Рисуващи игли

Внимание! Звукът на машинката и ароматът на боите са опияняващи и водят до пристрастяване. Така започвам, драги читатели, за да сте наясно още от самото начало, че ще говорим за татуси, за пиърсинги, за дупчене, за рок...и ви обещавам, че няма да има цензура, защото тук думата ‚табу‘ е непозната.  Срещу мен е един от най-изявените татуисти на Бургас, България. Той пътува много, защото европейците искат той да ги дупчи. Той е професионалист. Има предложения да работи и живее в повечето големи държави на континента, но той има причина да остане в България. Участвал е в заснемането на филми за татуси, неведнъж е бил обект на интерес в различни интервюта. Това е Петър. Оглеждам се в студиото и ми хрумва, че всъщност не съм в някое мазе, със съмнителни материали и съмнителен татуист, а съм в добре поддържано студио – подредено, охладено, удобно. Усмихнато момиче ми подава каталог и ме кани да изчакам, докато Петър приключи с дупченето на дупето на една англичанка. Улавям се, че съм притеснена и неволно забравям да кажа „Здрасти“, докато подавам ръка да се здрависаме.  Питам директно – „Колко дупета виждаш на ден?“.  Сконфузена ситуация. Но отсреща ме посреща широка усмивка, защото той се развеселява от въпроса ми. -                     Много.. – отсича Петър със загадъчна усмивка. Неволно се изчервих и като удавник за сламка се хванах за стандартните въпроси: -                     Как започна и от колко време си в тату-бизнеса? Отначало започнах само въоръжен с любопитство, а неусетно стана мое хоби – част от живота ми. Минаха 20 и повече години от тогава. Сега това е моята професия и я обичам. Сменял съм различни работи,но това е, с което ми се занимава, и в което съм добър. Да си татуист е удоволствие за мен. Идеята да рисуваш върху хората и татуировката да им остане за цял живот, е много вдъхновяваща. -                     Трудна ли е професия „татуист“ през времената на комунизъм в България? Тогава беше трудно да се сдобиеш с истинска, качествена машинка. Дупчихме само с  игли, защото беше нелегално. Дори в училище беше забранено да пишеш, рисуваш с лявата ръка, затова се научих да работя и с дясната. -                     Виждам, че самият ти имаш много татуировки – колко са на брой? Може би около 12. Някои от тях сам съм си правил. Част от тях са били малки проекти в началото, но в течение на годините съм ги разширявал. Не броят е важен или големината, а символиката, която се крие зад тях. Идеята на татуировката не е само да бележиш тялото си, а да има специално значение за теб, това което си избрал. -                     Какви татуси избират българите и какви туристите, с които работиш през лятото? Повече зависи от човека и нагласата му към татуировката. Има туристи, които искат нещо модерно, нещо за спомен от България; има и такива, които влагат сантиментален момент в избора на татус, на място, големина, шрифт, цвят. Все повече хора започват да търсят уникалността в изработката на татуса. -                     Какво е модерно тогава сега? Жените обичат да си разкрасяват телата с цветя, пеперуди, птици, надписи, имена на любими хора, а мъжете обикновено с демони. Баналните неща. Нещо като класика в татусите. Трайбълите и йероглифите вече не са модерни, не се търсят. -                     Какъв е възрастовият диапазон на клиентите ти? 12 – 67 години. Момиченцето дойде с баща си и искаше малка птичка на глезена. Поисках бащата да се подпише, че знае и дава съгласието си. 67-годишна германка си направи татус на ръката. Разказа ми, че винаги е искала и сега се е престрашила да го направи.   -                     Колко часа си правил най-дълго татуировка? 6 часа и половина. Рисувах целят гръб на едно момче. За клиентите е по-трудно да издържат толкова време, защото някои не понасят на болка. Самата картина имаше много детайли, но накрая остана много доволен. -                     Най-странната татуировка, която си правил? Пеперуда върху срамните устни на момиче. Всъщност беше доста ефектно и оригинално. -                     Най-странният пиърсинг? Между ануса и тестисите на едно момче. -                     Има ли жени, момичета, които да ти предлагат секс в замяна на безплатна татуировка, обица? Когато работя в Слънчев бряг, очаквам всичко. В Бургас, Германия е по-различно, защото имам редовни клиенти.  По курортите е различно, заради туристите. Има доста шантави , има и доста пияни. Случвали са ми се различни неща, но вече не ми правят впечатление, въпреки че всеки сезон си има изцепки.  В началото на този дойде една англичанка и предложи да ми покаже гърдите си за 5 лв отстъпка от цената. Разбира се, приех, защото не очаквах да го направи. Но тя ми ги показа. (смее се) После предложи да ми ги покаже пак за още 5 лв отстъпка, но й казах, че вече съм ги виждал и тогава тя реши да си свали панталоните. (продължава да се смее). -                     Професията ти звучи забавна и приятна, а не е много често срещана и предпочитана. Защо смяташ, че е така? Професията ни е свързана с много голяма отговорност към хората. Говоря за хигиената на самото студио, за качеството и стерилизацията на материалите, за изработката на самата татуировка или обеца, за избора, които предлагаш на клиента. Не е въпросът само да му вземеш парите, а да спечелиш доверието му и да остане наистина доволен. За мен това не е само работа, а професия и съм ангажиран непрекъснато да подобрявам средата и качеството. Не мисля, че има много регистрирани тату-студия в България, като моето.  Всяка есен и пролет пътувам на различни тату-фестивали, за да обменям опит, купувам материали, да наблюдавам новите тенденции. Това е част от професията на татуиста. -                     Какви хобита имаш? Посещавам почти всички рок концерти в България – съобразявам графикът си на работа с тях, но рядко си позволявам да отсъствам повече от 2 дена. Свободното си време прекарвам и в каране на колело – обичам да карам извън града. Грижа се за няколко скорпиони, змии и тарантули. Това е голяма страст за мен. Змията, която има е една от най-отровните и специално ми я доставиха в България.   Съвсем спокойно, докато си задавах въпросите, Петър вече работеше над два нови татуси.. Моите. Две дискретни надписчета със специално значение за мен. Това интервю мина неочаквано за мен и никога няма да го забравя, защото звукът на машинката и ароматът на боите водят до пристрастяване. автор: Катина Лукова Коментари