Когато наблюдавам другите, егоизмът предизвиква в мен завистта ми, ненавистта ми, стремежът ми към власт. Аз не желая на другите да им е добре! Не повече, отколкото на мен! Може малко да им е добре, нека малко да преуспяват, но да видят, че аз съм по-добрият и на мен всичко ми се удава по-успешно.
Цялата ни природа, чрез която усещаме света и самите себе си, живеещи и действащи в него, тази програма, рисуваща ни нашата реалност, се нарича “его“. Това е желанието да получаваме и да наслаждаваме себе си, заради себе си.
Тази програма ме “затваря”, потапя ме в себе си и притегля цялото внимание, заставяйки ме да мисля, единствено за самия себе си. И не можем, дори и да си представим, че животът е възможен да се изгради по друг начин, че има някаква друга реалност.
Егото е природата на човека, желанието за наслаждение и не трябва да го унищожаваме в себе си. И най-лошите свойства в нас трябва да остават. Но към тях е необходимо да добавяме поправяне, като не създаваме нищо наново, а поправяйки използването на съществуващото, изначално в нас в ново направление.
Защо ли, ни е даден този егоизъм, ако трябва да го преодоляваме, за да можем да се обединим помежду си и да се избавим от него, рано или късно?
Защото, винаги опознаваме света, като сравняваме противоположностите. Топло – студено, черно – бяло. Чувстваме едното на фона на другото.
Ако всичко е бяло, нищо няма да усещаме. Ако всичко е черно, също нищо не усещаме.
Винаги ни е нужен контраст, разлика между цветовете, чувствата, местата. Усещаме разликата между свойствата на предметите, качествата, а не всяко от тях поотделно.
Силата, която е създала всичко около нас и самите нас, представлява едно цялостно свойство на отдаване.
Ние не бихме могли да усетим това отдаване, тази сила, ако не сме и противоположни. Затова е нужен егоизмът, който е нашият помощник, за да усетим противоположното.
Бидейки, противоположни на тази създала ни сила, той ни помага да я познаем, да осъзнаем, доколко е различна от нас и да я усетим.
Силата на отдаване и любов, желанието да отдаваш и даряваш, желанието да обичаш, това е природата, която е създала всичко.
А за обичащият е огромно страдание да няма възможност да наслади този, когото обича, Затова, природата създава нас със свойството желание за наслаждение, за да го напълни и така изразява към него своята любов.
За да разберем, какво е значението и за нас и за да почувстваме какво ни дава, е необходимо да станем такива като природата, според нейната висота и стойност на нейните свойствата.
Истинската любов се изразява в това, че напълваме, удовлетворяваме желанията на другия човек, все едно са наши.
В нашия свят с понятието любов обозначаваме стремежът към наслаждение, напълването с наслаждение.
Така че, земната любов дава отношението ни към това, което ми доставя наслаждение. Измерва се, според големината на напълването от този източник на наслада.
Възвишената, духовната любов е възможна след като човек се е издигнал над егоизма си и не зависи от него.
Тогава той започва да възприема желанията на другите като свои. Съединява се с тези желания и придобива това свойство на отдаване в грижата си за напълването на външните за него желания.
И осъществяваме това общо желание на природната сила, което е общото свойство любов.
Какво означава земната, материална любов?
От един обикновен, произлизащ от същността ни израз: “Аз обичам риба!”, можем да направим точен извод, че ние обичаме рибата, като я ядем, когато я използваме за свое удоволствие, за да удовлетворим желанието, потребността ни. Земната обич се реализира чрез консумация. Но задоволяването на желанията, притъпява сетивата.
И разочаровани от всичко в този свят, чувствайки, че сме изгубили вкуса към земните наслаждения, започваме да разкриваме, че отношението ни към всичко в този свят, към всички хора е като любовта ни към рибата, за удоволствие, което не може да ни изпълни трайно.
Но зад пределите на този наш, материален свят е любовта, истинската любов. От дълбините на своето сърце, започваме да разкриваме, че съществува нещо извън познатия ни свят.
Ние се стремим към него, получаваме напълване, неограничено по сила, по мощност и пространство.
Тогава в нас се промъква чувството за любов, обхващаща цялото ни същество. И на това висше стъпало на любовта, достигайки края на своето развитие, човек обхваща целия свят, включва в себе си неживата, растителната, животинската природа, всички хора, всички желания.
И така започваме да разбираме, че преминаването от любов към ближния до любовта към природата е последната степен на нашето еволюционно развитие.
Именно, това е към което се стремим във всяко наше търсене в този свят. И всички наши стремежи, всеки наш копнеж, всички наши мисли, дори и неосъзнатите, са само и единствено за тази любов между човека и природата, стъпалото на вечната и съвършената любов.
автор: Емилия Наумова
Коментари
01 апр. 2014
2014-04-01
2016-12-24
2016-12-24
Krasimir Kaludov
Burgas Reporter Ltd.
Егото
Когато наблюдавам другите, егоизмът предизвиква в мен завистта ми, ненавистта ми, стремежът ми към власт. Аз не желая на другите да им е добре! Не повече, отколкото на мен! Може малко да им е добре, нека малко да преуспяват, но да видят, че аз съм по-добрият и на мен всичко ми се удава по-успешно.
Цялата ни природа, чрез която усещаме света и самите себе си, живеещи и действащи в него, тази програма, рисуваща ни нашата реалност, се нарича “его“. Това е желанието да получаваме и да наслаждаваме себе си, заради себе си.
Тази програма ме “затваря”, потапя ме в себе си и притегля цялото внимание, заставяйки ме да мисля, единствено за самия себе си. И не можем, дори и да си представим, че животът е възможен да се изгради по друг начин, че има някаква друга реалност.
Егото е природата на човека, желанието за наслаждение и не трябва да го унищожаваме в себе си. И най-лошите свойства в нас трябва да остават. Но към тях е необходимо да добавяме поправяне, като не създаваме нищо наново, а поправяйки използването на съществуващото, изначално в нас в ново направление.
Защо ли, ни е даден този егоизъм, ако трябва да го преодоляваме, за да можем да се обединим помежду си и да се избавим от него, рано или късно?
Защото, винаги опознаваме света, като сравняваме противоположностите. Топло – студено, черно – бяло. Чувстваме едното на фона на другото.
Ако всичко е бяло, нищо няма да усещаме. Ако всичко е черно, също нищо не усещаме.
Винаги ни е нужен контраст, разлика между цветовете, чувствата, местата. Усещаме разликата между свойствата на предметите, качествата, а не всяко от тях поотделно.
Силата, която е създала всичко около нас и самите нас, представлява едно цялостно свойство на отдаване.
Ние не бихме могли да усетим това отдаване, тази сила, ако не сме и противоположни. Затова е нужен егоизмът, който е нашият помощник, за да усетим противоположното.
Бидейки, противоположни на тази създала ни сила, той ни помага да я познаем, да осъзнаем, доколко е различна от нас и да я усетим.
Силата на отдаване и любов, желанието да отдаваш и даряваш, желанието да обичаш, това е природата, която е създала всичко.
А за обичащият е огромно страдание да няма възможност да наслади този, когото обича, Затова, природата създава нас със свойството желание за наслаждение, за да го напълни и така изразява към него своята любов.
За да разберем, какво е значението и за нас и за да почувстваме какво ни дава, е необходимо да станем такива като природата, според нейната висота и стойност на нейните свойствата.
Истинската любов се изразява в това, че напълваме, удовлетворяваме желанията на другия човек, все едно са наши.
В нашия свят с понятието любов обозначаваме стремежът към наслаждение, напълването с наслаждение.
Така че, земната любов дава отношението ни към това, което ми доставя наслаждение. Измерва се, според големината на напълването от този източник на наслада.
Възвишената, духовната любов е възможна след като човек се е издигнал над егоизма си и не зависи от него.
Тогава той започва да възприема желанията на другите като свои. Съединява се с тези желания и придобива това свойство на отдаване в грижата си за напълването на външните за него желания.
И осъществяваме това общо желание на природната сила, което е общото свойство любов.
Какво означава земната, материална любов?
От един обикновен, произлизащ от същността ни израз: “Аз обичам риба!”, можем да направим точен извод, че ние обичаме рибата, като я ядем, когато я използваме за свое удоволствие, за да удовлетворим желанието, потребността ни. Земната обич се реализира чрез консумация. Но задоволяването на желанията, притъпява сетивата.
И разочаровани от всичко в този свят, чувствайки, че сме изгубили вкуса към земните наслаждения, започваме да разкриваме, че отношението ни към всичко в този свят, към всички хора е като любовта ни към рибата, за удоволствие, което не може да ни изпълни трайно.
Но зад пределите на този наш, материален свят е любовта, истинската любов. От дълбините на своето сърце, започваме да разкриваме, че съществува нещо извън познатия ни свят.
Ние се стремим към него, получаваме напълване, неограничено по сила, по мощност и пространство.
Тогава в нас се промъква чувството за любов, обхващаща цялото ни същество. И на това висше стъпало на любовта, достигайки края на своето развитие, човек обхваща целия свят, включва в себе си неживата, растителната, животинската природа, всички хора, всички желания.
И така започваме да разбираме, че преминаването от любов към ближния до любовта към природата е последната степен на нашето еволюционно развитие.
Именно, това е към което се стремим във всяко наше търсене в този свят. И всички наши стремежи, всеки наш копнеж, всички наши мисли, дори и неосъзнатите, са само и единствено за тази любов между човека и природата, стъпалото на вечната и съвършената любов.
автор: Емилия Наумова
Коментари