01 дек. 2015 2015-12-01 2016-12-24

Burgas Reporter Ltd.

Стъклен дом

дом, къщаСпоред статистиката, стандартните причини, каращи пациентите да се обръщат за психологическа помощ към медицинските служби са: тревогата, паник- атаките, неувереността и страхът от бъдещето. Наличието на каквато и да е финансова осигуреност не може да осъществи защитата от проблемите, свързани с разрушаване на общочовешките ценности. Глобалните промени, които настъпват сега, водят до изменения в съзнанието и в поведението на човека. Социално-политически травмирани, смятаме, че основно условие за оцеляване е способността да не се провокира агресия, като се опитваме да скрием своите емоции с надежда, че само пълната непроницаемост обезпечава за нас спокойствие, безопасност и успех. Но подобна тактика на поведение е безполезна във времето на сегашната глобализация, когато за човека се съди по кръга от познати, с които общува и по схемата на неговото движение в обществото. Живеем в своя прозрачен и видим за всички „стъклен дом“. Страхът може да бъде изместен само от основния смисъл на живота, а това е любовта. Съществува пряка зависимост между жизнената сила, смисъла на живота, целта и ценностите на човека. Решението на психологическите проблеми се намира там. Нужна е друга основа, друг поглед за живота, друг подход и в психологията. Както всички болести, знаем, че се проявяват при нарушаване на обмяната на веществата, така и всички социални проблеми, психически заболявания са следствие от нарушаване на здравите взаимоотношения между хората. Именно, към възстановяване на правилните отношения и жизнените ценности трябва да бъде насочена психотерапията. Затова е необходимо да знаем точното определение за духовността. Духовност е това състояние на вътрешното единство на човека с околния свят, усещане и разбиране на взаимната връзка между всички, сътворени същества, които са деца и частички на Единното Цяло. Единствено духовността ни дава усещане за щастие. Когато тази хармония е нарушена, възникват много проблеми и болести. Душевното здраве е основата на физическото, психическото и социалното здраве. Все по-малко е чувството за вътрешното обединение между нас и затова хората са станали по-нещастни, макар и материално по-обезпечени. Общественият организъм заболява, когато здравето на отношенията между хората се разрушава. Можем да го сравним с липсата на взаимодействие между органите в тялото. И обратно, обществото става здраво и силно, когато в него е висока духовността, когато всеки се грижи за интересите на другите, като за свои интереси. С всяка изминала година, все повече учени споделят, че светът, който ни заобикаля е основан на холографски принцип, което означава, че всяка част от мирозданието, във всеки момент от времето съдържа в себе си пълната информация за всичко съществуващо. Учените са установили, че всяка клетка на организма, във всеки момент от времето притежава пълната информация за целия организъм, благодарение на което, от всяка една клетка отново може да израсне изцяло самият организъм. И точно такава връзка съществува между всички хора и животни. Ние сме части от живото Единство, макар че със своето физическо зрение, погрешно се смятаме отделени, едни от други. Резултатите от изследванията на много съвременни учени показват, че се явяваме неотделими частици от тази единна енерго-информационна система. Същността на всички религии и духовни учения се свежда до трансформиране в любов на егоцентризма, на изгодата. Егоцентризъм, егоизъм, изгода е грижа за своето благополучие. Любов е грижата за благополучието на другите хора. Като части от живото Единство и свързани един с друг в единен организъм, причинявайки страдания на другите, косвено причиняваме страдания на себе си, точно както тази част от тялото, която вредейки на другите части, вреди и на себе си. Потребителският стремеж е заболяване на социума. Щастието си намираме в служене на другите хора. Обществото на потребителите е общество от нещастни хора. Един организъм се разрушава, когато се нарушава обменът на веществата в него. А за обществения организъм това са отношенията между хората. Те могат без усилия да запазват човешките отношения, помежду си, докато, макар и теоретично знаят, че са вечни, че са по-възвишени, а не само материя, тяло. И както клетката не се свързва пряко с целия организъм, а чрез клетките, които я заобикалят, така и ние, служим на висшия разум, не непосредствено, а чрез неговите частички, които ни заобикалят. Автор: Емилия Наумова Коментари