Тя е млада, красива, талантлива… и е от Бургас.
Името й е Соня Ковчезлиева и е последна година в Националното училище за музикално и сценично изкуство „Проф. Панчо Владигеров” – Бургас.
Но макар да е още ученичка, морското момиче вече има сериозен опит на сцената. И нещо повече – чувства се напълно комфортно пред публика.
Соня е една от възпитаничките на Валери Еличов, който обучава млади бургаски таланти. Тя е и част от квартета, който известният актьор сформира, за да изведе театралното изкуство извън залата и да го постави пред по-широка публика. Истински фурор предизвика шоу-спектакълът „Смях, не смях - и ний сме от тях!”, който се игра преди няколко дена в Бар „Без име”. В представлението освен Валери Еличов и неговата ученичка, участват още актьорите Олег Еличов и Вида Ангелова.
Разговаряме с младата актриса минути преди началото на спектакъла.
- Ти си още ученичка, но вече имаш завиден брой излизания пред публика. Откога играеш на сцена?
- На сцена съм вече от пет години. Първите ми изяви бяха в осми клас и мога да кажа, че бяха в големи, сериозни спектакли.
- Представлението „Смях, не смях - и ний сме от тях!” обаче е по-различно. То не е традиционна пиеса?
- Да, то е по-различно. Доближава се повече до шоу-спектакъла и тъй като е много компактно, надяваме се да се играе на много места из страната. Целта ни е да забавляваме хората, докато те са в бар, пийват в приятна компания и не им се налага да стоят „мирно”, както е в театралната зала.
- А не е ли по-трудно да се играе именно пред такава публика? Не се ли разсейват зрителите, не ви ли пречат? Още повече, че в Бургас такива представления досега не са правени и публиката не е „трeнирана”.
- Да, доста по-различно е. Понякога ме притеснява това, че хората не ни слушат. Развеселени от някоя наша реплика, те започват да си говорят, коментират, поръчват си питиета, оправят сметки със сервитьорите. Когато човек си е платил за театър и е седнал в залата с единствената идея да гледа театър, поведението му е по-различно. Тогава атмосферата е друга и вниманието на хората е насочено само към сцената.
- Казахме, че имаш много излизания на театрална сцена, а колко пъти си играла пред публика в бар?
- Може би около 5-6 пъти играя в такава обстановка. И е много вълнуващо. Да излезеш на такава сцена има своето очарование. Радвам се, че това представление вече има покани от други градове. Надявам се и там публиката да ни приеме добре.
- Играеш на една сцена със своя учител – Валери Еличов. Той е доказано име и известен актьор от Бургаския театър. Това притеснява ли те, респектира ли те? Или напротив - мотивира те да се представяш още по-добре?
- И двете. От една страна, имам респект, защото той ми е преподавател. Но от друга – той не се държи като типичния учител. Не се кара, не размахва строго пръст, не забранява. С него е много забавно. Мога да кажа, че ние на сцената се забавляваме също толкова, колкото и зрителите, пред които играем.
- Тази година ще бъдеш абитуриентка, има ли смисъл да питам с какво искаш да се занимаваш след това?
- Не, няма (Смее се). Вече съм се ориентирала. Искам да уча актьорско майсторство и се надявам да ме приемат. Подготвям се сериозно за изпитите.
Снимки: Галя Ушева
Коментари
Тя е млада, красива, талантлива… и е от Бургас.
Името й е Соня Ковчезлиева и е последна година в Националното училище за музикално и сценично изкуство „Проф. Панчо Владигеров” – Бургас.
Но макар да е още ученичка, морското момиче вече има сериозен опит на сцената. И нещо повече – чувства се напълно комфортно пред публика.
Соня е една от възпитаничките на Валери Еличов, който обучава млади бургаски таланти. Тя е и част от квартета, който известният актьор сформира, за да изведе театралното изкуство извън залата и да го постави пред по-широка публика. Истински фурор предизвика шоу-спектакълът „Смях, не смях - и ний сме от тях!”, който се игра преди няколко дена в Бар „Без име”. В представлението освен Валери Еличов и неговата ученичка, участват още актьорите Олег Еличов и Вида Ангелова.
Разговаряме с младата актриса минути преди началото на спектакъла.
- Ти си още ученичка, но вече имаш завиден брой излизания пред публика. Откога играеш на сцена?
- На сцена съм вече от пет години. Първите ми изяви бяха в осми клас и мога да кажа, че бяха в големи, сериозни спектакли.
- Представлението „Смях, не смях - и ний сме от тях!” обаче е по-различно. То не е традиционна пиеса?
- Да, то е по-различно. Доближава се повече до шоу-спектакъла и тъй като е много компактно, надяваме се да се играе на много места из страната. Целта ни е да забавляваме хората, докато те са в бар, пийват в приятна компания и не им се налага да стоят „мирно”, както е в театралната зала.
- А не е ли по-трудно да се играе именно пред такава публика? Не се ли разсейват зрителите, не ви ли пречат? Още повече, че в Бургас такива представления досега не са правени и публиката не е „трeнирана”.
- Да, доста по-различно е. Понякога ме притеснява това, че хората не ни слушат. Развеселени от някоя наша реплика, те започват да си говорят, коментират, поръчват си питиета, оправят сметки със сервитьорите. Когато човек си е платил за театър и е седнал в залата с единствената идея да гледа театър, поведението му е по-различно. Тогава атмосферата е друга и вниманието на хората е насочено само към сцената.
- Казахме, че имаш много излизания на театрална сцена, а колко пъти си играла пред публика в бар?
- Може би около 5-6 пъти играя в такава обстановка. И е много вълнуващо. Да излезеш на такава сцена има своето очарование. Радвам се, че това представление вече има покани от други градове. Надявам се и там публиката да ни приеме добре.
- Играеш на една сцена със своя учител – Валери Еличов. Той е доказано име и известен актьор от Бургаския театър. Това притеснява ли те, респектира ли те? Или напротив - мотивира те да се представяш още по-добре?
- И двете. От една страна, имам респект, защото той ми е преподавател. Но от друга – той не се държи като типичния учител. Не се кара, не размахва строго пръст, не забранява. С него е много забавно. Мога да кажа, че ние на сцената се забавляваме също толкова, колкото и зрителите, пред които играем.
- Тази година ще бъдеш абитуриентка, има ли смисъл да питам с какво искаш да се занимаваш след това?
- Не, няма (Смее се). Вече съм се ориентирала. Искам да уча актьорско майсторство и се надявам да ме приемат. Подготвям се сериозно за изпитите.
Снимки: Галя Ушева
Коментари