Тя е от онези дъщери, с които всяка майка би се гордяла. Тя е от онези ученички, от които всеки учител би искал да има в своя клас. Тя е от онзи тип спортисти, с които всеки треньор би желал да работи.
Запознайте се с Мария Димитрова, новата шампионка на България в дисциплината „спортно ходене“ при девойките старша възраст.
Мария е поредната талантлива състезателка, която израства буквално с дни в лекоатлетическия клуб „Европул Бургас“.
Вече шеста година тренира спортно ходене и самият факт, че не се е отказала от тежките и изтощителни тренировки и състезания говори достатъчно добре за силата на волята и.
Срещнах се с нея в офиса на лекоатлетическия клуб, където тя пристигна с майка си.
Първото, което ме впечатли, не беше очебийният факт, че е младо и красиво момиче, а това, че е страхотно спокойна и уравновесена.
Мария ми призна, че е много приятно усещането да оставиш зад гърба си конкурентки от цялата страна, които на всичкото отгоре са и по-големи от нея с по две три години. Оказа се, че подготовката за стартовете е много трудна, защото спортното ходене се тренира максимум два месеца през годината , а през останалото време трябва да се комбинира с бягане. Тренировките са шест пъти седмично, а седмият задължително е за почивка. Повечето от съперничките и тренират два пъти на ден, но Мария няма тази възможност, защото учи в елитната Търговска гимназия в Бургас, където няма никаква възможност да пропуска часове и уроци. Това би довело до срив в оценките, а ръководството на клуб „Европул Бургас“ е безкомпромисно към лошите ученици и към лошия успех. Такива ученици всъщност в отбора няма.
Мария споделя с лека усмивка, че се налага да организира деня си почти до минута, учи бързо, тренира, възстановява и ...
А излизане навън с приятели по клубове и ресторанти?
Не. Оказва се, че шампионката няма никакво време за развлечения от подобен род. Абсолютно спокойно ми обяснява, че няма как да бъде в заведение през нощта и на сутринта да е свежа за тренировката. Виж ти!!! Че останаха ли такива момичета???
Понеже явно видя учудването ми, Мария допълни, че успехите в спорта я правят щастлива и това компенсира лишенията, на които се е подложила съвсем доброволно.
През тази година тя на два пъти беше „щастлива“ с постиженията си. Първо със златен медал в изключитено силния турнир по спортно ходене в Поморие, където отвя конкуренцията и спечели категорично първото място, а малко по-късно спечели шампионската титла на държавното първенство.
Лесно се разбира, че успехите не са направили възпитаничката на треньора Атанас Атанасов арогантна или високомерна. Напротив, Мария говори с голямо уважение за своите съпернички от водещите български отбори и признава, че с някои от тях е приятелка и винаги щом може, общува с тях. Споделя, че треньорът и е много строг, но тя го слуша, изпълнява онова, което той изисква от нея и затова нещата се получават.
Но въпреки своята скромност младата шампионка ми заявява съвсем сериозно, че няма пример за подражание, защото върви по своя път, а не следва друг.
Но тук е време да ви издам една малка тайна за Мария. Въпреки че е първенец на България по спортно ходене, не обича много много да ходи пеш
Е, простено да и е.
Какви са другите тайни ли? Кой може да ги знае по-добре от майка и. Всъщност според младата и красива майка се оказва, че около дъщеря и няма нищо тайнствено.
Честно казано, не съм очаквала такива резултати, защото Мария е супер натоварена в училище и в клуба, но се справя добре. Много е подредена и организирана. Спортът учи на организираност и не дава на младите да мислят за странични глупости, а моето дете не го влече никак нощния живот – споделя майката.
На всичкото отгоре се оказва ,че малката помага у дома и с домакинската работа и освен, че чисти може и да готви.
А какво е усещането да сте майка на шампионка? – питам една от двете ми събеседнички.
Страхотно е, неописуемо е усещането – казва майката и очите и се пълнят със сълзи.
До нея Мария се усмихва хем смутено хем щастливо като човек, който се чувства обичан.
Разбира се смущението и със сигурност е изчезнало дни по-късно, когато успя да влезе в десятката на най-добрите състезателки по спортно ходене на Балкандски полуостров по време на Балканиадата.
Е, това е Мария. Време е да се разделим с нея и да и пожелаем да следва непоколебимо своя път и своите мечти, които ще я отведат със сигурност към нови успехи.
А всъщност през цялото време докато слушах нея и разказа на майка за нея, се чудех как бих могъл да определя с две думи Мария. Явно доста съм се изчерпал през годините, защото единственото определение, за което се сетих, е момиче мечта.
Защото наистина тя е от онези дъщери, с които всяка майка би се гордяла. Тя е от онези ученички, от които всеки учител би искал да има в своя клас. Тя е от онзи тип спортисти, с които всеки треньор би желал да работи...и чиято история всеки журналист би искал да разкаже.
Коментари
Тя е от онези дъщери, с които всяка майка би се гордяла. Тя е от онези ученички, от които всеки учител би искал да има в своя клас. Тя е от онзи тип спортисти, с които всеки треньор би желал да работи.
Запознайте се с Мария Димитрова, новата шампионка на България в дисциплината „спортно ходене“ при девойките старша възраст.
Мария е поредната талантлива състезателка, която израства буквално с дни в лекоатлетическия клуб „Европул Бургас“.
Вече шеста година тренира спортно ходене и самият факт, че не се е отказала от тежките и изтощителни тренировки и състезания говори достатъчно добре за силата на волята и.
Срещнах се с нея в офиса на лекоатлетическия клуб, където тя пристигна с майка си.
Първото, което ме впечатли, не беше очебийният факт, че е младо и красиво момиче, а това, че е страхотно спокойна и уравновесена.
Мария ми призна, че е много приятно усещането да оставиш зад гърба си конкурентки от цялата страна, които на всичкото отгоре са и по-големи от нея с по две три години. Оказа се, че подготовката за стартовете е много трудна, защото спортното ходене се тренира максимум два месеца през годината , а през останалото време трябва да се комбинира с бягане. Тренировките са шест пъти седмично, а седмият задължително е за почивка. Повечето от съперничките и тренират два пъти на ден, но Мария няма тази възможност, защото учи в елитната Търговска гимназия в Бургас, където няма никаква възможност да пропуска часове и уроци. Това би довело до срив в оценките, а ръководството на клуб „Европул Бургас“ е безкомпромисно към лошите ученици и към лошия успех. Такива ученици всъщност в отбора няма.
Мария споделя с лека усмивка, че се налага да организира деня си почти до минута, учи бързо, тренира, възстановява и ...
А излизане навън с приятели по клубове и ресторанти?
Не. Оказва се, че шампионката няма никакво време за развлечения от подобен род. Абсолютно спокойно ми обяснява, че няма как да бъде в заведение през нощта и на сутринта да е свежа за тренировката. Виж ти!!! Че останаха ли такива момичета???
Понеже явно видя учудването ми, Мария допълни, че успехите в спорта я правят щастлива и това компенсира лишенията, на които се е подложила съвсем доброволно.
През тази година тя на два пъти беше „щастлива“ с постиженията си. Първо със златен медал в изключитено силния турнир по спортно ходене в Поморие, където отвя конкуренцията и спечели категорично първото място, а малко по-късно спечели шампионската титла на държавното първенство.
Лесно се разбира, че успехите не са направили възпитаничката на треньора Атанас Атанасов арогантна или високомерна. Напротив, Мария говори с голямо уважение за своите съпернички от водещите български отбори и признава, че с някои от тях е приятелка и винаги щом може, общува с тях. Споделя, че треньорът и е много строг, но тя го слуша, изпълнява онова, което той изисква от нея и затова нещата се получават.
Но въпреки своята скромност младата шампионка ми заявява съвсем сериозно, че няма пример за подражание, защото върви по своя път, а не следва друг.
Но тук е време да ви издам една малка тайна за Мария. Въпреки че е първенец на България по спортно ходене, не обича много много да ходи пеш
Е, простено да и е.
Какви са другите тайни ли? Кой може да ги знае по-добре от майка и. Всъщност според младата и красива майка се оказва, че около дъщеря и няма нищо тайнствено.
Честно казано, не съм очаквала такива резултати, защото Мария е супер натоварена в училище и в клуба, но се справя добре. Много е подредена и организирана. Спортът учи на организираност и не дава на младите да мислят за странични глупости, а моето дете не го влече никак нощния живот – споделя майката.
На всичкото отгоре се оказва ,че малката помага у дома и с домакинската работа и освен, че чисти може и да готви.
А какво е усещането да сте майка на шампионка? – питам една от двете ми събеседнички.
Страхотно е, неописуемо е усещането – казва майката и очите и се пълнят със сълзи.
До нея Мария се усмихва хем смутено хем щастливо като човек, който се чувства обичан.
Разбира се смущението и със сигурност е изчезнало дни по-късно, когато успя да влезе в десятката на най-добрите състезателки по спортно ходене на Балкандски полуостров по време на Балканиадата.
Е, това е Мария. Време е да се разделим с нея и да и пожелаем да следва непоколебимо своя път и своите мечти, които ще я отведат със сигурност към нови успехи.
А всъщност през цялото време докато слушах нея и разказа на майка за нея, се чудех как бих могъл да определя с две думи Мария. Явно доста съм се изчерпал през годините, защото единственото определение, за което се сетих, е момиче мечта.
Защото наистина тя е от онези дъщери, с които всяка майка би се гордяла. Тя е от онези ученички, от които всеки учител би искал да има в своя клас. Тя е от онзи тип спортисти, с които всеки треньор би желал да работи...и чиято история всеки журналист би искал да разкаже.
Коментари