С любов към работодателя

Много отдавна темата за работодателите в България, и в частност в регион Бургас, където желаещи за работа от цялата страна има в изобилие,  ме вълнува. Но една обява за работа ме провокира най-после да изкажа мислите си по тази тема и на глас. И така, фирма търси  да наеме „вменяем” персонал. Не можех да не си задам редица въпроси.  Конкретното упоменаване на това специфично качество, което е необходимо , за да бъде нает човек  в тази фирма означава ли, че преобладаващата част от търсещите работа не го притежават? И кой определя всъщност степента на „вменяемост” на кандидатите? Психиатър, психолог или разбиращият от всичко работодател? България все още изживява своя труден период на адаптация към нови ценности, включително и на пазара на труда. Когато ценностната система на средата е разклатена, нормално е, че и някои от израстващите в нея организми формират свои объркани представи за поведението си, за отговорността си, за ангажираността си към работа, семейство , социален кръг. Но тези млади организми са нашите деца и внуци. Ако те са станали  „невменяеми”, то вината не е само тяхна. Ние, с нашите представи, с нашите убеждения и с нашата неангажираност също сме подпомогнали  този процес. Защо тогава сега ги изолираме и им лепим етикети? По-голямото предизвикателство, уважаеми работодатели, е да успеете да събудите мотивацията на тези млади хора и да ги накарате да работят за Вашата организация така, сякаш, че е тяхна.  Професионалната ми реализация до момента е била свързана основно с управлението на хора и  това, което ме е водило винаги е една мисъл на Антоан дьо Сент-Екзюпери:   „Ако искаш да построиш кораб, не започвай да караш хората да събират дъски, да разпределяш работата и да даваш заповеди. Вместо това ги научи да копнеят за огромното и безкрайно море.”   Когато подходите към новите си служители непредубедено, без нагласи и очаквания, а само с желание да ги накарате да приемат фирмените мисия и ценности за свои собствени, те ще Ви следват винаги – и в добри, и в трудни моменти. Те ще се борят за фирмата Ви и за нейния успех. Защото Вашата цел вече ще бъде тяхна и Вашата мечта ще бъде част от техните. Повярвайте ми, това не са просто разсъждения, а изпитани в практиката отношения. Не гледайте на служителите си като на добичета, които трябва да се превъзпитават по Макаренковски и те няма да гледат на Вас като на касичка, която трябва да им пусне определената сума в края на месеца. Уважаеми работодателю, ако разпознаеш себе си в тези редове, не се сърди и не се засягай, а се замисли. Дали един уважаващ себе си човек би отговорил на такъв тип обява и няма ли да си даде сметка какво отношение го очаква, ако започне работа? Или разчиташ на това, че голяма част от младите хора не знаят какво точно означава „да уважаваш себе си”?  Бих те посъветвала с цялата доброта на сърцето си: Не разчитай на това, че младите хора са объркани и понякога не могат да разпознаят сигналите на предстоящи бедствия. По – добре се опитай да осъзнаеш своята роля във взаимоотношенията работодател - служител. Разбери  какво е онова, което мотивира, възпламенява, ентусиазира и започни да го прилагаш в работата си. Защото комуникацията е двустранен процес и ако досега сте попадали на „невменяем” персонал, може би трябва да се запитате каква е Вашата  отговорност за това. Другото безумие в отношенията на пазара на труда у нас са очакванията на работодателите наетия от тях персонал да изпълнява всякакви дейности и да има всякакви компетентности. В една друга обява например, частно детско заведение търси помощник – възпитател, който да обгрижва децата и да се занимава с основно чистене на помещенията. Питам се, този човек педагог ли трябва да бъде или хигиенист? И какво е това образование и опит, което би могло да обедини и двете изисквания? Наемат те за мениджър, обаче фирмата все още не е разработила добре дейността си и затова ти трябва да прявиш разбиране и освен чисто мениджърската си дейност да се  включваш и в почистването, и в носенето на мебели , и в изпълняването на лични поръчки на собственика от сорта на : направи ми кафе, купи ми цигари, занеси това до шивачката и т.н. и  т.н. Наемат те за управител на ресторант и ти трябва да отговаряш за цялостната документация, да сервираш, да организираш доставки, да бъдеш надзирател и раздаващ наказания, да осигуриш конфорт на клиентите, вземайки поръчките им лично; да идваш пръв на работа рано сутринта и да си тръгваш последен по някое време през нощта; да нямаш почивен ден, защото това е привилегия само на по-нисшестоящите от теб – ти си представител на собственика и все едно ,че си той, ама в друго тяло и т.н. и т.н. А ако се оплачеш, че ти идва в повече, ти обясняват, че е криза и е въпрос на твоя преценка дали искаш да рискуваш и да останеш без пари...чакащи за твойто място колкото искаш. Така, уважаеми работодатели, служителите и мениджърите губят мотивация. Започват с амбицията да дадат всичко от себе си, а след време си тръгват озлобени, изтощени и без какъвто и да било интерес за бъдещето на вашата организация. Защото Вие сте ги превърнали в нещо, което няма аналог в нормалните развити страни. Превърнали сте ги в роби със свободна воля. А  това само по себе си е абсурдно и взаимноизключващо се. С тази статия не искам да обидя работодателите. Аз самата съм такава. Искам да ги провокирам да се замислят и да сменят подхода си. Защото това в крайна сметка ще има положително отражение не само върху техните служители, но и върху самите тях и резултатите на фирмите, които управляват. автор: Даниела Петрова Коментари