Хората на нашия век вече са убедени, че главно изискване към човека се явява онази почит към природата, която ни е създала и ни помага да оцеляваме.
Ако човек изпълнява това указание, по естествен начин ще бъде в състояние да спази, така трудното изискване на закона от древните книги за обичта към своя ближен:
Вслушвай се в природата и я почитай, защото в това е същността на човека и светът е сътворен само заради това”.
Тази почит, трепет и любов към ближния оформят и понятието за вяра.
И за да разберем всичко това, трябва да помислим какво е вяра, трепет и любов.
Целта на нашето създаване не се състои в това да бъдем унищожавани, а изграждани и да получаваме природните блага.
А защо съществуват тези три понятия: вяра, този трепет и любов към ближния?
Необходими са ни, за да направят нашите възприятия пригодени за получаването на висше благо, което е извън материята ни.
Как именно?
Вярата ни е необходима, за да повярваме, че целта на природата се явява благото на създадените от нея и всяко от тях е способно да постигне това, без да е задължително да има някакъв особен талант.
Вярата дава на човека увереност, за да не се отчайва от първите неуспехи и да не се върне от средата на пътя си.
А за да бъде удостоен човекът с вяра, в началото е нужен трепет, който ще спомогне за егоистичните му корекции.
Съгласно пробуждането на трепета пред природата, се увеличава и вярата в нейното управление.
Какъв е този трепет?
Човекът трябва да се бои, че с поведението си няма да е достоен да съдейства на природата в нейната еволюция, а не за това, че самият той няма да получи нещо, от рода на бъдещ свят.
И така, трепетът се явява “врата” за вярата, понеже без трепета не можем да се удостоим с вяра.
А за да достигне този трепет, е необходимо да постигне желание да отдава. Но как, след като човек се страхува да не изгуби, че няма да получи нещо за себе си, а не се бои, че няма да може да отдаде нещо извън себе си.
Как, човек може да получи това ново свойство – желанието да отдава, издигащо го на едно ново “Човешко” стъпало, разбирайки, че желанието да получава за себе си е вреда за него? Та нали това противоречи на природата на човека.
Понякога, под влияние на свещените книги, завещани ни от вековете, в човека се появяват плахи опити да излезе от властта на егоизма. Но само, понякога.
Той не е в състояние, постоянно да съблюдава всички заповеди с мисълта за това, че го прави не заради собствена изгода, а “Хей, така!”.
Има вариант, ако се съберат няколко човека, които ще имат възможност да излязат от властта на егоизма заедно, в една група.
Всеки член е необходимо “да изравни” себе си, спрямо другия.
Ето така, обединявайки се в такава група и потискайки своя егоизъм, по отношение на своите приятели, те всички, обединявайки се, ще могат да създадат една нова същност.
И ако в групата има десет човека, то тази същност ще има десет пъти по-голяма сила, отколкото е във всеки поотделно.
Но съществува условие, че когато тези хора се съберат в групата, всеки от тях е задължен да мисли за това, как да потисне своя егоизъм, а не за това, как да засити своите желания за получаване на блага.
Само така, ще може да придобие новото качество – желанието да отдава за друг.
И от любовта си към другите в групата, ще може да премине към любовта към природата, като ще иска да и съдейства.
Получава се, че желанието за отдаване към другите е много важно и необходимо, а да го придобие човек е възможно само, с помощта на своите приятели от групата.
И тогава, вече може да се достигне до трепета пред природата, страхът, че няма да може да съдейства в еволюцията и.
И така, основата за изграждането на святост се явява правилото “възлюби ближния”, с помощта на което, може да бъде получено желанието за съдействие на природната сила.
След това възниква понятието “трепет” и човек се страхува, че няма да му е възможно да съдейства за осъществяването на природния план.
После, когато в човека вече има “врата”, която се наричат трепет, той може да се удостои с вяра.
А вярата – това е способността за възприемане на изначалната същност.
Явно, има три основни правила за еволюцията “Човек”:
Първото: “Възлюби своя ближен, както самия себе си”.
То се явява основа, защото ако не се изпълнява, никаква сила няма да може да премести човека от положението, в което се намира.
Само, ако съблюдава този закон, човек ще може да премине от любовта за себе си, към любов за ближния, от егоизъм към алтруизъм и да почувства, че любовта към себе си е вреда.
Второто правило е “Трепет пред природата”, защото ако няма боязън, то няма и вяра.
Третото правило е “Вярата в природната сила”.
И след като можем да изпълним всички тези три правила, ще сме достойни да почувстваме, че целта на създаването на Човека е да бъдем удовлетворени от самите себе си.
автор: Емилия Наумова
Коментари
19 авг. 2014
2014-08-19
2016-12-24
2016-12-24
Krasimir Kaludov
Burgas Reporter Ltd.
Вяра, трепет и любов
Хората на нашия век вече са убедени, че главно изискване към човека се явява онази почит към природата, която ни е създала и ни помага да оцеляваме.
Ако човек изпълнява това указание, по естествен начин ще бъде в състояние да спази, така трудното изискване на закона от древните книги за обичта към своя ближен:
Вслушвай се в природата и я почитай, защото в това е същността на човека и светът е сътворен само заради това”.
Тази почит, трепет и любов към ближния оформят и понятието за вяра.
И за да разберем всичко това, трябва да помислим какво е вяра, трепет и любов.
Целта на нашето създаване не се състои в това да бъдем унищожавани, а изграждани и да получаваме природните блага.
А защо съществуват тези три понятия: вяра, този трепет и любов към ближния?
Необходими са ни, за да направят нашите възприятия пригодени за получаването на висше благо, което е извън материята ни.
Как именно?
Вярата ни е необходима, за да повярваме, че целта на природата се явява благото на създадените от нея и всяко от тях е способно да постигне това, без да е задължително да има някакъв особен талант.
Вярата дава на човека увереност, за да не се отчайва от първите неуспехи и да не се върне от средата на пътя си.
А за да бъде удостоен човекът с вяра, в началото е нужен трепет, който ще спомогне за егоистичните му корекции.
Съгласно пробуждането на трепета пред природата, се увеличава и вярата в нейното управление.
Какъв е този трепет?
Човекът трябва да се бои, че с поведението си няма да е достоен да съдейства на природата в нейната еволюция, а не за това, че самият той няма да получи нещо, от рода на бъдещ свят.
И така, трепетът се явява “врата” за вярата, понеже без трепета не можем да се удостоим с вяра.
А за да достигне този трепет, е необходимо да постигне желание да отдава. Но как, след като човек се страхува да не изгуби, че няма да получи нещо за себе си, а не се бои, че няма да може да отдаде нещо извън себе си.
Как, човек може да получи това ново свойство – желанието да отдава, издигащо го на едно ново “Човешко” стъпало, разбирайки, че желанието да получава за себе си е вреда за него? Та нали това противоречи на природата на човека.
Понякога, под влияние на свещените книги, завещани ни от вековете, в човека се появяват плахи опити да излезе от властта на егоизма. Но само, понякога.
Той не е в състояние, постоянно да съблюдава всички заповеди с мисълта за това, че го прави не заради собствена изгода, а “Хей, така!”.
Има вариант, ако се съберат няколко човека, които ще имат възможност да излязат от властта на егоизма заедно, в една група.
Всеки член е необходимо “да изравни” себе си, спрямо другия.
Ето така, обединявайки се в такава група и потискайки своя егоизъм, по отношение на своите приятели, те всички, обединявайки се, ще могат да създадат една нова същност.
И ако в групата има десет човека, то тази същност ще има десет пъти по-голяма сила, отколкото е във всеки поотделно.
Но съществува условие, че когато тези хора се съберат в групата, всеки от тях е задължен да мисли за това, как да потисне своя егоизъм, а не за това, как да засити своите желания за получаване на блага.
Само така, ще може да придобие новото качество – желанието да отдава за друг.
И от любовта си към другите в групата, ще може да премине към любовта към природата, като ще иска да и съдейства.
Получава се, че желанието за отдаване към другите е много важно и необходимо, а да го придобие човек е възможно само, с помощта на своите приятели от групата.
И тогава, вече може да се достигне до трепета пред природата, страхът, че няма да може да съдейства в еволюцията и.
И така, основата за изграждането на святост се явява правилото “възлюби ближния”, с помощта на което, може да бъде получено желанието за съдействие на природната сила.
След това възниква понятието “трепет” и човек се страхува, че няма да му е възможно да съдейства за осъществяването на природния план.
После, когато в човека вече има “врата”, която се наричат трепет, той може да се удостои с вяра.
А вярата – това е способността за възприемане на изначалната същност.
Явно, има три основни правила за еволюцията “Човек”:
Първото: “Възлюби своя ближен, както самия себе си”.
То се явява основа, защото ако не се изпълнява, никаква сила няма да може да премести човека от положението, в което се намира.
Само, ако съблюдава този закон, човек ще може да премине от любовта за себе си, към любов за ближния, от егоизъм към алтруизъм и да почувства, че любовта към себе си е вреда.
Второто правило е “Трепет пред природата”, защото ако няма боязън, то няма и вяра.
Третото правило е “Вярата в природната сила”.
И след като можем да изпълним всички тези три правила, ще сме достойни да почувстваме, че целта на създаването на Човека е да бъдем удовлетворени от самите себе си.
автор: Емилия Наумова
Коментари