Фокус и реалност

Всички сме изпадали във възторг, когато гледаме представление с фокуси и илюзионни ефекти. Децата се възхищават, прехласват се и малко се страхуват. Но задължително е да им се обясни, как се правят фокусите. Това спомага за развитието на детето и по този начин могат да се обяснят много физически закони. Самият фокусник е добре да разкаже, как изпълнява този номер и детето, което отначало е виждало само вълшебството, ще разбере, че в света всичко е реално. Тези илюзии могат да се заучат и да се показват в училище с необходимото обяснение. Удоволствието ще е пълно, физика и фокуси, заедно. Истинска школа за вълшебство. Децата ще придобият интерес и желание да изучават естествените науки. Психологията различава още един вид фантазиране - да си представиш какво ще стане с някакъв нежив предмет, след някакво действие или след придобиване от него на някакво свойство. Счита се като основа за развиване на способността да почувстваш другия. Трябва да стимулираме това, а не да го отхвърляме, понеже ще разрушим в детето едно чувство, което е добре да се развие и изостри в бъдеще. Прилича на отъждествяване с предметите, които ни заобикалят. Отначало децата се отъждествяват с всичко, което виждат наоколо, но постепенно започваме да ги насочваме с какво наистина трябва да се отъждествят. Този метод е естествен - човек трябва да вникне, да се отъждестви с всичко, което съществува на този свят и да почувства отговорност за него, защото светът се променя към обединяване и окръгляване. С развитието на технологиите става единен и общ за всички нас, като общата ни природа. Въпросът е как да си обясним, не само децата, а и всички ние, за съществуващите сили на природата, връзката им в една сила, нейната насоченост и цел. В природата всичко става по план, но не го знаем. Тази обща сила на природата е създала цялата Вселена и нас, хората, развива ни, управлява ни и създава всичко, което ни заобикаля. Може да бъде наречена творяща сила, защото създава всичко. Но да не и приписваме човешки качества, а да я оставим такава, каквато се представя пред нас – като сила. Не я виждаме, но я усещаме по нейните прояви, като анализираме това, което се случва с нас, по действието на тази сила върху нас. Ако ние разберем и разкрием тази обща сила на природата, вече ще се променим към осъзнаване на йерархията и мястото ни в общото устойство на света. В ранна детска възраст развитието на абстрактното възприятие става по-лесно и разполагаме с примери за това. Детето възприема обясненията, естествено и свиква да анализира и обобщава, да синтезира своите наблюдения. На децата им липсват книги за интегралните отношения между децата, за взаимната зависимост и връзка между хората, за глобалната форма на мислене. Трябва да се пише по тези теми, но без фантазии и заблуди. Особено важно е постепенно да се влага понятието “природа“. Иначе те ще започнат да и приписват свойствата на човека. Тя не може да е човек, след като Вселената е създадена преди раждането на човека. Детето, пък и възрастните, се опитват да предадат на дадено явление някаква форма, защото е трудно да си представят понятието сила. Ние разбираме какво е електричество, чак в гимназията. Според учените, Вселената се е образувала преди около 15 милиарда години. 10 милиарда години след това се е образувала Слънчевата система и планетата Земя. А ние съществуваме на нея, едва от няколко милиона години. Тогава как природата, би могла да има ограниченият образ на човека? Не може. Но детето смята, че възрастният може всичко и ако природата може всичко, то овеществява силата на природата с тази на човека. Затова е нужно да знаят, че природата е силата, която обхваща цялата реалност. Тази сила поддържа всичко създадено от нея и го управлява. Тя, както и останалите нейни частни сили, няма форма. Както силата на гравитацията няма форма, но усещаме само резултатите от нейното действие, че можем вървим, да падаме, а не да сме в безтегловност. Неживата, растителната и животинската природа, както и човекът са следствие от единната сила на природата. Силата е неуловимо понятие, подобно на електричеството, което можем да опознаем само там, където то се проявява в материята и ние го усещаме. Защото има закон за равенството на свойствата и усещаме само онази част от природата, само онези нейни свойства, които можем да излъчваме самите ние. Както е при радиоприемника - генерира определена вълна и затова улавя само тази вълна, извън себе си. Около нас съществуват много природни явления, но понеже нямаме техните свойства, ние не ги усещаме. А как да обясним на детето, че природата има план за нашето развитие, че е по-висша от нас? Че е нужно да развием в себе си качествата, които не ни достигат, за да я усетим в пълното и многообразие, щом като усещаме само една малка част от нея? Цялото усещане на природата е вътре в нас, в желанието ни да получаваме и да поглъщаме. Затова сме настроени като ползватели на другите около нас. Наричаме го егоизъм. Но има още един начин на усещане, противоположен на получаването, който е вън от нас. Трябва да развием именно него – отдаването, основно свойство на природата. И най-малкият организъм се състои от клетки, които работят на основния природен принцип – отдаването за другите клетки на резултата от своята дейност. До това ще достигнем с подготвеното от природата средство, на базата на нашите сетива. Така ще придобием възможност да я усещаме, като първо ще се учим да усещаме по-близкото до нас – другите, около нас. Защото, това средство е чувство и се постига с издигането ни над нашия егоизъм, в развиването на усещане за единство с другите, включително и на любов към ближния. Не може да стане веднага. Но постоянното усилие, енергията, желанието да получим, на който принцип ни развива природата и конкретните стъпки, които ще правим за обединяване с другите хора в тяхното, също такова желание, насочвано към създалата ни природа, ще бъдат отразени от нея и приети. Тя чака това от нас, защото има основни принципи: “Без насилие в развитието” и “Ако поискаш, ще ти се даде, ако не поискаш – няма да се фиксира, че имаш нужда”. “Не си дорасъл” и не знаеш коя точно молба се приема. Приема се това, което тя  може да усеща - еднаквостта с нейния план. Така тя придвижва и когато си в обратната посока, прилага “силови методи”, за да се снижиш и станеш достоен да се развиваш с добро. Всичко се изразява чрез сили, посока, натрупване на потенциал за отдаване от себе си, въпреки нежеланието, което ни тегли назад. Вече навлизаме в етап на оформяне на глобалното интегрално човечество, което ще спомогне за  постигане и усещане на цялата природа. Тази идея се приема от човека постепенно, като предварително си даде сметка за своята природа и чувствата, които изпитва, казвайки: “Аз обичам моя приятел, но не и природата, извън мен.” Човек започва постепенно да осъзнава злото, затворено в неговата егоистична природа и начина, по който може да го промени, чрез даване и любов, вместо омраза и завист. А това е цял процес и вътрешна трансформация. Трябва много внимателно да се говори с децата за това, че човешката им  природа не е добра. Те лесно възприемат истината, когато тя им се обяснява, но се чувстват зле, по отношение на даването и любовта. И ако ги запитаме: “Защо обичаш този твой приятел? Защото ти дава нещо или защото се страхуваш от него?” - постепенно, психологически насочваме детето и започва да вижда истинската си природа. То не обича никого и търси само изгодата за себе си. Това е неговата природа, така се е родило, но не трябва да се отъждествява с нея. В него природата, изначално е заложила даването и любовта, но те трябва  да се развиват, да се обучават. И се налага да разкрием пред детето каква е реалността - на нивото на нашия свят ценностите са едни, а по отношение на абсолютното добро са точно противоположни. Ако му кажем тази истина, детето ще я възприеме просто и естествено - такава е природата. Това обяснение се приема много по-лесно, отколкото цялата фантазия и лъжа, с които ги “предпазваме”. И на родителите ще им стане по-леко, по-весело и по-забавно, разбирайки, че предстои обратен път – да станем чисти като нашите деца, сега дошли от извора, от който всички сме дошли. автор: Емилия Наумова Коментари