Маргарита Гайдамакина е родена във Волгоград, но преди повече от 20 години се мести в Москва.
Там завършва висшe образованиe – икономика със специалност счетоводство и медицина със специализация за козметолог.
Първата работа, която започва, е като счетоводител. Скоро обаче разбира, че истинското й призвание е козметологията. Така посвещава живота си на това да прави другите красиви . След като натрупва солиден опит в Москва, Маргарита решава да напусне родината си и поема предизвикателството да започне от нулата в Бургас.
Нейна страст е аржентинското танго. Но тъй като танцът не е особено популярен в България, идвайки тук, тя сформира група, която да обучава.
Наред с всичко останало Маргарита Гайдамакина обича да рисува и се справя изключително успешно с акварелната техника.
Какво е накарало една жена с успешна кариера в Москва да остави всичко зад гърба си и да замени руската столица с Бургас, разказа тя самата пред "Бургаски репортер".
- Маргарита, каква беше причината да се откажеш от успешна кариера в Москва – един от най-красивите градове в света, мегаполис – и да се преместиш в Бургас.
- Предизвикателството да опитам нещо ново. След две години ми предстои да се пенсионирам в Москва и реших, че няма да е лошо да променя нещо в живота си. Подобно на много други руснаци, и аз в началото си купих жилище до морето, като първоначалната ми идея беше да идвам просто за почивка през лятото. Но толкова ми хареса, че реших да пробвам да поживея и да работя тук. И вече 4 години съм в България.
-
След като се установи за постоянно в България, веднага ли започна да работиш?
- Не, трябваше ми известно време, за да взема решението да се върна в професията, която умея най добре и имам най-голям опит. Така започнах да се занимавам с козметични услуги и тук. Това се случи година след като се установих в България.
- Преди да избереш България за своя втора родина, колко пъти беше идвала тук?
- За първи път дойдох, когато бях 22-23-годишна. Тогава бях на екскурзия. Тръгнахме от София и за пет дена обиколихме различни градове, след което прекарахме две седмици в Слънчев бряг. След това политико-икономическата обстановка се промени, границите паднаха и можеше да се пътува навсякъде. Оказа се, че аз ходя на различни места по света, но периодично се връщам в България. И удивителното е, че колкото пъти дойдех тук, аз се чувствах много комфортно. Не знам каква е тайната на тази страна – всички казват, че това е хубавото време през лятото, вкусните плодове и гостоприемните хора. Да, всичко това е така, но аз установих, че на мен ми е хубаво тук не само през топлите месеци. Винаги съм имала мечта да живея на море. Когато започна това масово продаване на недвижими имоти на руснаци, реших да опитам и си взех апартамент в Св. Влас. Така започнах да идвам на почивка в своята квартира, след което тя се превърна в мой втори дом. Впоследствие продадох апартамента в Св. Влас и си взех жилище в Бургас.
- Лесно ли взе решението да се установиш тук?
- Не, беше предизвикателство, защото в Москва аз имах заплата, имах редовни клиенти, с които работя от години. Не е лесно, когато оставиш всичко и започнеш от нулата. Но го направих. Дойдох в България без мъж и без пари (смее се). Помагам си финансово, като давам под наем част от жилището си в Москва. Година след като дойдох тук, успях да отворя кабинет и да си купя необходимото оборудване. Да, никак не е лесно, но започнах да вадя по малко пари. А и знам, че ако тук не се получи, винаги мога да се върна в Москва.
- Липсва ли ти Русия? Връщаш ли се понякога?
- Да, периодично пътувам до Москва. Там имам голяма дъщеря, а освен това оставих клиенти, които все още ме търсят за различни процедури.
- А зимата, когато няма плаж и морето не е толкова приветливо, тук ли оставаш?
- Да, за козметиците зимата е по-силен сезон. Освен това, сравнено с Русия, в България зимата не е зима (смее се). Тук тя е суха, има слънчеви дни.
- Разбираме, че оставаш целогодишно тук, а вече намери ли истински приятели?
- Да, мога да кажа, че тук вече имам приятели, които са загрижени за мен и ме обичат. Не говоря за доволни клиенти, които ме възприемат като добър козметик, а за хора, които ми помагат в трудни моменти.
- А тези хора българи ли са, или руснаци, които като теб са се установили тук?
- Има и българи, и руснаци.
- Освен козметичните процедури обаче, има още нещо, с което ти се занимаваш, и то е коренно различно. Ти си преподавател по аржентинско танго. Как се случи да се захванеш и с тази дейност?
- В Москва танцувах танго като хоби. Занимавала съм се шест години с това, но то беше по-скоро забавление. Когато дойдох в България, се оказа, че това ми липсва, а има много малко хора тук, които са с подобни интереси. Трябваше или да се откажа, или да се заема с организирането на група, в която да се събираме, да се учим и да танцуваме. В началото просто идваха хора на безплатна танго практика. Но постепенно те започнаха да задават въпроси, да се интересуват. Така с преподаване се заех през зимата на 2013 г.
- Как се случи така, че ти самата се запали по тангото? Сама казваш, че не е лесен танц.
- Плени ме музиката. Когато веднъж я чуеш, ти не можеш да се удържиш, искаш да опиташ. Мисля, че магията на тангото е в музиката. Лесно е да се влюбиш в нея.
- Тангото е танц, в който емоцията между мъжа и жената е изключително важна, но обикновено в такива групи има дефицит на господа. Успя ли да привлечеш достатъчно мъже в твоята своеобразна школа?
- Да, действително мъжете, които идват в групата, са по-малко. Някои се пробват само за няколко пъти и се отказват. Един от мъжете, които се заеха с уроците сериозно, впоследствие стана и мой приятел. Има още един по-сериозен мъж. Останалите се отказват бързо.
- Колко пъти в седмицата се събирате и какви са по професия хората, които идват да учат танго?
- През лятото се събираме два пъти в седмицата – един път имаме урок и практикуваме, а на следващия път си правим милонга - танго парти. През зимата уроците ще станат два пъти в седмицата, защото възможностите за други забавления през студените месеци са по-малко. А професията на хората в групата е различна. Всеки идва на танците, за да се забавлява, за да релаксира. Това са обикновено хора с натоварено ежедневие, на около 40 години, които намират в танците възможност да разпуснат.
- На тези милонга партита само ученици от групата ли се събирате или идват и странични хора, които искат да се забавляват?
- Това лято имаше чужденци от Русия, Франция, Италия, които са дошли тук на почивка и търсеха допълнителни забавления. Оказа се, че нашите милонга партита им допадат много. Все пак тангото е танц, който е познат в цял свят и се харесва от много хора.
- А имате ли покани за участия, където да покажете какво сте научили?
- Да, имаме предложения за различни партита, откривания, рождени дни, сватби. За тях се подготвяме предварително доста време. Защото шоуто е нещо по-различно от танцуването за удоволствие.
- Тангото е много страстен танц. Той изисква не само добра техника, но преди всичко емоция. Достатъчно темпераментни ли са българите според теб, за да танцуват наистина добро танго?
- Българите ми се струват по-сдържани. Руснаците като че ли са по-склонни да показват емоциите си. А тангото е танц, който изисква да извадиш емоциите си на показ. Но това не означава, че този танц не е за всеки. Понякога се появява вътрешен конфликт в човек – когато той е свикнал да бъде по-затворен, а танцът го провокира да покаже темперамента си. Това е много трудно за човек, който не е артист.
Коментари
Маргарита Гайдамакина е родена във Волгоград, но преди повече от 20 години се мести в Москва.
Там завършва висшe образованиe – икономика със специалност счетоводство и медицина със специализация за козметолог.
Първата работа, която започва, е като счетоводител. Скоро обаче разбира, че истинското й призвание е козметологията. Така посвещава живота си на това да прави другите красиви . След като натрупва солиден опит в Москва, Маргарита решава да напусне родината си и поема предизвикателството да започне от нулата в Бургас.
Нейна страст е аржентинското танго. Но тъй като танцът не е особено популярен в България, идвайки тук, тя сформира група, която да обучава.
Наред с всичко останало Маргарита Гайдамакина обича да рисува и се справя изключително успешно с акварелната техника.
Какво е накарало една жена с успешна кариера в Москва да остави всичко зад гърба си и да замени руската столица с Бургас, разказа тя самата пред "Бургаски репортер".
- Маргарита, каква беше причината да се откажеш от успешна кариера в Москва – един от най-красивите градове в света, мегаполис – и да се преместиш в Бургас.
- Предизвикателството да опитам нещо ново. След две години ми предстои да се пенсионирам в Москва и реших, че няма да е лошо да променя нещо в живота си. Подобно на много други руснаци, и аз в началото си купих жилище до морето, като първоначалната ми идея беше да идвам просто за почивка през лятото. Но толкова ми хареса, че реших да пробвам да поживея и да работя тук. И вече 4 години съм в България.
- След като се установи за постоянно в България, веднага ли започна да работиш?
- Не, трябваше ми известно време, за да взема решението да се върна в професията, която умея най добре и имам най-голям опит. Така започнах да се занимавам с козметични услуги и тук. Това се случи година след като се установих в България.
- Преди да избереш България за своя втора родина, колко пъти беше идвала тук?
- За първи път дойдох, когато бях 22-23-годишна. Тогава бях на екскурзия. Тръгнахме от София и за пет дена обиколихме различни градове, след което прекарахме две седмици в Слънчев бряг. След това политико-икономическата обстановка се промени, границите паднаха и можеше да се пътува навсякъде. Оказа се, че аз ходя на различни места по света, но периодично се връщам в България. И удивителното е, че колкото пъти дойдех тук, аз се чувствах много комфортно. Не знам каква е тайната на тази страна – всички казват, че това е хубавото време през лятото, вкусните плодове и гостоприемните хора. Да, всичко това е така, но аз установих, че на мен ми е хубаво тук не само през топлите месеци. Винаги съм имала мечта да живея на море. Когато започна това масово продаване на недвижими имоти на руснаци, реших да опитам и си взех апартамент в Св. Влас. Така започнах да идвам на почивка в своята квартира, след което тя се превърна в мой втори дом. Впоследствие продадох апартамента в Св. Влас и си взех жилище в Бургас.
- Лесно ли взе решението да се установиш тук?
- Не, беше предизвикателство, защото в Москва аз имах заплата, имах редовни клиенти, с които работя от години. Не е лесно, когато оставиш всичко и започнеш от нулата. Но го направих. Дойдох в България без мъж и без пари (смее се). Помагам си финансово, като давам под наем част от жилището си в Москва. Година след като дойдох тук, успях да отворя кабинет и да си купя необходимото оборудване. Да, никак не е лесно, но започнах да вадя по малко пари. А и знам, че ако тук не се получи, винаги мога да се върна в Москва.
- Липсва ли ти Русия? Връщаш ли се понякога?
- Да, периодично пътувам до Москва. Там имам голяма дъщеря, а освен това оставих клиенти, които все още ме търсят за различни процедури.
- А зимата, когато няма плаж и морето не е толкова приветливо, тук ли оставаш?
- Да, за козметиците зимата е по-силен сезон. Освен това, сравнено с Русия, в България зимата не е зима (смее се). Тук тя е суха, има слънчеви дни.
- Разбираме, че оставаш целогодишно тук, а вече намери ли истински приятели?
- Да, мога да кажа, че тук вече имам приятели, които са загрижени за мен и ме обичат. Не говоря за доволни клиенти, които ме възприемат като добър козметик, а за хора, които ми помагат в трудни моменти.
- А тези хора българи ли са, или руснаци, които като теб са се установили тук?
- Има и българи, и руснаци.
- Освен козметичните процедури обаче, има още нещо, с което ти се занимаваш, и то е коренно различно. Ти си преподавател по аржентинско танго. Как се случи да се захванеш и с тази дейност?
- В Москва танцувах танго като хоби. Занимавала съм се шест години с това, но то беше по-скоро забавление. Когато дойдох в България, се оказа, че това ми липсва, а има много малко хора тук, които са с подобни интереси. Трябваше или да се откажа, или да се заема с организирането на група, в която да се събираме, да се учим и да танцуваме. В началото просто идваха хора на безплатна танго практика. Но постепенно те започнаха да задават въпроси, да се интересуват. Така с преподаване се заех през зимата на 2013 г.
- Как се случи така, че ти самата се запали по тангото? Сама казваш, че не е лесен танц.
- Плени ме музиката. Когато веднъж я чуеш, ти не можеш да се удържиш, искаш да опиташ. Мисля, че магията на тангото е в музиката. Лесно е да се влюбиш в нея.
- Тангото е танц, в който емоцията между мъжа и жената е изключително важна, но обикновено в такива групи има дефицит на господа. Успя ли да привлечеш достатъчно мъже в твоята своеобразна школа?
- Да, действително мъжете, които идват в групата, са по-малко. Някои се пробват само за няколко пъти и се отказват. Един от мъжете, които се заеха с уроците сериозно, впоследствие стана и мой приятел. Има още един по-сериозен мъж. Останалите се отказват бързо.
- Колко пъти в седмицата се събирате и какви са по професия хората, които идват да учат танго?
- През лятото се събираме два пъти в седмицата – един път имаме урок и практикуваме, а на следващия път си правим милонга - танго парти. През зимата уроците ще станат два пъти в седмицата, защото възможностите за други забавления през студените месеци са по-малко. А професията на хората в групата е различна. Всеки идва на танците, за да се забавлява, за да релаксира. Това са обикновено хора с натоварено ежедневие, на около 40 години, които намират в танците възможност да разпуснат.
- На тези милонга партита само ученици от групата ли се събирате или идват и странични хора, които искат да се забавляват?
- Това лято имаше чужденци от Русия, Франция, Италия, които са дошли тук на почивка и търсеха допълнителни забавления. Оказа се, че нашите милонга партита им допадат много. Все пак тангото е танц, който е познат в цял свят и се харесва от много хора.
- А имате ли покани за участия, където да покажете какво сте научили?
- Да, имаме предложения за различни партита, откривания, рождени дни, сватби. За тях се подготвяме предварително доста време. Защото шоуто е нещо по-различно от танцуването за удоволствие.
- Тангото е много страстен танц. Той изисква не само добра техника, но преди всичко емоция. Достатъчно темпераментни ли са българите според теб, за да танцуват наистина добро танго?
- Българите ми се струват по-сдържани. Руснаците като че ли са по-склонни да показват емоциите си. А тангото е танц, който изисква да извадиш емоциите си на показ. Но това не означава, че този танц не е за всеки. Понякога се появява вътрешен конфликт в човек – когато той е свикнал да бъде по-затворен, а танцът го провокира да покаже темперамента си. Това е много трудно за човек, който не е артист.
Коментари