Много родителите поддържат идеята за „семейното легло”.
Което означава, че цялото семейство спи в едно легло. Обикновено ако семейството има две деца, в леглото на родителите спи по-малкото. Срещат се обаче и случаи, когато и двете деца спят в леглото при мама, а татко е преместен на дивана в друга стая.
Аз няма да оспорвам и да съдя този начин на живот, но ще изложа някой факти за ползите от психологическото отделяне от майката, което е съпътствано и с отделянето на детето в собствено легло.
До две години и половина детето има нужда от грижите и ласките на своята майка. Тя го дарява със сигурност, спокойствие, любов, топлина и по този начин детето се чувства обичано и сигурно, изгражда една положителна нагласа към света и другите. До този момент детето е свързано психологически напълно със своята майка. Затова много често тръгването на ясла или детска градина е трудно. Тогава идва моментът, когато детето има нужда да се отдели психологически от своята майка, което означава, да осъзнае своята идентичност и индивидуалност, да раззбере, че е самостоятелна личност, различна от тази на майка си. Този процес е доста болезнен, както за детето, така и майката. В такъв момент на помощ трябва да дойде бащата.
Всичко започва, когато бащата заяви своето място в семейството и в семейното легло. Време е мъжът да покаже на своето дете, че мястото му е до неговата съпруга. Това се случва, когато родителите показват пред детето си по приемлив начин интимност, любов.
Възможно е детето да се бунтува, когато вижда бащата близо до неговата майка и да се опива да го отблъсква. Това се случва, защото то възприема майка си като негова собственост. Ако таткото до този момент е спал на дивана, е време да се върне в семейното легло до съпругата си. В случай, че все пак е спал в леглото, но между тях е било детето, мъжът трябва да заяви, че неговото място е до жена му.
Хубаво е преди да се започне този процес на отделяне, майката и бащата да са наясно, че детето ще се съпротивлява. Когато започнат процеса обаче, е желателно да го довършат до край, което означава, че преместят ли детето в собственото му легло, тази позиция трябва да се отстоява твърдо. Ако родителите отстъпят и върнат детето в семейното легло при първите му опити да протестира, това само ще го обърка и ще направи процеса още по-болезнен и дълг.
Желателно е бащата да стои при детето в стаята му или до леглото му, ако са в същата стая, и да не му позволява да легне на леглото до майка си, каквото и да става. Някой деца приемат отделянето по-лесно, а други го преживяват с дни и седмици, но все пак детето ще свикне с новата ситуация. Нормално е детето да плаче, защото за него това е преживяване близко до загубата на любим човек. А когато има загуба, е нормално да има и „траурна” реакция. Всичко това обаче е много важно да се случи с детето, защото психологическото отделяне структурира подрастващия, дава му сигурност и самостоятелност.
Ако детето остане да спи при родителите си дълго време (има случаи до училищна възраст) и не успее да се отдели психологически от майка си, то ще се изгради като зависима личност – сега зависима от майката, а когато порасне, зависима от наркотици, хазарт, алкохол или др.
Как родителите да разпознаят кога е дошъл моментът да отделят детето си?
Първият признак е възрастта на детето, вторият сигнал са различни поведенчески прояви на детето – будене през нощта и изпадане на детето в истерии (силен и непрестанен плач, желание на детето да се носи на ръце и то от майката.
Друг знак е, когато детето започне да боледува много често. Обикновено това съвпада с тръгването на ясла или детска градина. Реакцията на тялото показва, че детето все още не се е отделило, не е изградило своята самостоятелност. Много често ако не се случи това отделяне и няма адекватна реакция на родителите в този период, децата изграждат зависимост към боледуването.
За такива състояния може да има и друга причина, затова е желателно все пак да се направи консултация с психолог и педиатър. Но ако детето не е отделено е добре да се започне и с този процес. Много често, когато това се случи, детето се успокоява и тези симптоми изчезват.
Автор: Елена Дросева – психолог в Център „Различното място”
Психологичен център „Различното място” се намира в Бургас, на ул. „Сливница”№ 39, ет. 4. Телефон за връзка: 0877 888 329
Снимка: blog.childrensdayton
Коментари
Много родителите поддържат идеята за „семейното легло”.
Което означава, че цялото семейство спи в едно легло. Обикновено ако семейството има две деца, в леглото на родителите спи по-малкото. Срещат се обаче и случаи, когато и двете деца спят в леглото при мама, а татко е преместен на дивана в друга стая.
Аз няма да оспорвам и да съдя този начин на живот, но ще изложа някой факти за ползите от психологическото отделяне от майката, което е съпътствано и с отделянето на детето в собствено легло.
До две години и половина детето има нужда от грижите и ласките на своята майка. Тя го дарява със сигурност, спокойствие, любов, топлина и по този начин детето се чувства обичано и сигурно, изгражда една положителна нагласа към света и другите. До този момент детето е свързано психологически напълно със своята майка. Затова много често тръгването на ясла или детска градина е трудно. Тогава идва моментът, когато детето има нужда да се отдели психологически от своята майка, което означава, да осъзнае своята идентичност и индивидуалност, да раззбере, че е самостоятелна личност, различна от тази на майка си. Този процес е доста болезнен, както за детето, така и майката. В такъв момент на помощ трябва да дойде бащата.
Всичко започва, когато бащата заяви своето място в семейството и в семейното легло. Време е мъжът да покаже на своето дете, че мястото му е до неговата съпруга. Това се случва, когато родителите показват пред детето си по приемлив начин интимност, любов.
Възможно е детето да се бунтува, когато вижда бащата близо до неговата майка и да се опива да го отблъсква. Това се случва, защото то възприема майка си като негова собственост. Ако таткото до този момент е спал на дивана, е време да се върне в семейното легло до съпругата си. В случай, че все пак е спал в леглото, но между тях е било детето, мъжът трябва да заяви, че неговото място е до жена му.
Хубаво е преди да се започне този процес на отделяне, майката и бащата да са наясно, че детето ще се съпротивлява. Когато започнат процеса обаче, е желателно да го довършат до край, което означава, че преместят ли детето в собственото му легло, тази позиция трябва да се отстоява твърдо. Ако родителите отстъпят и върнат детето в семейното легло при първите му опити да протестира, това само ще го обърка и ще направи процеса още по-болезнен и дълг.
Желателно е бащата да стои при детето в стаята му или до леглото му, ако са в същата стая, и да не му позволява да легне на леглото до майка си, каквото и да става. Някой деца приемат отделянето по-лесно, а други го преживяват с дни и седмици, но все пак детето ще свикне с новата ситуация. Нормално е детето да плаче, защото за него това е преживяване близко до загубата на любим човек. А когато има загуба, е нормално да има и „траурна” реакция. Всичко това обаче е много важно да се случи с детето, защото психологическото отделяне структурира подрастващия, дава му сигурност и самостоятелност.
Ако детето остане да спи при родителите си дълго време (има случаи до училищна възраст) и не успее да се отдели психологически от майка си, то ще се изгради като зависима личност – сега зависима от майката, а когато порасне, зависима от наркотици, хазарт, алкохол или др.
Как родителите да разпознаят кога е дошъл моментът да отделят детето си?
Първият признак е възрастта на детето, вторият сигнал са различни поведенчески прояви на детето – будене през нощта и изпадане на детето в истерии (силен и непрестанен плач, желание на детето да се носи на ръце и то от майката.
Друг знак е, когато детето започне да боледува много често. Обикновено това съвпада с тръгването на ясла или детска градина. Реакцията на тялото показва, че детето все още не се е отделило, не е изградило своята самостоятелност. Много често ако не се случи това отделяне и няма адекватна реакция на родителите в този период, децата изграждат зависимост към боледуването.
За такива състояния може да има и друга причина, затова е желателно все пак да се направи консултация с психолог и педиатър. Но ако детето не е отделено е добре да се започне и с този процес. Много често, когато това се случи, детето се успокоява и тези симптоми изчезват.
Автор: Елена Дросева – психолог в Център „Различното място”
Психологичен център „Различното място” се намира в Бургас, на ул. „Сливница”№ 39, ет. 4. Телефон за връзка: 0877 888 329
Снимка: blog.childrensdayton
Коментари