Подвластни на природата

Ние сме в този свят, в определена материална обвивка. Грижата за минимума, нужен за поддържане на нашето съществуване се явява необходимост и не се счита за проява на егоизъм. Чрез много лесна проверка можем да определим егоистична, ли е някоя мисъл или желание на тялото. Ако човек иска да се освободи от тази мисъл, но не може, по силата на обективната необходимост да поддържа своето съществуване, то подобна мисъл или действие се смятат за наложителни, а не за егоистични и не отделят човека от създалата го сила, която е алтруистична. Тя придвижва човека по посока на целта, като му дава лошо желание или страдание, което е подобно на движението напред с левия крак. Ако човек намери в себе си сили да помоли тази сила за помощ, то му се помага, като му дава добро желание или наслаждение, което е подобно на движението напред с десния крак. И отново, човек получава свише още по-силно лошо желание или съмнение в създателя си. С още по-голямо усилие той моли да му се помогне. Пак му се  помага с това, че му дават още по-силно добро желание и т.н. По този начин, човек се движи напред “на двата си крака”, съответстващи на “злото“ и на “доброто”. Движение назад няма и колкото по-чисти са желанията, толкова по-далече от изходната точка, от абсолютния егоизъм, достига човекът. Придвижването напред може да се опише в различни варианти, но винаги е редуващо се преминаване през чувствата, като се редуват самите чувства.Ако е имало чувство за нещо духовно, т.е. подсъзнателно усещане за създалата ни сила, изразяващо се в увереност и радост, след това чувството започва да изчезва, да се притаява. Това означава, че човекът се е издигнал на по-високо стъпало в своя духовен възход, което още не може да усети, поради отсъствието на органи на чувствата, необходими за усещане на качествата на това стъпало. Усещанията за това следващо стъпало,все още не са се родили, тъй като човекът не ги е изстрадал, не ги е “заработил”, не е създал за тях, съответстващия им орган за възприемане. Новите органи на чувствата за следващото стъпало, желанието за наслаждение, действащо на това стъпало и съответно, чувството на страдание поради неговата липса, можем да  развием в себе си по два начина. По добрия път, когато вярваме в природната сила, човекът получава усещане, след това то изчезва. Появява се страдание, поради липсата на наслаждението от това усещане. Както в нашата реалност,без желание в себе си за нещо, човек не е в състояние да усети наслаждение къмтози обект. Така, на всяко стъпало от изкачването си в своето развитие, в нас се раждат новите органи за усещане на създалата ни сила. Разликата между самите хора, между хората и животните е в исканетоза изпитване на удоволствие. Затова е невъзможен духовен напредък без предварителното желание, без страданието, поради отсъствието на това, което желаем. По пътя на страданията, ако човек не е могъл с усилия, с изучаване, с молби към висшата сила да се извиси до нови желания за обич към тази сила и за почит пред нея, то се появява лекота в мислите, пренебрежение към духовното, влечение към низки удоволствия и паданедо нивото на, не така чисти сили, съответстващи на това ново стъпало. Страданията раждат в човека стремеж да се избави от тях в такава степен, че това усещане за страдание ще бъде като съд, в който ще може да се получи новото усещане за природата, както е при постигането на същото чувство по пътя на вярата в природната сила. По този начин, разликата между придвижването по двата пътя се състои в това, че при придвижването по пътя на вярата, ни се дава светлината, усещането за присъствието на тази сила, а след това ни го отнемат. С отсъствието на наслаждение се появява чувството за недостиг на енергия, на светлина и по-голямо привличане към нея, което се явява съд, новите органи на чувствата.Човек се стреми да получи в тях усещането и го получава, като стремежът му го тегли напред. При движението напред по пътя на страданията, човекът е “подтикван  отзад” от страданията, а не както в първия случай, когато е привлечен от наслажденията. Природата ни управлява, в съответствие със своя план да доведе, “да премести” всеки от нас и човечеството като цяло до последната точка по този път, на който се намираме,чрез нашето поетапно сближаване по свойства със създалата ни сила. Само, сливайки се по свойства с природата, ние напълно ще постигнем цялата, истинската картина на мирозданието, ще видим, че няма нищо в света освен нея, а всички световеи тези, които ги населяват, всичко, което сме чувствали около себе си, а и ние самите, сме само нейна част, по-точно самата нея... Всички мисли и действия на човека се определят не от неговите желания. Мозъкът само помага на човек да постигне онова, което желае. Желанията си, той получава свише, от прироодата и да ги променя, може само тя. Това е направено специално, за да разберем, че във всичко, което е станало с нас в миналото, става в настоящето и ще стане в бъдеще, в материалното и в  духовното ни състояние, ние сме абсолютно зависими и само от природата зависи подобряването на нашето състояние. Тя е причината за всичко, което е ставало, става и ще стане с нас. За да осъзнаем всичко това, ни е необходима връзка с нея, от абсолютното неприемане, в началото на нашия път, до пълното сливане в края на пътя ни. Знаците по този път посочват степента на нашата връзка, на близостта с природата и целият наш път преминава от точката на пълен разрив до точката на пълно сливане с нея. Ако човек, изведнъж изпита желание да се приближи към нея, желание и влечение към духовното, към духовното удовлетворение, това е следствие от желанието на природата да привлече човека към себе си, давайки му такива чувства. И обратно, „падайки” в своите стремежи или дори в своето материално, обществено положение чрез неудачи и лишения, човек започва, постепенно да разбира, че това специално се прави, за да може да усети зависимостта си от източника на всичко, което се случва с него и че само тази създала го сила, може да му помогне. И това се прави специално, за да възникне у човека твърдото искане към неговия създател, да промени състоянието му, за да почувства човекът необходимостта от връзката си с него и тогава вече, в съответствие с желанието на човека, може да го приближи към себе си. По такъв начин, помощта в освобождаването на човека от неговото сънливо и удовлетворено състояние, за да го придвижи напред към набелязанатацел, се състои в това, че му се изпращат неудачи и лишения, както духовни, така и материални, чрез обкръжаващите го семейство, приятели, колеги, общество. И затова сме създадени така, че всичко, усещано от нас като приятно е от приближаването ни към природата и обратно, всички неприятни усещания са резултат от отдалечаването ни от нея. Нашият свят е създаден такъв, че човекът в него е зависим от здравето, от семейството, околните, от тяхната любов и уважение, за да може чрез цялото обкръжение да се изпращат на човека отрицателни въздействия, принуждавайки го да търси пътищата за изход от потискащите го състояния, докато не установи и осъзнае, че всичко зависи само от създалата ни сила. И тогава, ако намери в себе си сили и търпение, човекът ще бъде удостоен да свързва всичко, което се случва с него, с желанието на природата, а не с някакви други причини или дори със своите постъпки и мисли в миналото. Ще осъзнае, че само природата, а не някой друг, дори не той самият е причина за всичко, което се случва. автор: Емилия Наумова     Коментари