Митове и факти за самоубийството

От началото на годината до края на август 46 души в област Бургас са направили опит да сложат край на живота си, като за 29 от тях изходът е бил фатален. Информацията е на Регионалната здравна инспекция и представлява сумирани данни от МБАЛ-Бургас и Центъра за психично здраве. 10-ти септември е обявен от Световната здравна организация за Ден на борбата със самоубийствата. Според специалистите почти всеки, който сериозно възприема идеята да сложи край на живота си, по различен начин дава сигнали към обкръжението си за своите намерения. Идеята за самоубийство по-рядко възниква внезапно, импулсивно, непредсказуемо или неизбежно. По статистически данни около 70-75% от лицата разкриват намеренията си по някакъв начин. От РЗИ-Бургас разбулват някои митове за самоубийството и посочват какви са реалните факти. Мит: Самоубийството е наследствено явление. Факт: Този феномен не се предава по генетичен път–човек използва автоагресивни модели на поведение само, ако те съществуват в семейството или най-близкото му значимо външно обкръжение. Мит: Тези, които се самоубиват са психично болни. Факт: Много от извършващите самоубийства не страдат от никакви душевни болести. Мит: Ако човек е ангажиран с работа, той никога не би имал мисли за самоубийство. Факт: Невярно твърдение, тъй като повечето от причините за самоубийствата възникват в резултат на конфликти и неуспехи, свързани с трудовата или учебната дейност. Мит: Колкото е по-висок коефициентът на интелигентност, толкова е по-голяма вероятността човек да пристъпи към самоубийство. Факт: По данни от изследване на шведски учени, колкото по-висок е интелектът на младите хора, толкова по-малка е вероятността те да пристъпят към самоубийство. Например мъжете с ниски показатели извършват три пъти повече суициди в сравнение тези в същата възрастова група с по-висок IQ. В процеса на изследването са били наблюдавани 3000 млади шведски военнослужещи в продължение на 25 години. Мит: Този, който говори за самоубийство, не го извършва. Факт: Повечето от младежите, които говорят за самоубийство, не се шегуват. Особено, ако тези предупреждения са многократни за дълги периоди от време и са свързани с коренна промяна на поведението по посока подготовка за самоубийство (оттегляне от външния свят; прекъсване на връзките с най-близките; раздяла с приятели; изготвяне на т. нар. „завещание” на любими вещи;). Всеки един предупредителен сигнал за суицид следва да се разглежда сериозно. Коментари