Честит проклети петък 13

Сутрин рано алармата звъни. Отварям бавно и сънено очи. Едва се повдигат клепачите ми тежки. Одеялото отмествам със сили нечовешки. Нима петъкът е вече факт, а не мираж? Това единствено ми дава воля и кураж да тръгна мотивиран, но пък сънен към фирмата на шефа безрасъден. На улицата деца и клаксони пищят докато очите ми се насълзят. Как си мечтая за торта със сметана а дори за кафенце време не остана. Слънцето се скрило зад облак черен и злокобен, чувствам се тъй унил, неработоспособен. За секунди небето изтрещя и се отвори и проливен дъжд на земята ме събори. Изправям се на крака мокър и ядосан, гледам лошо, все едно съм бил анатемосан. Спирам първото на пътя ми такси, та поне то от бурята да ме спаси. „Закъснявам, закарай ме на тоз адрес“ А бакшишът ме гледа с интерес; засмуква своите рошави мустачки, очите му говорят „Покажи стотачки“. От гърдите ми се изтръгва тежка въздишка, а на лицето на шофьора цъфнала нагла  усмивка. Давам му остатъка от моята крехка заплата и той потегля с мръсна газ от махалата. На работа се появявам като клошар - рошав, мокър, казвам ви – кошмар! В офиса пълен хаос царува, всеки с лоши погледи ме атакува. Дори хубавата руса секретарка ме гледа като властна господарка. „Шефът ти е бесен“ – тя ми изръмжа, подавайки ми пълна папка със книжа. Взимам в ръце огромната  документация, проклинайки наум цялата ни бюрокрация. Не издържам, имам нужда от цигара за да потуша в душата си кошмара. Паля фас скришом под бюрото, докато не гледа към мене болшинството. Сетне сторих нечовешка  дивотия, като хвърлих фаса в коша със хартия. Пожарът лумна сякаш за минути, с крясъци побягнаха колегите ми темерути. Боже, подпалих цялата администрация! Затворът ще да е следващата дестинация. Обаче събрах в себе си достатъчно кураж, за да потуша огъня на нашия етаж. Умело се справих с червения пожарогасител и от петъчен  карък се превърнах в спасител. Колегите навън ме посрещнаха с аплодисменти, защото спасих ценните ни документи. От аутсайдър се преобразувах в герой, никой не разбра, че, „за пожара е виновен той“. Чувах само овации и възгласи на одобрение „Колко беше смел, заслужава щедро поощрение!“ И тъй: шефът награди ме с паричен бонус и се върнах у дома с настроение и тонус. Петък 13 не е вече толкова проклет, защото неочаквано донесе ми късмет. Автор: Боряна Върбанова Коментари