Отбелязваме Международния ден на човешките права

На днешния ден през 1948 г. Общото събрание на ООН приема Всеобща декларация, в която са за първи път на едно място са описани правата, чиито носител е всеки един човек. Декларацията е преведена на 375 езика и диалекта, което я превръща в най-превеждания документ в света. Тя е първото значително постижение на световната организация в тази област и се състои от 30 члена, които са доразвити в последващи международни споразумения, регионални инструменти за защита на човешките права, национални конституции и закони. В обръщението си за състоянието на Съюза през 1941 г. американският президент Франклин Рузвелт призовава за защита на четирите, както той ги нарича - „най-важни", човешки свободи: на словото и изразяването, на религията и вярата, свобода от лишения, свобода от страх. Те са гравирани на неговия мемориал във Вашингтон. Това изявление дава тласък на движението, целящо да запише защитата на човешките права част в мирния договор със загубилите войната страни. Подписаната през 1946 г. Харта на Обединените нации „утвърждава вярата в основните права на човека, в достойнството и ценността на човешката личност" и задължава всички страни-членки „да работят за общото зачитане и осъществяване на човешките права и основните свободи за всички без разлика по отношение на раса, пол, език или религия". Потребността от подобен документ най-силно се усеща след разкриването на престъпленията срещу човечеството, извършени от нацистите в Германия по време на Втората Световна Война. Преди това единствено САЩ, Англия и Франция приемат подобни декларации. Първите международни опити в това отношение е Женевската конвенция от 1864 г. И Хагската конвенция от 1899 г. В първата се гарантират правото на защита на ранените противникови войници и медицинския персонал, а във втората се забранява използването на химическите оръжия. Главна роля в изготвянето на декларацията играе канадецът Джон Питърс Хъмфри. За председател на Комисията за правата на човека е назначена съпругата на американския президент по това време Елинор Рузвелт. Декларацията не остава и без критика. Някои мюсюлмански държави не са съгласни с всички точки. Техният довод е, че те не са съобразени с особеностите на ислямския начин на живот, а са пречупени през призмата на християнските ценности. През 1990 г. в Кайро мюсюлманските страни, членки на Организация Ислямска Конфедерация, приемат Декларация за човешките права в исляма. Единствената разлика с приетия през 1948 г. документ е липсата на гаранция за равенство между половете и право на свобода при избор на вероизповеданието. И днес в глобалния свят максимите на Декларацията остават стремеж и борба дори и в страните, които обявяват себе си за демократични. А формулираните основни свободи от президента Франклин Рузвелт са като една неосъществена мечта за реализирането, на която предстоят още много усилия, солидарност и нетърпимост.     Коментари