Борбата започва, когато силите свършат

Златен медал за невероятните й сини очи, за невероятната й воля и за всичките й победи. Щастлив човек е - личи по усмивката й. Може и да е раздала някой друг шамар на досадни момчета, но талантът й е прославила българския дух из целия свят. Участвала в световни и европейски първенства, 16 златни медала от цял свят - това е Станислава Бойчева. Разкажи ми малко за себе си. На 9 години ме записаха на модерен балет  и  2 години се занимавах с това , докато не посетих залата по карате киокушин. Вече 11 години не съм спирала да тренирам карате.  Завършила съм ГЧЕ''Васил Левски'' , а сега съм студентка в Бургаския свободен университет, специалност право. Как се озова в залата за карате? Имам по-малък брат  и родителите ми искаха да го запишат на боен спорт . Аз отидох с тях да гледам и до ден днешен си останах в залата. Разбрах , че това е моят спорт. Споменаваш брат си  - той продължи ли да се занимава със спорт? Да , и двамата не сме спирали до ден днешен . Той е многократен републикански шампион,  както и европейски за деца. Разкажи ми за първото си състезание… Първото ми състезание беше в Пазарджик през 2005 мисля.. станах първа , без особено затруднения и оттогава , нямам загуба на републиканско първенство или турнир  тук в България. А в чужбина кога излезе за пръв път? През 2007 година официално ме взеха в националния отбор  и от тогава започнах да играя в чужбина.  По-конкретно  през  април същата година участвах в Световното първенство за девойки в Чиба , Япония. Там станах 3-та. Какво си мислеше преди състезанието… че трябва да стана първа на всяка цена! Но и определено се вълнувах, притеснявах. Какво е по-различното 11 години по-късно, когато си на ринга? С времето добиваш по-голяма увереност в себе си и знаеш какво можеш,но разбира се , никога не знаеш отсреща какво те очаква . Затова не си позволявам да се отпускам и да подценявам противника.  11 години по-късно все още има адреналин (ако го няма , значи тръпката е изчезнала и тогава е по-добре да починеш). Какво се случва, ако усетиш, че човекът отсреща е по-мотивиран, по-силен?  Какво ти помага в такъв момент? На първо място е желанието ми да победя , волята и мотивацията. Знам колко труд и жертви съм положила, за да се подготвя и това ми дава вътрешна сила. Осъзнавам, че всеки иска да победи - печели този който го иска повече и е бил концентриран до края на боя. Спомена жертви - какви са те за един шампион? Жертвите, които правя, са много. Но, когато знаеш какво искаш и за какво се бориш , ги приемаш по-лесно. Не казвам, че е лесно, но, за да получиш, трябва да дадеш. Подготовката за едно състезание изисква голяма част от времето ми - тренировки, режим, хранене, много труд, болка, разочарования, успехи .. Но накрая си струва всяко усилие. Борбата започва, когато силите свършат! Така започна и така приключи срещата ми със Станислава. автор: Катина Лукова Коментари