Надеждата за света

Ако човек би могъл да избира своите качества, принципът за справедливото разпределение на благата: “моето е мое, твоето – твое” би бил верен. Но понеже, това не е в неговата власт, даже ако положи усилия, както и другият е вложил усилия, те няма да достигнат до еднакви резултати. Затова тази категория е неприемлива за “Изоставащите”, тези които имат по-малки възможности за реализиране. “Преуспяващите” в обществото потвърждават, че ако условията са сходни, макар един да има успех, а друг да претърпява неуспех, всеки е заслужил своето. Съгласно техния подход, пред всички са открити еднакви възможности, защото са едни и същи училищата и университетите. Ако един е преуспял, а друг – не, то успелият е достоен да получава печалба. Но това не е така. Този, който е успешен е получил печалбата, благодарение на преимущества, които не е заслужил. Неговите постижения са обусловени от природните му качества, които са заложени от природата в него. На пръв поглед, всичко е справедливо, но не се отчита обстоятелството, че всички хора са различни и че източникът на различието между тях се явява създалата ни природа. Вследствие, на раздорите между способните и изоставащите слоеве, се появяват “Миротворците”, това е групата на богатите, предприемчивите и умните. Страхувайки се да не загубят своите печалби, те са готови да поправят ситуацията и да надарят “Изоставащите”. “Миротворците”,появяващи се след всеки конфликт, по своята природа произлизат, от подкрепящите истината, на принципа: “моето е мое, твоето е твое”.  Те спадат към тази част от обществото, която притежава силата и смелостта. Наричат ги герои и храбреци, тъй като винаги са готови да пренебрегнат собствения си живот и живота на цялото общество, ако то не се съгласи с тяхното мнение. Те предлагат поддръжка на “Изоставащите”, във вид на минимална работна заплата, социално осигуряване и държавен закон за здравеопазване. Желанието да спасят собственото си имущество от разорение, води до това, че са готови да влагат част от своите печалби за нуждата на “Изоставащите”. Така богатите, на пръв поглед, компенсират неравенството между хората, но това не осъществява поправянето на човека. Потвърждава се от факта, че значителна част от жителите на западните държави са у дома, получават помощ от социалното осигуряване и са доволни. Ако можехме да внесем следните три съставки: естествените качества на човека - неговият ум, умение и т.н.; степента на прилаганите усилия и изработеното от него, във формула, която ги управлява, би било възможно да постигнем желаното равенство сред хората. Но за нас е непостижимо, защото първата съставка са естествените свойства на човека, които не са ни известни; неговите усилия – също нямаме сили да измерим и само третият компонент – изработеното от човека, в определена степен, е достъпно за нас. Защо тези неща са скрити от погледа ни? По силата на какво, ние хората, не сме способни да достигнем до равенството и до благополучен живот? Става ясно, че създалата ни природа, преднамерено ни обрича на неуспех, като не желае да живеем правилно. Защо, не ни позволява да разкрием тези параметри, за да можем да съществуваме, в съгласие един с друг? Природата не ни е позволила успешно да спазваме принципа за мира на Земята, защото, ако ни се удаде да го осъществим, това би бил мир в примитивно общество, напомнящ съществуването на първите хора в зората на човешката цивилизация, без всякакви потребности от духовен подем. Би изчезнала необходимостта да се развиваме в нова насока и всеки член на обществото, спокойно ще се удовлетвори от обикновеното, животинско по стил, физическо съществуване. Ако хората могат да постигнат мир със самите себе си, те не биха се стремели към мира със създалата ги сила. По тази причина, природата не допуска установяването на мира между хората. Реализирането в обществото на четирите категории: Справедливост, Милосърдие, Мир и Истина може да стане, в резултат от сливането с природната сила. А за да се случи това, е необходимо хората да са подобни на нея и да придобият свойството отдаване, което е основно свойство на природата Само в такъв случай, човечеството ще стигне до състоянието на абсолютното добро, към което ни тегли развитието. Затова, всички усилия на “Миротворците” са обречени на неуспех. Независимо от техните старания да създадат по-добро общество и безплодните опити да успокоят нуждаещите се, те отново и отново не успяват, тъй като целта им е противоположна на природното свойство – единство и отдаденост между всички части на организма.   Докато не разберем взаимовръзката между благосъстоянието на човека и това универсално природно свойство, няма да ни се удаде да изградим добро и щастливо общество и ще продължаваме да живеем, без надежда за света. автор: Емилия Наумова   Коментари