Според определението за жив организъм, формулирано на основата на човешката психология, за живи и разумни, се считат тези форми на организирана материя, които съответстват по свойствата си на животните и човека.
А природните обекти, значително различаващи се по своите размери, потребление на енергия, време на живот, скорост на обменните процеси, не ги отнасяме към “живата и разумна“ материя.
Най-вече, това касае взаимовръзките на човечеството с планетата, което планомерно унищожава естествените части на Земята и ги замества с изкуствени, противоестествени и вредни за живота.
Земята не само фиксира съществуването на човека върху нейната повърхност, а следи чрез своите “сетива” за неговото поведение и реално управлява обществото.
В основата на това управление стоят законите на гео-психологията, науката за управляване на хората на подсъзнателно ниво. Управляващият субект е Земята, чийто организъм е населен от нас.
При отравяне на природата с продукти от нашата жизнена дейност в атмосферата, в хидросферата, при наличие на унищожена растителност, при увеличено население над допустими норми, планетата започва да се освобождава, от живеещите на нейната територия “досадни и опасни същества”, като ги елиминира.
Незнайно, как в подсъзнанието на хората постъпва заповед за самоунищожение, довеждащо до война или се появяват вируси, смъртоносни за хората.
И разбираме, че е време да не се отнасяме към нашата планета като към мъртво, въртящо се около Слънцето тяло, а като към жив организъм и с необходимата благодарност за условията, които е предоставила за нашето съществуване тук.
Защото е не само живо, но и разумно същество, което постоянно обменя информация със Слънцето и с центъра на Галактиката. Тази информация минава по канал, идващ от центъра на Земята към повърхността й.
Атомните взривове, свръхдълбоките пролуки, заровените в нейната кора радиоактивни и токсични вещества, предизвикват ответната реакция на живата планета и тя започва да реагира на действията на ниско развитото, за съжаление, човешко общество.
Земетресенията, ураганите, наводненията са първите, предупредителни действия на Земята.
Природата и Земята живеят своя живот, в който всичко е балансирано. Те притежават свойство за самозащита и самоизчистване в доста ограничени предели, което на Земята и в Космоса е не само борба и взаимопомощ, а и взаимодействие.
Неживата, растителната и животинската части на природата, инстинктивно спазват нейните закони за взаимодействие и за равновесие.
Само човекът, абсолютно и във всички свои действия, противоположен на природата, я извежда от баланса ѝ. Вече се оказваме в критичната точка и навярно, Земята, едва ни понася.
Тъй като, всеки човек има електромагнитна активност, в границата от 0,07 до 60 херца честота, а всички сеизмични процеси в нашата околна среда са на същата честота, се получава, че психологическото поведение на човек е вид сеизмичен регулатор.
Психичната енергия, колкото и невероятно, се явява коригиращ фактор за геоложкото, геофизичното и други промени в състоянието на Земята.
Качеството на психичната енергия и нейното действие зависят от качеството на човешкото мислене. Като опознаваме и управляваме тази психична енергия, можем да съдействаме и за подобряване състоянието на природата.
Необходимо е стремежът ни да е насочен, не към повишаване стандарта на живот, с излишно разточителство, утежняващо експлоатирането на земните ресурси, а към повишаване нивото и качеството на човешкия морал.
Защото, човешката мисъл, влизайки в конфликт със законите на природата, може да започне процес на самоунищожение на човечеството. Но причина за гибелта ще бъде вече не потоп, а огън, както се случва.
Всеки от нас е време да осъзнае, че макар и да не усеща това, но има реална възможност да оказва влияние върху всички, протичащи процеси в природата.
Именно тази проста идея е в основата на всички учения, дошли до нас от древността.
И сред учените, въз основа на техни наблюдения и изследвания, се появяват доказателства за интегралност на природата и необходимост, човекът да съдейства за постигане на равновесие с нея.
автор: Емилия Наумова
Коментари
30 юли 2014
2014-07-30
2016-12-24
2016-12-24
Krasimir Kaludov
Burgas Reporter Ltd.
Необходимият баланс
Според определението за жив организъм, формулирано на основата на човешката психология, за живи и разумни, се считат тези форми на организирана материя, които съответстват по свойствата си на животните и човека.
А природните обекти, значително различаващи се по своите размери, потребление на енергия, време на живот, скорост на обменните процеси, не ги отнасяме към “живата и разумна“ материя.
Най-вече, това касае взаимовръзките на човечеството с планетата, което планомерно унищожава естествените части на Земята и ги замества с изкуствени, противоестествени и вредни за живота.
Земята не само фиксира съществуването на човека върху нейната повърхност, а следи чрез своите “сетива” за неговото поведение и реално управлява обществото.
В основата на това управление стоят законите на гео-психологията, науката за управляване на хората на подсъзнателно ниво. Управляващият субект е Земята, чийто организъм е населен от нас.
При отравяне на природата с продукти от нашата жизнена дейност в атмосферата, в хидросферата, при наличие на унищожена растителност, при увеличено население над допустими норми, планетата започва да се освобождава, от живеещите на нейната територия “досадни и опасни същества”, като ги елиминира.
Незнайно, как в подсъзнанието на хората постъпва заповед за самоунищожение, довеждащо до война или се появяват вируси, смъртоносни за хората.
И разбираме, че е време да не се отнасяме към нашата планета като към мъртво, въртящо се около Слънцето тяло, а като към жив организъм и с необходимата благодарност за условията, които е предоставила за нашето съществуване тук.
Защото е не само живо, но и разумно същество, което постоянно обменя информация със Слънцето и с центъра на Галактиката. Тази информация минава по канал, идващ от центъра на Земята към повърхността й.
Атомните взривове, свръхдълбоките пролуки, заровените в нейната кора радиоактивни и токсични вещества, предизвикват ответната реакция на живата планета и тя започва да реагира на действията на ниско развитото, за съжаление, човешко общество.
Земетресенията, ураганите, наводненията са първите, предупредителни действия на Земята.
Природата и Земята живеят своя живот, в който всичко е балансирано. Те притежават свойство за самозащита и самоизчистване в доста ограничени предели, което на Земята и в Космоса е не само борба и взаимопомощ, а и взаимодействие.
Неживата, растителната и животинската части на природата, инстинктивно спазват нейните закони за взаимодействие и за равновесие.
Само човекът, абсолютно и във всички свои действия, противоположен на природата, я извежда от баланса ѝ. Вече се оказваме в критичната точка и навярно, Земята, едва ни понася.
Тъй като, всеки човек има електромагнитна активност, в границата от 0,07 до 60 херца честота, а всички сеизмични процеси в нашата околна среда са на същата честота, се получава, че психологическото поведение на човек е вид сеизмичен регулатор.
Психичната енергия, колкото и невероятно, се явява коригиращ фактор за геоложкото, геофизичното и други промени в състоянието на Земята.
Качеството на психичната енергия и нейното действие зависят от качеството на човешкото мислене. Като опознаваме и управляваме тази психична енергия, можем да съдействаме и за подобряване състоянието на природата.
Необходимо е стремежът ни да е насочен, не към повишаване стандарта на живот, с излишно разточителство, утежняващо експлоатирането на земните ресурси, а към повишаване нивото и качеството на човешкия морал.
Защото, човешката мисъл, влизайки в конфликт със законите на природата, може да започне процес на самоунищожение на човечеството. Но причина за гибелта ще бъде вече не потоп, а огън, както се случва.
Всеки от нас е време да осъзнае, че макар и да не усеща това, но има реална възможност да оказва влияние върху всички, протичащи процеси в природата.
Именно тази проста идея е в основата на всички учения, дошли до нас от древността.
И сред учените, въз основа на техни наблюдения и изследвания, се появяват доказателства за интегралност на природата и необходимост, човекът да съдейства за постигане на равновесие с нея.
автор: Емилия Наумова
Коментари