Често се питам каква е причината човек да посети лекар без затруднения и съпротиви, но когато трябва да потърси психолог се оказва не лека задача.
Сякаш е по-лесно да говорим за тялото си и неговите неразположения, отколкото да споделим емоции, преживявания и да се обърнем към самите себе си. Свикнали сме някак да ги пренебрегваме и омаловажаваме. Всичко започва много просто. Концентрирани в дейността - да работим, за да имаме пари и да осигурим на децата си нужното, забравяме за невидимите неща. Сякаш повечето родители се грижат детето да е облечено, нахранено и да има успех в училище. Няма време за разговори, игри, а когато плачат им казваме, че всичко ще мине или да не ни надуват главите. И така малкият човек схваща, че да преживяваш емоции не е важно. Дори някак забранено. Нужно е да се погрижиш за тялото и готово. Може би, това действа до някъде. Но питали ли сте се какво се случва с преглътнатите чувства и преживявания? Това, че не се говори за тях съвсем не означава, че спират да съществуват.
[caption id="attachment_66270" align="alignright" width="300"]
Нели Ненова - психотерапевт[/caption]
Всекидневно ние – хората, попадаме в различни ситуации, с които трябва да се справим. Понякога успяваме, понякога се проваляме. Контактуваме с различни хора – независимо дали ги харесваме или не. Всичко това оставя своята емоционална следа върху нас. Защото факт е, че Homo sapiens е не само тяло, но и душа и разум, които са обединени в една система. За да работи добре обаче тя трябва да има своя баланс, но как да се постигне това, след като един важен компонент е подтиснат, а друг се употребява приоритетно. Има моменти, в които наистина успяваме да се справим със затруднения, независимо от какъв характер са те, именно чрез разума и тялото си. Въпреки това, емоционалната окраска, съпровождаща събитието стои. В живота ни има повтаряемост на събитията. Винаги съществува възможност те да бъдат по-прости или по-сложни, макар едни и същи. Съвсем реално е, въпреки успешното ни справяне да дойде едно последно случване на нещо, което да изиграе ролята на капката, която прелива чашата и да се разболеем. Тогава всъщност започваме да се грижим отново за тялото.
Пропуснали сме да отчетем и уважим всички емоции и преживявания, преминали през нас във времето, когато сме били все още здрави. Защото диагнозата се поставя когато настъпят функционалните изменения в тялото. Другото е невидимо. Връзката на човек със самия себе си играе важна роля. От една страна – да познаваш емоциите и събитията, които ги предизвикват, а от друга и реакциите на тялото и мислите, които се появяват по конкретен повод. Често неприятните неща предизвикват неприятни преживявания именно те събуждат гнева, агресията, недоволството, страховете, притесненията, напрежението и т. н. „Преглъщаме” ги и продължаваме нататък. До кога – тялото ни постоянно изпраща сигнали, че нещо с нас не е както трябва. Те са различни – от това „бодна ме нещо в сърцето”, през „сви ми се стомаха” към световъртежи, изпотяване, тремори, безсъние и още много. Разбира се има физиологичен компонент, но той е активиран именно от нашите емоции – специфични и с различна интензивонст за всеки от нас.
Омаловажаваме тези неща – от една страна защото нямаме време за това, а от друга – защото получаваме санкции от хората около нас: „Стига си ме занимавал/а с това…”, „Омръзна ми от твоите…”,”Не говори така…”, „Не прави така…”, „Заради твоите нерви…”. И така се завърта порочният кръг – от посланието, че нямаш право да занимаваш другите със своите емоции, през вината, че това ги кара да се чувстват зле и ти започваш да се чувстваш зле. А имаш нужда да бъдеш приет и разбран, но не се случва. Започваш да свикваш с неприятното усещане, но преживяванията напират. Не им даваш право и после всичко от начало. Попадаш се една ситуация, в която се бориш сам със себе си и накрая – сам си се разболяваш. Казвам сам, защото си позволил да пренебрегнат емоциите и чувствата ти и си се съгласил това да е така.
Ние сме хора и част от това е да преживяваме, да се радваме, да се гневим, да бъдем щастливи и да страдаме. Важно е да приемем това, защото именно то е нашата същност. Колкото по-добре познаваме своите емоции и нужди и проявим активност в това да намерим приемлив начин да ги изразим пред другите /защото те са „получателя на пратката” в крайна сметка и преживяванията ни са тясно свързани с контактите с тях/, толкова по-сигурно е, че рядко ще боледуваме.
Автор: Нели Ненова, психотерапевт в Център „Различното място”
Адрес: гр. Бургас, ул. „Сливница”№ 39, ет. 4
Телефон за връзка: 0899 483 570
Коментари