Съд за нашата душа

И както казва нашият Учител: Усещането за светлина е напълването с любов. То не може да бъде обяснено с думи, а само този, който е вкусил, ще узнае колко прекрасна е тя. Повече от всички наслаждения, които някога е изпитвало човечеството в този свят. Една единствена искрица светлина, която получаваме в съда на своята душа, е по-голяма от целия този свят, с всички негови наслаждения, които са били получавани, получаваме и ще получим за всички времена. Затова, за да ни се даде възможност да постигнем такива огромни наслаждения, трябва да построим в себе си един вид, съд на душата, който няма „да се взриви“ от най-малкото предозиране на светлината. Докато не придобием съда за любов и отдаване, ще бъдем защитени, като не можем да усетим светлината. В бъдеще, получавайки наслаждение в съда за отдаване,  няма да има опасност за нас и ще можем да издържим на това огромно напълване. Ако точно сега ни дадат наслаждение, съответстващо на най-малката духовна степен, ще е над всички възможни предели и ще ни погуби. Нито нервната система, нито мозъкът ни са способни да издържат това натоварване. За да имаме възможност да се насладим на духовния свят, да го усвоим, да го разберем, а също и за да развиваме тези усещания все повече и повече, трябва да си подготвим този съд. Той не трябва да бъде поглъщащ, защото в такъв съд не може да се вмести много и ще се пръсне. Да допуснем, че ни подаряват 100 милиарда долара! Ще си загубим ума. Затова, за да имаме възможност правилно да получим тези пари и да се развиваме на тяхна база, ни поставят условие: „Получавате 100 милиарда долара, само ако обикнете хората и правите всичко, единствено за тях“. И тогава, няма да има никакъв проблем да получим и сто трилиона, тъй като можем да направим в света толкова много полезни неща с тези пари. И няма да „се взривим“ от това, а пред нас ще се открият нови възможности да правим добро. Нека се замислим, струва ли си да получим сто милиарда долара, за да ги раздадем на всички останали, а за себе си да не оставим нищо? Ако това бяха собствените ни деца, няма да е проблем. Но как бихме дали всичко на чужди, непознати хора? Tочно това се нарича любов към ближния. Ако можехме да заобичаме всички като децата си, бихме получили огромно наслаждение от това, че им раздаваме пари. Би ни донесло толкова, колкото си пожелаем, без ограничение. Това се нарича изграждане на своята душа. Но, къде е нашата душа? Ами целият свят е нашата душа, цялото тяхно напълване е напълване на собствената ни душа. Не можем да си представим това. И допълнително, придобиваме вечен и неограничен живот. Дали, човекът има душа? Необходимо е да създадем душата вътре, в нас. Душата е взаимната свързаност помежду ни, допълването на сърцата ни. Ако постигнем дори и частична взаимна връзка, в нея ще почувстваме следващото, висше ниво. Затова основният закон в Библията е: „Обичай ближния като себе си“. Създалата ни природна сила запълва връзката между душите ни и се усеща като светлина, отдаване, любов между нас. Това желание да се съединим с другите души не трябва да бъде в нас ежеминутно, а постоянно и да се усилва през цялото време. Не е достатъчно да се възпламенява по някакъв повод и след това да се успокоява. Нужно е да се стремим тези състояния да бъдат продължителни и да се натрупват. Но човек не може да властва над желанията си и със свои сили не е способен да следва това изискване, затова му е дадена групата. На него, едновременно му влияят „информационните записи“, които са нашият код на развитие и обкръжението, което му се дава. А за себе си, не може да решава нищо. И греши, когато се вслушва в егоизма си, който ни отклонява, действа ни силово и ни тласка в неправилна посока. Правилната посока е да заставяме себе си, в търсене на контакт и взаимни действия с обкръжението от хора, мислещи като нас за целта и смисъла на живота, за обединението между хората. Само чрез групата, можем да въздействаме на душата си, а сами не сме в състояние да достигнем пряко до нея. Тя е заключена във връзката с останалите и само чрез тази връзка можем, по косвен път да влияем на себе си. Групата е уред, чрез който можем да променим себе си. Ние регулираме, настройваме този прибор, като с прости материални действия въздействаме на обкръжението си. А то, от своя страна може да ни въздейства на духовно ниво. В това се състои възможността да изменим себе си! Можем да влияем на другите чрез физическите действия в този свят, а чрез своите материални тела, другите са способни да въздействат върху нас, на духовните ни качества, на душата ни! Но сами, дори с цялото си желание, не можем да подействаме на душата си. И така, докато ни се разкрие светлината и можем да я усетим! В добрата връзка между нас! Автор: Емилия Наумова Коментари