Занаятите в Странджа имат бъдеще само в селата, където са запазени циганските махали.
Тази констатация направи докторът на историческите науки Атанас Орачев, който е в ръководството на Сдружение „Черноморска Странджа”. Работата му в пограничните райони е започнала още през далечната 1975 г.
[caption id="attachment_46510" align="alignright" width="219"]
д-р Атанас Орачев[/caption]
„Навремето имаше идея районът Странджа-Сакар да стане Младежка република, бяха отделени големи финанси, но това не се случи. Единственият ефект, който виждам след толкова години, е че успяхме да циганизираме Странджа. И сега, когато обикалям по тези места, като видя, че има циганска махала, знам, че селището има някакво бъдеще. Като разбера, че тя вече липсва – а те липсват в преобладаващата част – е знак, че селото ще бъде закрито.”, коментира д-р Орачев.
Сдружението, в което той членува, си е поставило за задача да се продължи координацията между научните изследвания в сферата на занаятите и да се реализират поне две рамкови програми в пограничните общини Царево и Малко Търново.
Основна пречка за това според д-р Атанас Орачев е ниското образование на населението по тези места. „Трябва да се подпомогнат местните хора, да започнат да печелят европейски проекти. Перспективата е да се стимулират онези производства, които да са екологични, защото най-голямото богатство на Странджа е природата. В стратегията на първо място трябва да се изведе образованието. Тревожно е, че образователната картина в Странджа е най-лошата в сравнение с всички други част на страната.”, каза още историкът.
Снимка: ecogreenunits
Коментари
Занаятите в Странджа имат бъдеще само в селата, където са запазени циганските махали.
Тази констатация направи докторът на историческите науки Атанас Орачев, който е в ръководството на Сдружение „Черноморска Странджа”. Работата му в пограничните райони е започнала още през далечната 1975 г.
[caption id="attachment_46510" align="alignright" width="219"]
д-р Атанас Орачев[/caption]
„Навремето имаше идея районът Странджа-Сакар да стане Младежка република, бяха отделени големи финанси, но това не се случи. Единственият ефект, който виждам след толкова години, е че успяхме да циганизираме Странджа. И сега, когато обикалям по тези места, като видя, че има циганска махала, знам, че селището има някакво бъдеще. Като разбера, че тя вече липсва – а те липсват в преобладаващата част – е знак, че селото ще бъде закрито.”, коментира д-р Орачев.
Сдружението, в което той членува, си е поставило за задача да се продължи координацията между научните изследвания в сферата на занаятите и да се реализират поне две рамкови програми в пограничните общини Царево и Малко Търново.
Основна пречка за това според д-р Атанас Орачев е ниското образование на населението по тези места. „Трябва да се подпомогнат местните хора, да започнат да печелят европейски проекти. Перспективата е да се стимулират онези производства, които да са екологични, защото най-голямото богатство на Странджа е природата. В стратегията на първо място трябва да се изведе образованието. Тревожно е, че образователната картина в Странджа е най-лошата в сравнение с всички други част на страната.”, каза още историкът.
Снимка: ecogreenunits
Коментари