Съгласно теорията на игрите, тяхната най-важна съставна част са правилата. Променяме ги през цялото време, понеже непрекъснато се вглъбяваме в себе си и в околната среда и откриваме, че всички ние сме глобално свързани в много по-дълбоки измерения, отколкото усещаме. И макар че, природата е интегрална и глобална в цялата си дълбочина, във Вселената няма такъв атом, в който да настъпи някаква промяна и това да не предизвика промени в цялата Вселена. Глобалността има тотален характер.
Проблемът е, че засега ние не разбираме тази система и затова не сме в състояние да управляваме човешкото общество.
В идеалния вид, в природата е зададено такова състояние, при което всяко наше движение, било то физическо, вътрешно, на нивото на желанието или на разума, е нужно да бъде в абсолютна хармония с цялата Вселена. Трудно си представяме това, до което трябва да достигнем и начинът, по който е необходимо да почувстваме цялата природа, в резултат на нашето развитие. А природата ни води натам.
Нашето съпоставяне с тази интегрална, глобална природа и постепенното ни доближаване до нея съдържа елемент на игра, защото не ни е дадено да знаем много. Не знаем каква ще е следващата ни стъпка. Трябва да я предвидим, да почувстваме, да я изиграем, а после да я реализираме помежду си, в обществото или в някаква негова част, където само изучаваме дадено явление и по-късно искаме да го внедрим в най-близкото си обкръжение или в човешкото общество като цяло.
Има много такива елементи, които са по-скоро изследователски, отколкото игрови. Но изследването също е вид игра. И тъй като, навлизаме в изучаването на природата и себе си на все по-дълбоки нива, а интегралната природа се разкрива пред нас, с всеки изминал ден това става все по-ясно, затова тази игра е постоянна, чак до пълното ни уподобяване с природата, едно състояние, което трудно можем да си представим. Можем да предположим, че е задействано и заложено от природата и тя ни води към него.
Очевидно, егоизмът е специално създаден в човека, за да му даде възможност да играе, а следователно и да се развива, чак до нивото на разбиране, осъзнаване и адаптиране, дори до участие в управлението на цялата интегрална природа.
А дали има в поведението на човека някакви качества, които спъват тази възможност и не му позволяват да се развива?
Да, ако той не е съгласен и се противопоставя на интегралната система. И в резултат, ефектът е като в страните, където господства режим на дълбоко потискане на възможността за интегрално развитие на хората.
Какво означава интегралното развитие?
На днешния етап фундаменталистките режими изглеждат по-близки до реализирането на интеграцията, защото обединяват обществото и го водят под някакъв лозунг. На определен етап от пътя си, те могат да бъдат по-сполучливи и да съответстват повече на интеграцията, поне вътре в себе си.
Но на един следващ етап, те ще започнат да се противопоставят на всичко останало, на едно по-глобално управление и тогава ще започнат да се разрушават. Тяхното разрушение ще предизвика дълбоки промени, вътрешното им преустройство, в резултат на което всеки елемент, вече осъзнато ще влиза в контакт с другите.
Необходимо е да изучаваме тези явления, точно от гледна точка на постепенното доближаване на всяка част и на всички заедно, към глобалното единение.
Ако интегралното глобално общество се разглежда в процеса на еволюцията, то тук също е налице постепенното развитие на пространството за игра, от стаята у дома до целия свят.
Ако можехме да създадем една такава игра-система в интернет и да я предложим на цялото човечество! С хубави награди или почести, с които могат да бъдат привлечени всички.
Хайде, да създадем единното човешко общество.
Това би било игра на сътрудничеството. Тук би трябвало да се заложат, постепенно появилите се егоистични проблеми на всякакво ниво – емоционални, лични, семейни, между хората и между цивилизациите, борбата за източници на храна, суровини, богатства, знания, слава, власт.
Хората, играещи тази игра,ще се наложи сами да предлагат решението на проблемите. А специалистите-психолози ще внасят в играта, колкото може повече живи елементи, ще я моделират така, че тя, непременно да предизвиква истинските човешки емоции.
Играта, постепенно ще се превръща в театър. А играчът ще навлиза в ролята на интегрална част от обществото, макар и засега, само виртуално. Но вече ще усеща промените, които неволно стават в него и ще вижда желаните последици от тази игра в реалния свят, до превръщането и в система за интегрално възприятие. Ще види до каква степен той и околното пространство ще станат по-добри, по-безопасни и по-комфортни.
Добре ще е да се реализира в интернет,всемирната, всеобща, свързваща всички ни система. Имаме възможност да създаваме човека, да го моделираме. Той сам ще прави това, включвайки се в играта. Ще започне да вижда възможностите да променя себе си, в името на постигането на някаква цел. И ще получава награди по пътя си от одобрение, уважение и всичко, което може да го движи напред.
Ако играе някой възрастен, децата ще видят колко е преуспял и как това го тласка напред. Или обратно, ако играчите са деца, които ще преуспяват, родителите им ще се радват и ще им показват одобрението си. Естественото ни егоистично удовлетворение ще трябва да бъде използвано за правилното движение към интегрирането между хората.
И тъй като в тази система, постепенно ще се проявяват глобалността и интегралността, пак върху нея ще можем да отработим нашите следващи модели на поведение. Би могло да се обръщаме към нея като към експерт, относно следващите ни стъпки и в резултат да грешим по-рядко.
Създаваме една игра, но в действителност, тя е моделът на правилното общество. И затова, ако се движим в него и се разполагаме в определените слоеве, действия, свойства, промени и комуникация, вече предварително можем да виждаме в какво ще преуспяваме, наистина и в какво не. Защото законите на интегралното общество, постепенно проявяващи се в тази система, ще ни подскажат нужната реакция – отрицателна или положителна. Точно тук, ще можем да изберем и най-оптималния вариант на движението ни към центъра на нашето равновесие с цялата система, равно на най-комфортното ни състояние.
А къде ли, е центърът на тази равновесна система? Как да разберем, че се движим точно към него?
Центърът е там, където ще се чувстваме най-добре. От една страна ще се чувстваме абсолютно свободни, от друга – абсолютно свързани с всички и това ще ни дава още по-голяма свобода.
Удивително е, усещайки конфликтните ситуации и въздействията върху себе си, ще се чувстваме така, сякаш заедно се движим в една добре съгласувана игра. Преживяваме едно взаимно удоволствие, взаимно разширение, познание, разбиране и наслада. Получаваме всичко и от никого нищо не крием, наслаждаваме се на това, че сме в хармония с останалите и им отдаваме от себе си, както те на нас.
Във волейбола и баскетбола, пасовете са тези, които създават между нас състоянието на игра, когато взаимодействаме правилно помежду си. Същото е и тук, само че в пълна степен, във всички слоеве: и животински, и човешки – започваме да се чувстваме в състоянието на една глобална, интегрална и прекрасна игра. През нас протичат потоците на комуникация, също както при подаването на топката.
Именно, тази хармония и отдаденост между участниците създава насладата от играта.
автор: Емилия Наумова
Коментари
06 май 2014
2014-05-06
2016-12-24
2016-12-24
Krasimir Kaludov
Burgas Reporter Ltd.
Играта
Съгласно теорията на игрите, тяхната най-важна съставна част са правилата. Променяме ги през цялото време, понеже непрекъснато се вглъбяваме в себе си и в околната среда и откриваме, че всички ние сме глобално свързани в много по-дълбоки измерения, отколкото усещаме. И макар че, природата е интегрална и глобална в цялата си дълбочина, във Вселената няма такъв атом, в който да настъпи някаква промяна и това да не предизвика промени в цялата Вселена. Глобалността има тотален характер.
Проблемът е, че засега ние не разбираме тази система и затова не сме в състояние да управляваме човешкото общество.
В идеалния вид, в природата е зададено такова състояние, при което всяко наше движение, било то физическо, вътрешно, на нивото на желанието или на разума, е нужно да бъде в абсолютна хармония с цялата Вселена. Трудно си представяме това, до което трябва да достигнем и начинът, по който е необходимо да почувстваме цялата природа, в резултат на нашето развитие. А природата ни води натам.
Нашето съпоставяне с тази интегрална, глобална природа и постепенното ни доближаване до нея съдържа елемент на игра, защото не ни е дадено да знаем много. Не знаем каква ще е следващата ни стъпка. Трябва да я предвидим, да почувстваме, да я изиграем, а после да я реализираме помежду си, в обществото или в някаква негова част, където само изучаваме дадено явление и по-късно искаме да го внедрим в най-близкото си обкръжение или в човешкото общество като цяло.
Има много такива елементи, които са по-скоро изследователски, отколкото игрови. Но изследването също е вид игра. И тъй като, навлизаме в изучаването на природата и себе си на все по-дълбоки нива, а интегралната природа се разкрива пред нас, с всеки изминал ден това става все по-ясно, затова тази игра е постоянна, чак до пълното ни уподобяване с природата, едно състояние, което трудно можем да си представим. Можем да предположим, че е задействано и заложено от природата и тя ни води към него.
Очевидно, егоизмът е специално създаден в човека, за да му даде възможност да играе, а следователно и да се развива, чак до нивото на разбиране, осъзнаване и адаптиране, дори до участие в управлението на цялата интегрална природа.
А дали има в поведението на човека някакви качества, които спъват тази възможност и не му позволяват да се развива?
Да, ако той не е съгласен и се противопоставя на интегралната система. И в резултат, ефектът е като в страните, където господства режим на дълбоко потискане на възможността за интегрално развитие на хората.
Какво означава интегралното развитие?
На днешния етап фундаменталистките режими изглеждат по-близки до реализирането на интеграцията, защото обединяват обществото и го водят под някакъв лозунг. На определен етап от пътя си, те могат да бъдат по-сполучливи и да съответстват повече на интеграцията, поне вътре в себе си.
Но на един следващ етап, те ще започнат да се противопоставят на всичко останало, на едно по-глобално управление и тогава ще започнат да се разрушават. Тяхното разрушение ще предизвика дълбоки промени, вътрешното им преустройство, в резултат на което всеки елемент, вече осъзнато ще влиза в контакт с другите.
Необходимо е да изучаваме тези явления, точно от гледна точка на постепенното доближаване на всяка част и на всички заедно, към глобалното единение.
Ако интегралното глобално общество се разглежда в процеса на еволюцията, то тук също е налице постепенното развитие на пространството за игра, от стаята у дома до целия свят.
Ако можехме да създадем една такава игра-система в интернет и да я предложим на цялото човечество! С хубави награди или почести, с които могат да бъдат привлечени всички.
Хайде, да създадем единното човешко общество.
Това би било игра на сътрудничеството. Тук би трябвало да се заложат, постепенно появилите се егоистични проблеми на всякакво ниво – емоционални, лични, семейни, между хората и между цивилизациите, борбата за източници на храна, суровини, богатства, знания, слава, власт.
Хората, играещи тази игра,ще се наложи сами да предлагат решението на проблемите. А специалистите-психолози ще внасят в играта, колкото може повече живи елементи, ще я моделират така, че тя, непременно да предизвиква истинските човешки емоции.
Играта, постепенно ще се превръща в театър. А играчът ще навлиза в ролята на интегрална част от обществото, макар и засега, само виртуално. Но вече ще усеща промените, които неволно стават в него и ще вижда желаните последици от тази игра в реалния свят, до превръщането и в система за интегрално възприятие. Ще види до каква степен той и околното пространство ще станат по-добри, по-безопасни и по-комфортни.
Добре ще е да се реализира в интернет,всемирната, всеобща, свързваща всички ни система. Имаме възможност да създаваме човека, да го моделираме. Той сам ще прави това, включвайки се в играта. Ще започне да вижда възможностите да променя себе си, в името на постигането на някаква цел. И ще получава награди по пътя си от одобрение, уважение и всичко, което може да го движи напред.
Ако играе някой възрастен, децата ще видят колко е преуспял и как това го тласка напред. Или обратно, ако играчите са деца, които ще преуспяват, родителите им ще се радват и ще им показват одобрението си. Естественото ни егоистично удовлетворение ще трябва да бъде използвано за правилното движение към интегрирането между хората.
И тъй като в тази система, постепенно ще се проявяват глобалността и интегралността, пак върху нея ще можем да отработим нашите следващи модели на поведение. Би могло да се обръщаме към нея като към експерт, относно следващите ни стъпки и в резултат да грешим по-рядко.
Създаваме една игра, но в действителност, тя е моделът на правилното общество. И затова, ако се движим в него и се разполагаме в определените слоеве, действия, свойства, промени и комуникация, вече предварително можем да виждаме в какво ще преуспяваме, наистина и в какво не. Защото законите на интегралното общество, постепенно проявяващи се в тази система, ще ни подскажат нужната реакция – отрицателна или положителна. Точно тук, ще можем да изберем и най-оптималния вариант на движението ни към центъра на нашето равновесие с цялата система, равно на най-комфортното ни състояние.
А къде ли, е центърът на тази равновесна система? Как да разберем, че се движим точно към него?
Центърът е там, където ще се чувстваме най-добре. От една страна ще се чувстваме абсолютно свободни, от друга – абсолютно свързани с всички и това ще ни дава още по-голяма свобода.
Удивително е, усещайки конфликтните ситуации и въздействията върху себе си, ще се чувстваме така, сякаш заедно се движим в една добре съгласувана игра. Преживяваме едно взаимно удоволствие, взаимно разширение, познание, разбиране и наслада. Получаваме всичко и от никого нищо не крием, наслаждаваме се на това, че сме в хармония с останалите и им отдаваме от себе си, както те на нас.
Във волейбола и баскетбола, пасовете са тези, които създават между нас състоянието на игра, когато взаимодействаме правилно помежду си. Същото е и тук, само че в пълна степен, във всички слоеве: и животински, и човешки – започваме да се чувстваме в състоянието на една глобална, интегрална и прекрасна игра. През нас протичат потоците на комуникация, също както при подаването на топката.
Именно, тази хармония и отдаденост между участниците създава насладата от играта.
автор: Емилия Наумова
Коментари