Да усетим Света

Възприемането на реалността става, с помощта на петте ни сетивни  органа: зрение, слух, обоняние, вкус, осезание. Не можем да възприемем, нищо повече от това, което влиза през тези сетивни органа в желанието ни да се насладим, криещо се зад тях. Наслаждаваме се в границите на възможното, стремейки се да получим повече и повече. А мярката за наслаждаване се нарича мярката на живота и представлява жизнената сила на организма. Ние възприемаме реалността в такава степен, в която сме способни да я усетим със своите пет сетивни органа. И затова тази реалност е много субективна, ”персонифицирана”. Човек не може да съпостави своите усещания, спрямо онова, което усещат другите. Дори не знае, дали тези ”другите”, съществуват или не, освен в неговото въображение. Казано е: “Целият свят се намира вътре в човека. Човекът е един малък свят”. Затова, ако “заменим” своите органите за възприемане, то е сигурно, че ще усетим нещо друго. И наистина, може би, ще видим много повече, отколкото осъзнаваме. В нашите чувствени органи ще влиза много повече информация. Проблемът е в това, че мозъкът ни не обработва всички тези данни, получавани от обкръжаващата ни среда. Тъй като, зад мозъка стои желанието, което ограничава мозъка, казвайки: ”На мен това не ми трябва! На мен това не ми е интересно!” Всичко, което се отхвърля от нашия егоизъм, остава невидимо за нас. Но ако увеличим своето желание, то ще накара мозъка да обработва цялата информация, получавана чрез сетивните ни органи, тогава ще видим картината на този свят с много повече подробности. Въпросът е, дали ни е нужно това? Съществува възможност и всичко зависи от разширяването на желанието. Знаем, че ако наш приятел се интересува от нещо, за нас това също става интересно. Завистта и честолюбието ни карат да следваме другите, за да не сме по-зле от тях. Така се разширяват нашите желания. Но съществува и друга възможност. Ако излезем от ограниченото си “Аз” и се издигнем над своите желания, ще можем да придобием желанията, които се намират извън нас. Сега виждаме пред себе си огромния свят, извън нас, независимо, че се намира вътре в нас. По такъв начин, нашето възприятие се разделя: “На мен самия” и “На света”. Независимо от това, че всичко се намира вътре в мен и само моят егоизъм го разделя на мен самия и на целия останал свят. До такава степен не ме вълнува, случващото се в света, че дори обратно, колкото повече страда светът, толкова по-добре се чувствам “Аз”. Но има и друга възможност: вместо това да бъда ”Аз срещу целия свят”, да стана: “С целия свят срещу себе си”. Все едно, подменям едното с другото, преминавам от едните желания към другите: моите външни желания стават вътрешни, а вътрешните – външни. Ако използвам желанията на света, като свои собствени, то получавам много по-големи възможности. Защото получавам напълването си вече в тези огромни желания и се наслаждавам в тях, излизайки над моите егоистични ограничения. Този преход от наслаждаване, от възприятие, от усещане в предишните към новите желания, от вътрешните към външните, се нарича преминаване на границата с висшия свят. Това става постепенно, с възпитаване, понеже не е просто да се реализира. Така, както съм обичал самия себе си, сега започвам да обичам другите, чуждите хора като част от природата около мен, както аз самият, съм такава част. Нарича се любов и отдаване, в сравнение с онзи егоизъм, който притежаваме сега. И се получава, че желанията ни се разкриват, напълват се и ни водят към съвършеното възприемане на реалността. Трябва само да се научим, че приобщаването в група от подобни на нас хора, установяване и поддържане на добрите отношения в тази група, въпреки естествените различия между хората и разискване на въпросите, възникващи помежду ни, чрез обсъждането им в кръг, при което всеки казва своето мнение, до достигане на общото решение, е условие за постигане на усещания, които надвишават “Мен самия” и дават възможност “Да усетим Света” . Създава се условието да усетим огромното външно желание на Света и да придобием силата, която ни позволява да работим с това желание. Така достигаме възприемането на истинската реалност, не ограничената и зависима от нашия мозък или желание, а на истинската реалност, в която се намираме в действителност, но сега нямаме изградено сетиво да я усетим. Това е съвсем друго възприятие. Вече не съм аз това, наблюдаващият реалността от самия себе си, а намиращ се в самата тази реалност и отъждествяващ, себе си с нея, разтворен в нея. Такъв живот е вечен и съвършен. автор: Емилия Наумова   Коментари