Ново възприемане на света

Счита се, че ставането рано, наситения работен график и активното занимание със спорт водят до успех, здравословен живот и дълголетие. Но Питър Акст и Михаела Акст-Гадерман, автори на книгата „Мързеливите живеят по-дълго“ твърдят, че е заблуда. Сутрешното бягане, с цел да предотвратим инфаркт, може да ни доведе до инфаркта, а системните изтезания във фитнес залите, в най-добрия случай са безполезни, а в най-лошия - ще причинят вреда на организма. Оказва се, че да поспиш до късно е полезно. Установено е наличие на оздравителен ефект при изгаряне на 500 калории на седмица чрез двигателна активност. Ежедневните упражнения, като работа в градината, разходка с кучето, измиване на прозорците или качване по стълбите са достатъчни за поддържане на здравето и тонуса. Ако се придържаме към теорията за жизнената енергия, физическата дейност изразходва ценни енергийни запаси. Активният, натоварващ спорт не е гаранция за здраве и дълголетие. И както твърди известният лекар и философ Парацелз: „Всички неща са отровни, понеже няма нещо без отровни качества. Дозата е това, което определя, дали ще бъде отровно или не“. Това се отнася и до спортните тренировки. В модерната литература, спортът се счита като защита срещу рака. Но е вярно само за умерената физическа активност. Интензивните атлетически натоварвания не носят никакъв здравословен ефект в това отношение. Дори могат да повишават риска от възникване на рак и други заболявания. За да защитим своето здраве, не си струва да се занимаваме с видове спорт, при които критерият е издръжливостта. Според много проучвания, дозираната двигателна активност ни защитава от сърдечно-съдови болести и укрепва здравето. Не са необходими интензивни натоварвания. Достатъчно са дейностите, които правим всеки ден: разходка на кучето, пазаруване, изкачване на стълбите или окосяване на ливадата, като се стараем  да се движим редовно. Препоръчително е половин час енергично ходене 3-4 пъти на седмица и разтягане на мускулите по 10-15 минути 3 пъти седмично. Повече от това не е нужно. От гледна точка на теорията за обмяната на веществата, тази програма е оптималната основа за дълъг и успешен живот. И все пак, дори далече от лишенията с интензивни тренировки, идва момент, когато сме недоволни и задаваме въпросите: Защо страдаме в живота? Защо, едва родени, сме длъжни на всички? Бедите и несгодите веднага ни водят до въпроса за смисъла на живота. А без тях, ще можем да печелим, ще се веселим, удовлетворявайки се с малкото, което имаме и ще живеем, така че от живота ни няма да остане съществена следа. През настоящия кръгооборот на живота страданията подтикват всички нас, да излезем на следващото ниво на своето съвършенство и да продолеем границата на смъртта. Такъв стремеж за постигане смисъла на живота ни на този етап се счита за дар от Природата. А страданията са важни, иначе не бихме питали, за какво ни е даден животът. Човекът представлява желание да се наслади и ако през цялото време се наслаждава и насища, той никога няма да пита за същността на своето съществуване. Само липсата, проблемите, страданията, могат да го накарат да си задава въпроса, защо му е този живот. Така е устроен нашият свят. Започваме живота си, завършваме го, но знаем ли, за какво живеем? Не. Знаем ли, днес какво да правим в своя живот, а утре? - Не съвсем. Сякаш влизаме през малката врата на огромна сграда. Губим се там и не знаем, кога ще успеем да излезем от всичките стаи, дали сме влезли в тях, по погрешка или не. Ние не знаем, как да определим добрата си съдба. А можем да изберем добър път и да достигнем най-добрите състояния. Всеки може да избере това, което му подхожда, съгласно корена на душата му, слушайки своята интуиция къде е най-полезен, в помощ на хората и обществото. Служейки на другите, човек опознава себе си и тях. До нашето поколение сме се развивали в много проста форма. Всеки е придобивал някаква професия, за да печели, да създаде семейство, да успее. Днес, вече сме надраснали това развитие. Не искаме само семейство и само професия. Искаме да опознаваме на по-вътрешно ниво, за да се насочваме вярно в търсене смисъла на нашия живот, който е резултатът от съединяването на отделни части. Всички ние, хората представляваме една душа. Това е едно голямо желание за живот, за съществуване, присъщо на всички нива на природата. В неживата природа всеки атом и всяка молекула се стремят да съществуват, съхранявайки своето съединение. Затова, за да се разруши някакво съединение, е необходимо да се приложи енергия, топлина или натиск. Всяка част от природата се стреми да се съхрани. Този инстинкт за самосъхранение се нарича желание за получаване, за наслаждение, за самосъхранение. С нарастване на степента на развитие, нараства и степента на съединеност и се увеличава броят от частите, включени в съединението, а в последствие и неговото качество. Така на Земята се развива животът. Постепенно, от амебите и примитивните организми са се развивали все по-сложни същества, обитавали първо водата, а след това и сушата. Животът е следствие от съединяване на отделните части. Именно тяхното съединение поражда количествено и качествено развитие на все по-високо ниво, докато се стигне до човека. Физиологичното тяло на човека е необикновено, сложно устроено и от огромен брой компоненти. Но освен това, в него има абсолютно уникалната способност за умствено и чувствено възприемане на света, това което наричаме човешки разум и сърце. С разума и сърцето си човек излиза извън границите на своето тяло, желаейки да постигне това, което не се отнася към нашето триизмерно пространство и обикновения живот, стремейки се да се пренесе през огромни разстояния, за да  излезе в Космоса, да направи скок във времето и пространството. И всичко това е, благодарение на вътрешния човешки дух, сложността на който се определя вече не от атоми и молекули, а от сложността на нашите усещания над материята. Цялото това материално и „духовно“ развитие се случва чрез много сложна организация, много свързвания и възникване на нови връзки. Но всичко произлиза от простите операции с нули и единици, както в нашия живот има плюс или минус. Голям плюс се представя с много единици, а голям минус с много нули. Това е единствената мярка за измерване, като всичко останало произлиза от свързването. Цялата сложност и вечност на мирозданието, цялото величие на човешкия разум се определя от това, че в мозъка  има милиарди клетки, всяка от които е или минус, или плюс – нула или единица. Но свързани заедно, те ни дават възможност за записване и съпоставяне на безкрайна информация. И в резултат на сравнението на чувствената  и интелектуалната информация, в нас възниква все по-развитото възприемане на света. Автор: Емилия Наумова       Коментари