито го наричат софиянци) и горещата новина, че тази година, макар глобалното затопляне и все по-слънчевите дни, пистите ще бъдат в готовност да посрещнат огромния наплив от привърженици на белите спортове, които искат да се повозят безплатно на лифта и да щурмуват пистите по случай новия зимен сезон.
Като едни видни авантаджии и още по-видни скиори и сноубордисти, още в петък вечер петима бургаски ентусиасти натоварихме „скромния“ си багаж в колата, включващ ски- оборудване, сноуборди, каски, якета, шапки, ръкавици, суджуци, сандвичи с домашна лютеница и прочие кулинарни асортименти, целящи да ни държат във висока спортна форма, докато хвърчим по пистите от Снежанка към Студенец с развети коси и каски.
Обзаведени по този начин, досущ като цигански катун, се отправихме с бодър приключенски и кОпОнджийски джорджански дух към зовящата ни белота на Пампоровоец. Пропуснах да кажа, че най-важната част от багажа беше и моя милост.
Ден първи: откриването или The Grand Opening.
[caption id="attachment_78406" align="alignleft" width="300"]
Купон на площад "Студенец" с модерните фолклорни изпълнения на „Оратница"[/caption]
Пампорово ни посрещна с прекрасен слънчев ден, положителни температури, безплатен лифт и 10 добре обработени писти, макар и с изкуствен сняг. Естественият беше крайно недостатъчно, около 4-5 см. Трябва да призная, че организаторите наистина се бяха постарали и подготвили за откриването. Машините за сняг са били експлоатирани денонощно и както каза в своята прочувствена реч изпълнителният директор на “Пампорово” АД Мариян Беляков - “Изключителни усилия положихме, за да имаме условия за ски, в обстановка, в която почти никъде в Европа не се карат ски в момента”.
Беляков пожела на всички чудесни преживявания с белите спортове в родопския курорт и безаварийно каране.
Предупреждението за безаварийно каране още кънтеше в ушите ми, когато се засилих подобаващо по пистата към новия лифт на Малина и едва тогава се сетих, че щеше да е добра идея, ако преди това си бях припомнила как се завива, намаля скоростта и спира при рязка нужда. Нищо де! Зорът е най-добрият учител, а падането, тъй де – повторението е майка на знанието. Искам да ви кажа, че никой не пада по-професионално, елегантно и красиво от мен. За световен шампион по ски-спускане – не знам, но ден първи бях достойна да ме наградят със златен медал по падане. Без нито една контузия или сериозно нараняване, демонстрирах на всички начинаещи как се мятам елегантно по задни части, как го правя по бургаски – със стил и непукизъм.
В едно от самотните ми пътувания на новия четириседалков лифт, който е струвал на Пампорово скромните 7 млн. евро ( между другото е наистина бърз и не ти дава възможност прекалено дълго време да нагласяш дупе, за да седнеш на него, ами те подхваща внезапно и изстрелва в небитието към върха на Снежанка като космическа совалка), имах късмета да срещна интересен събеседник. Осемгодишният Костя (ако не бъркам името на детето поради адреналиновия шок от първото ми спускане) като един виден туристически гид ми обясни всичко за пистите в Пампорово и за прийомите на безопасното спускане по черните склонове тип „камикадзе“. На шокирания ми въпрос как така едно 8-годишно дете се спуска само по тях, той с гордост отвърна, че е световен шампион и притежател на пет златни и три сребърни медала. Ченето ми увисна. Карал от тригодишен, което е нормално за планинско дете, родено в Смолян (който е само на 7 км от Пампорово). И докато си представях вкуса на смолянските картофи и традиционния за региона пататник, малкият ентусиазирано разправяше как лети по черните писти за сутрешна загрявка. Позачудих се дали наистина е шампион и не ме заблуждава, за да впечатли какичката до себе си и тъкмо отворих уста, за да задам следващия си въпрос, когато установих, че бяхме пристигнали на върха. Бъдещото ми интервю беше безсрамно саботирано от отчаяните ми опити да сляза що-годе безопасно от новия турбо лифт под безмилостните словесни апели на служителите, които призоваваха „По-бързо, по-бързо!“. Когато слязох се огледах, за да поискам автограф или поне едно селфи с малкия, но той вече беше изхвърчал със скоростта на светлината към черната писта. Ей, децата нямат спирачки! Но пък не всеки ден се возиш на лифта със световен ски-шампион, нали?
Първият ми скиорски промоционален ден изглеждаше горе-долу така: карам, падам, I see скиори-новобранци everywhere: пред мен и зад мен; карам, падам, падам, карам, малко танци с модерните фолклорни изпълнения на „Оратница“ на площад “Студенец", пак карам, падам, хотел, почивка, сън, искам-да-спя-чак-до-април.
Ден втори, афтър парти!
Отварям очи, все едно съм вампир, който се пробужда от хилядолетен сън. Всичко ме боли! Всяко мускулче и сухожилие в тялото ми нещо протестира. Какво става? А, да! Моята стара познайница – мускулната треска. Болят ме краката, прасците, кръста и гърба, раменете, ръцете, фалангите… Боже, дори клепачите!
Това обаче не ни спира! Ден втори стартира с тежък финансов шок- преглъщаме някак сумата от 40 лв., която инвестираме за целодневна лифт карта. За сравнение – половин дневната е 30 лв. Логика? Не търсете логика в планинските или морските курорти. Официалното откриване приключи. Който ял – ял, който – карал- карал. От днес нататък кефът се заплаща.
Обаче всяка изкарана с пот на челото и заделена в ски-касичката стотинка си заслужава да бъде инвестирана в белия спорт. В неделя ски-пистите бяха полупразни, а нашите спортни души – пълни с ентусиазъм и сериозни намерения за подобряване на досегашни рекорди.
[caption id="attachment_78410" align="alignright" width="300"]
Замръзнала красота[/caption]
Въпреки болката в крайниците пистите бяха щурмувани от моя милост и останалите другарчета с по-голям професионализъм, увереност и минимум падания. Всъщност имаше едно падане за деня от моя страна, но пък качествено! Кофти шега ми изигра 3D-ефектът на модерните ски-очила, през които виждаш пистата малко триизмерно, лошата лична преценка и твърде високият и необработен снежен праг, в който се препънах по скандален начин. В резултат на тези лоши стечения на обстоятелствата, завърших опита си за подобряване на личен рекорд по ски-скок с глава, забита в снега, изхвърлена във въздуха дясна ска и посттравматично зашеметено възклицание към любимия „Видя ли ме как паднах? Беше жестокооо!“. Ледът малко се понапука от челния удар с главата ми, но като цяло нищо му нямаше! Аз също бях невредима, все пак съм номинирана за златен медал по балансирано и (без)опасно падане.
Не усетихме кога денят отстъпи място на нощта. Трудно е да си тръгнеш от Пампорово. Планината, снегът, романтиката, слънчевите дни и еуфорията не те пускат дори, когато вече си пристъпил прага на дома си, а в главата си все още чуваш хрущящия звук на ските, които се борят с твърдия сняг и ускорението по ледените склонове на Родопите. Когато ритъмът на сърцето ти се слее с ритъма на планината, а пулсът ти запрепуска стремглаво по пистата знаеш, че живееш истински, а всичко останало е просто съществуване.
Благодарим ти, Пампорово! До нови срещи!
Автор: Боряна Върбанова
Коментари