Самоиронията, която ще усмихне деня ви

[caption id="attachment_74389" align="alignleft" width="300"] Снимка: makakronja.blog.ru[/caption] Нищо човешко не ни е чуждо. Най –вече чувството за самоирония в най-обикновените житейски ситуации, които вероятно са до болка познати на по-голямата част от хората. Позабавлявайте се тази весела иронична компилация, в която някои от вас могат да се припознаят. Ако има нещо друго безкрайно,освен Вселената (и може би човешката глупост), то това са списъците с филми, които трябва да гледаш, и всички онези книги, които трябва да прочетеш. Ако още един ден не се наспя като хората, то на Хелоуин мога да отида и без грим. Аз съм силен, дързък, амбициозен, изпълнен с енергия и воля, аз само още пет минутки ще си полежа и ставам, кълна се! Вбесявам се от факта, че хората обичат декември заради Коледа и Нова година, а не заради това, че мое Кралско Величество се е появил на бял свят през този месец (честит бъдещ рожден ден на всички декемврийчета). Времето лети толкова бързо, че дори не мога да свикна с възрастта, на която съм в момента и хоп – ето го следващия рожден ден. Сарказмът ми е достигнал такива висини, че понякога аз самият немога да разбера дали се шегувам или не. Време е вече да започна с плановете къде ще прекарам нощта на 31 декември срещу 14 януари. Не работиш – няма с какво да живееш. Работиш – нямаш време да си поживееш. Влязох в банята да си измия косата, вместо това изчистих ваната, мивката, пода, лъснах цялата всичко до съвършенство. Страх ме е да отида в кухнята, за да си направя чай. Страшно се ядосвам, когато в душата ми е вече петък, а календарът показва най-нагло ми показва, че е сряда. Вбесявам се от възрастовата дискриминация. Какво, като съм на 27 години? Защо да не мога и аз да се позабавлявам на детския батут? По улицата се разхожда зимният грип и ми отправя апетитно предложение: „Чуй! Цяла седмица ще се излежаваме в леглото, само ти и аз. Какво ще кажеш?“ Изглежда вкусно. Каква е тайната ти рецепта? – Заведението за бързо хранене отсреща. Колко беше лесно в детството ни. Свършват ти парите – отиваш да си набереш още от дървото и продължаваш с игрите. Когато съм под стрес, ям бонбони! – Ти постоянно ядеш!- Съгласна съм. Водя доста напрегнат начин на живот. Да, имал съм сериозна връзка веднъж. Беше толкова сериозна, че с нея не се усмихнахме един на друг дори веднъж. Трябва да се живее с чувство за хумор. Или поне с добър психиатър. Adme.ru     Коментари