Бургаските учителки, които възраждат българските традиции

[caption id="attachment_76152" align="alignleft" width="300"] Фина Тотева /вдясно/ и колежката и Наташа Атанасова искат да покажат на учениците красотата на забравените традиции и обичаи[/caption] Фина Тотева и Наташа Атанасова са преподаватели в ОУ „Братя Миладинови” Бургас. Двете са се заели с амбициозната задача да реализират успешно европроект, който си поставя за цел да изкара от забвение някои фолклорни традиции от двете страни на българо- турската граница и да обедини усилията на български и турски ученици в търсене на допирни точки между обичаите. Ето накратко мнението на уважаваните учителки за смисъла и ползата от проекта. Представители на какви класове са децата, които участват в проекта? Наташа Атанасова: Децата са от „II г” клас, „ IV е” и „VI е” класове от училище „Братя Миладинови” Подбрани са заради наклонностите им към изобразителното изкуство и приложните дейности, защото работата по проекта е свързана основно с това да проучим обичаите и да ги пресъздадем чрез батик и приложни изкуства. Турските ви партньори също ли участват в проекта чрез батик и приложно изкуство? Наташа Атанасова: Също. Това, което ние вършим в нашия клуб, е същото, по което работят в своя клуб в в турското училище. Те също изработват батик, предмети, свързани с приложното изкуство. Работим по едни и същи обичаи. Кукери, Лазаровден, Гергьовден, Еньова буля и нестинарите. Фина Тотева: Идеята е ние от наша страна да възродим тези обичаи, най-вече децата да се запознаят с тях. От турска страна децата също да проучат техни обичаи и традиции и да потърсим някаква пресечна точка и да разберем дали има някакво доближаване на наши обичаи с техни или взаимстване. С изненада преди време открихме, че те имат на Гергьовден също празник, който и ние празнуваме. Знаете колко важен за българите е този празник и какво място заема в природния календар. При тях е по същия начин и пак е свързано с плодородието, с берекета. Наташа Атанасова: Коментирахме с колегите преподаватели там, че и ние и те обясняваме на децата, че живеем в един и същ географски район, т.е в Странджа. Дали живеем в южната или северната част на Странджа, няма значение. Между другото срещнахме много топло отношение  и от учителите и от учениците в Турция. Нашите деца бяха много впечатлени, плакаха, когато си тръгнаха. Напипали сме темата, която е хубава и интересна за децата, добра е за работа. Планирате ли да направите някаква обща изложба с произведения на децата от Бургас и Узункопру? Наташа Атанасова: Да, планираме. Следващата година ще имаме тук през февруари или март европейски семинар, това е следващата ни голяма изява. Турските партньори имат също европейски семинар и ще си направят своя изложба с всичко, което са изработили до момента. В края на проекта има един гранд финал, когато турските деца ще ни дойдат на гости в Бургас и тогава всъщност ще закрием проекта, което е най-голямото събитие Когато закриете проекта, смятате ли да продължите партьорството и сътрудничеството с турските ви колеги, за да има действително някакво развитие на контактите ви? Иначе казано да има „устойчивост” Фина Тотева: Идеята е такава. Не само затова, че е задължително по европейските проекти. И при нас и при тях се забелязва един дефицит в това децата да познават корените си. Познаването на традициите и обичаите е връщане към корените. В последните години се забелязва едно неглижиране на традициите и обичаи и засилен вкус към всичко, което е „западно” и което идва от доста различна култура от нашата. Отбелязват се празници, които са нетрадиционни и необичайни само затова, защото са свързани с атракция и цветност. Нашите обичаи също ги имат, но децата не ги познават. Под много слаба форма са застъпени в учебната програма, единствено в часовете по литература в прогимназията. Така децата остават изолирани от миналото. Учи се една история, която е за тях „суха”. Човек учи историята, когато има корени и нещо го дърпа към тях, нещо му носи емоционална връзка с миналото. А когато се учи нещо така на сухо, няма как детето да разбере колко е важно то за изграждането му. Затова за нас с г-жа Атанасова е важно децата да разберат, че всъщност корените ни са онези неща, които ще ни направят космополитни личности. Няма как да се прескочи патриотизма и да станеш веднага космополитен човек, а да не познаваш нито рода си нито обичаите си или традициите си. Именно заради това в последните години партриотизмът се изроди в патриотарство ,защото поколения наред българи не познават българската традиция и обичаи и се получава изкривяване на ценностната система. Мислите ли, че благодарение на такива проекти ,инициативи и кампании българите и турците от двете страни на границата ще се разделят с някои предразсъдъци едни към други? Фина Тотева: Аз лично много се надявам, защото това е една матрица, в която сме вкарани...повече ние, отколкото те, защото основателят на турската република Кемал Ататюрк е направил така, че да се ликвидират част от нещата, които нас ни притесняват. Той не случайно е казал, че предпочита да слуша виенски валсове, отколкото пеене от минаретата. Поне хората, с които ние работим от турска страна, са много цивилизовани, европейски настроени, космополитни и отворени към света като цяло, много модерни хора. А според вас образователната система на нашите съседи такива хора ли създава? Космополити? Наташа Атанасова: Точно, модерни мислещи. На мен ми се струва, че наистина обръщаме малко внимание на нашите корени. Защо трябва да се изучават? Защото по един или друг начин, ако човек знае корените си, стъпва по-здраво на земята и  оттам нататък може да се отласка да лети, където поиска по света. Знае обаче, че ще се върне и се гордее с това, което е . Подбирали сме децата внимателно да работят по този проект, но една година голяма част от тях се срамуваха от традициите и обичаите от миналото. Ние като учители може би сме пропуснали нещо от тази гледна точка, че тези неща не са включени в учебната програма и учебния материал. Ако сме включвали нещо в разговорите с децата, в екскурзиите, на които ги водим нашите ученици из Странджа, то това е било по наша иницатива, а не е изискване към учителите. Просто образованието забрави тези неща. Говорим за това колко часа математика или български ще има...да, това е важно, но онова, което ни прави българи, се загуби. Фина Тотева: Разми всичко се във времето. Ставаме европейци, преди да сме станали българи.     Коментари