Изложбата от живи тропически пеперуди, която се намира в Природонаучния музей на Бургас, се обогати с 4 броя от изключително редкия за България вид олеандрова вечерница (Daphnis nerii).
Уредниците на музея са открили гъсениците по листата на олеандрите, които бяха доставени, за да създадат на пеперудите естествена среда.
Четирите гъсеници са били преместени в специално приготвена кутия, пълна със свежи листа от зукум. Там те са свили своите пашкули и са се излюпили само две седмици по-късно. Тъй като са много рядък местен вид, пеперудите са били пуснати в природата.
Олеандровата вечерница обитава места с топъл климат в Европа, Африка и Азия. Въпреки, че е една от най-широко разпространените пеперуди от сем. Вечерници (Sphingidae), за България тя е много рядка. Вероятно причината се крие във факта, че гъсениците й се хранят с листата на олеандъра (зукум), а при нас това растение се отглежда предимно изкуствено, в саксии. Гъсениците са с размери до 8.5 см, ярко зелени, с характерните за този вид сини петна, като очи и ярко жълт шип в края на тялото. От страни имат бяла ивица с разпръснати дребни бели и сини петънца. С голям апетит унищожават листата на зукума и бързо нарастват. Самото растение е отровно и гъсениците също натрупват токсини в тялото си. Това е тяхната защита от хищници. Преди да какавидират, те променят цвета си в жълто-кафяво и се скриват сред опадалите листа в корените на растението. Самата какавида е голяма до 7.5 см, кафява с черни точки отстрани. Възрастните олеандрови вечерници летят от май до септември, понякога до октомври. Денят прекарват спотаени сред растенията, където окраската им ги прикрива. Крилата им отгоре са маслиненозелени, гърдите тъмнозелени, а коремът - сивозелен със светли препаски. Крилата имат красиви напречни или надлъжни розови, лилави или сивобели петна. На големина достигат до 11.5 см.
Коментари
Изложбата от живи тропически пеперуди, която се намира в Природонаучния музей на Бургас, се обогати с 4 броя от изключително редкия за България вид олеандрова вечерница (Daphnis nerii).
Уредниците на музея са открили гъсениците по листата на олеандрите, които бяха доставени, за да създадат на пеперудите естествена среда.
Четирите гъсеници са били преместени в специално приготвена кутия, пълна със свежи листа от зукум. Там те са свили своите пашкули и са се излюпили само две седмици по-късно. Тъй като са много рядък местен вид, пеперудите са били пуснати в природата. 
Олеандровата вечерница обитава места с топъл климат в Европа, Африка и Азия. Въпреки, че е една от най-широко разпространените пеперуди от сем. Вечерници (Sphingidae), за България тя е много рядка. Вероятно причината се крие във факта, че гъсениците й се хранят с листата на олеандъра (зукум), а при нас това растение се отглежда предимно изкуствено, в саксии. Гъсениците са с размери до 8.5 см, ярко зелени, с характерните за този вид сини петна, като очи и ярко жълт шип в края на тялото. От страни имат бяла ивица с разпръснати дребни бели и сини петънца. С голям апетит унищожават листата на зукума и бързо нарастват. Самото растение е отровно и гъсениците също натрупват токсини в тялото си. Това е тяхната защита от хищници. Преди да какавидират, те променят цвета си в жълто-кафяво и се скриват сред опадалите листа в корените на растението. Самата какавида е голяма до 7.5 см, кафява с черни точки отстрани. Възрастните олеандрови вечерници летят от май до септември, понякога до октомври. Денят прекарват спотаени сред растенията, където окраската им ги прикрива. Крилата им отгоре са маслиненозелени, гърдите тъмнозелени, а коремът - сивозелен със светли препаски. Крилата имат красиви напречни или надлъжни розови, лилави или сивобели петна. На големина достигат до 11.5 см.
Коментари