Все по-често по улиците се разминавам с бързащи, кисели и угрижени жени, тичащи „по работа” – да вземат децата след работа от градина, да успеят да свършат някаква задача, която отново е със съдържанието на нещо си, но задължително фразата приключва с думата
„работа”.
Еманципация, казвам си. Тя май разказа играта на всички. Ако в началото всичко е започнало с идеята за равни права, кой да ти знае, че жените така ще се омъжествят и ще избягат от същината на своята функция. А, всъщност, каква беше тя? Семейството, грижата за съпруга и децата, контактите с близки и приятели, красотата, мекотата в излъчването и присъствието, нежност, да не забравяме капризите и желанията, малко повече пасивност и по-малко активност, въображение, фантазия. Със сигурност има още неща, които под една или друга форма са важна част от женската същност. Но видно е, че ежедневно с всички сили Тя се бори да не е това, което е била.
[caption id="attachment_66270" align="alignright" width="300"]
Нели Ненова - психотерапевт[/caption]
Борбата за независимост и равнопоставеност между половете сякаш успя да отвори кутията на Пандора и от нея заизскачаха женски същества с агресията и активността на мъжете и до там. Настървението, с което воюват и пазят позициите си на работното място и в социалната сфера сякаш отсъства в семейството по отношение грижата за децата и контакта с мъжа. И как иначе – ходи ли се с две дини под една мишница и колко дълго може да продължава това? Дори и да е възможно, в един момент настъпват умората и изтощението и Я превръщат ЧУДО ВИЖТЕ. Така желанието за равнопоставеност е изкривено и се превръща в борба за надмощие над мъжете. Тя предварително е обречена на провал в домогването до силата, подхода и начина на мислене на другия пол. Това предизвиква конфликти и объркване и то не само у възрастните, но и у техните деца.
И само като се загледаме в мъжете, продукт на еманципираните майки – всемогъщи и всесилни божества, от които всичко зависи, може наистина да се замислим как еманципацията ни е разказала играта. Голяма част от представителите на т. нар. силен пол са се превърнали в лениви и очакващи подкрепа за елементарни неща същества. Когато разговарям с родители, майките често се оплакват, че синовете им са разглезени, а бащите не помагат с нищо. И само като „върнат лентата назад” понякога разбират, че още от самото раждане Тя не е позволила именно на този същия баща да влезе в своята роля и да изпълни функцията си – тази на родител и мъж. Обвиненията и критиките не вършат работа, добре е да бъдат заместени с прости и ясни очаквания и най-вече с позволение за създаване на връзка и добър контакт между детето и онзи – третия – който е част от живота му. Защото за жените бащите се превръщат често в третия или иначе казано – в онзи, който често пречи на нашата майчинодетска идилия.
Да, еманципацията ни разказа играта, сега просто берем плодовете на нещо, което е многократно преформулирано и изкривено от изначалната идея. Няма на кого да се сърдим – сами трябва да поемем отговорността да бъдем жени, не полубожества, а хора.
Автор: Нели Ненова, психотерапевт в Център „Различното място”
Телефон за връзка: 0899 48 35 70
Коментари