Неутрална зона

Човек приема от природата, от науката, от друг човек, от всичко, само ако снижи своето “Аз”, за да може да стане взаимен обмен между двете полета. Обединяването между хората също става, за сметка на отмяната на всеки, поотделно. Ние всички сме егоисти, но желаем да се повдигнем над своето ЕГО и да се самоотменим, всеки спрямо всички. Ако оформим кръг, така че всеки да вижда всеки и да бъде чуван от всеки, и бъдем с желание за самоотмяна, то се създава условие, за да възникне и да се обособи в центъра на този кръг, неутрална зона, в която не действат никакви егоистични сили, които биха идвали от наша страна. Оформя се областта на нашето общо желание, понеже там съединяваме и неутрализираме нашия егоизъм. В тази област се изгражда една нова реалност, ново пространство, в което се разкрива нашата обща сила. Всички наши желания са устремени към центъра на кръга, в който има сила на желанието, съединението, самоотмяната, единството, подкрепата. От физиката знаем, че никога няма “празно място”. Винаги е изпълнено с някакво качество, с някаква сила. Но тук, в центъра се получава, че няма нищо. Там се концентрира желанието на всички, но то сякаш е анулирано. Защото никой от нас не желае да се ползва от своето желание, а желае да дава от себе си, за другите. По такъв начин, създаваме нова, особена област, едно друго измерение на едно друго ниво, различно от това, в което живеем сега. В това се състои същността на центъра на една група от хора, в която, благодарение на усилията им за обединяване, в името на общото цяло и тяхната самоотмяна, се създава новото пространство, с новите свойства, в ново измерение, което досега не е съществувало. Така разбираме, че взаимната подкрепа и отдаденост е едно уникално средство, с помощта на което, можем да обединяваме желанията си в едно, независимо, че то включва всички нас. Тъй като всички са участвали с еднаква цел и са се отказали от своите собствени интереси, искайки да влагат усилия, единствено за общото благо, се получава такова съединяване между тях, че започват да губят усещането за собственото си ”аз” и вместо него да усещат ”ние”. След което, следва усещането на “един”, като един Човек. Напредването в развитието си, можем да наблюдаваме по това, че все по-лесно ще ни се удава съвместната работа с приятелителите от нашата общност и по-успешно ще работим заедно. Нашето обединение става по-качествено и по-градивно. Достигаме до момент, когато чуваме, виждаме, усещаме, възприемаме сигналите, достигнали до сетивата ни от реалността, в която се намираме, през тази точка на общото ни единство. За нас тя вече е “система за отчитане” и за анализ. Чрез нея разбираме, защо усещаме по определен начин, защо ни е дадено нещо, за да го видим, точно така. И вече искаме да измерваме, да съпоставяме, да усещаме всичко през тази точка. Съхраняването и поддържането на нашата обща точка, става основна отговорност и нашето бъдеще. автор: Емилия Наумова             Коментари