Let’s have a good cup of tea, shall we? , както казват англичаните, които са превърнали пиенето на чай в традиция, а според статистиката всеки британец консумира над 4 килограма чай годишно.
Предлагаме ви днес да замените кафето с ароматна и силна чаша чай. Чудите се защо ли? Първо, защото в чаша черен чай се съдържа половината количество кофеин, което се съдържа и в чаша кафе. Но по-важната причина е, че на днешния ден от 2005 година насам страните производителки отбелязват Международния ден на чая.
Целта на този ден е да се привлече вниманието на обществото към проблемите, свързани с производството му и неговата търговия. Основният страх на производителите на чай е все по-агресивната политика на големите корпорации, които изкупуват суровината на много ниска цена. Освен икономическа, инициативата има и своята социална цел – популяризирането на чая като напитка.
Изборът на датата също не е случаен. На 15 декември е приета „Световната декларация за правата на работниците в чаената индустрия“, а на 16 декември 1773 година в Бостън американските колонисти изхвърлят в морето голямо количество с пресован английски чай, с което слагат началото на борбата за независимост в САЩ.
Ако трябва да проследим историята на чая, обаче, ще трябва да се върнем много по-назад от XVIII век. Родината на класическото чаено растение е Китай, като има данни, че още от времето на династия Шан (1600–1046 пр.н.е.) то вече се е използвало като питие, макар и първоначално за лечебни цели. Масова популярност чаената напитка получава през X век, когато консумирането му започва да навлиза и в съседни на Китай страни като Япония и Корея.
Първият досег на европейците с чая е през XVI век, когато нидерландски кораби за първи път донасят растението. Трябва да се отбележи, че дългите пътувания, които често са траели почти година, са разваляли качеството му и това навярно е една от причините първоначално напитката да не бъде добре приета.
Постепенно европейците свикват с чая, като за това безспорно спомага и налагането и в английския кралски двор. Днешната така традиционна за островитяните напитка е въведен за първи път през 1662 година от Катарина де Браганса. Първият чаен магазин пък отворя през 1717 година от търговеца Томас Туининг (Thomas Twining), чието име днес носи една от най-прочутите чаени марки. Въпреки всички чак до средата на XIX век напитката остава сравнително скъпа и ограничава консумирането й от всички слоеве на обществото.
Различните народности днес консумират чая си по различен начин.
В Индия чаят се пие с мляко. Освен това към него се добавят и различни подправки като джинджифил, канела или карамфил.
В Шри Ланка предпочитат ароматизирания чай. Обикновено изборът е между вкус на шоколад, манго, вишна, малина или ягода.
В Тибет добавят мляко от тибетски як, сол, масло и дори запържено брашно.
В Бирма правят салата от листата на чаеното дърво.
Най-странен е начинът на приготвяне на чаените листа е в Монголия. Там той се вари с ориз, месо, пелмени и разтопена овча мазнина.
В Япония има цяла специална чаена церемония, която всяко момиче трябва да научи. Обучението трае три години, като момичето получава различни майсторски степени.
В Русия за сваряването на чая се използват специални самовари, които присъстват във всеки дом. Към готовата напитка добавят мед, плодово сладко или захар.
Днес на света са познати шест основни вида чай - бял, жълт,зелен, улун, пуер и черен. Всички тези разновидности се получават от едно растение. Предполага се, че дневно се изпиват близо милиард и половина чаши чай, което го превръща в една от най-консумираните напитки в световен мащаб.
Ние, българите, пък просто обожаваме домашния липов чай на баба, който носи незабравимия вкус и спомен на детството ни. Наздраве!
Коментари