Виден и прочут през девет стадиона в десетия фен на „Нефтохимик” обсипал с шутове бургаска журналистка...Набил я, защото не му харесало какво написала. Сложил зелената фланелка и се почувствал свободен да отнеме свободата на един човек да изрази мнението си.
Хубаво би било този запалянко да си припомни няколко исконни истини за клуба, който уж обича.
„Нефтохимик” Бургас не е отборът, чиито фенове бият жени. Никога назад във времето не се е случвало.
„Нефтохимик” Бургас „пребиваше” съперниците си с игра и с голове на терена, а не с ритници. Може да питате играчите на „Левски” и „ЦСКА” какво си спомнят от онези години. Много мъка им се насъбра тогава в Бургас.
„Нефтохимик” Бургас през годините играеше пред пълни трибуни, защото Вилян Парушев, Благо Митрев, Пламен Крумов, Митко Трендафилов, Радостин Кишишев, Тошко Янчев, Милен Георгиев, Георги Чиликов, Малин Орачев, Станчо Цонев, Златко Янков, Алекси Желязков, Желязко Марков, Иван Александров, Диян Петков, Симеон Чилибонов, Дражо Стоянов, Христо Гоцков, Димитър Димитров Херо и кой ли още показваха агресия и сила чрез футбол, а не чрез удари по паднал на земята човек.
„Нефтохимик” Бургас не е това, което заради този ритащ юнак сега хората говорят, че е, защото по време на първото историческо дерби на ниво „А” група срещу градския съперник „Черноморец” феновете със зелени фланелки изиграха на полувремето импровизиран мач срещу феновете със сини фланелки на паркинга пред входовете за съблекалните на стадиона в квартал „Акациите”. Не се сбиха, не се ритаха, а шутираха по ...топката...не по паднала жена. Бях там и го видях с очите си.
„Нефтохимик” Бургас не е отбор с такива фенове, защото именно армията от зелени запалянковци възкреси преди време клуба и заедно ...футболисти и фенове преминаха през ада и тръгнаха нагоре от един мач на стадиона в Долно Езерово. Бях там и там по трибуните никой със зелена фланела никого не наби, а само изразяваше обич и подкрепа.
„Нефтохимик” Бургас, не е такъв отбор, какъвто днес вече хората си мислят ,че е заради раздаващия ритници фен, защото през годините във времето на най-големия му възход, аз влизах сред агитката след мачове и говорех спокойно с феновете...всички те знаеха моите клубни пристрастия, а те бяха различни от техните, но...никой не ме рита и с мнозина от „шейховете”сме приятели и до днес.
„Нефтохимик” Бургас не е този отбор, който сега заради ритащия фен, хората си мислят, че е...защото по времето на Христо Порточанов отказа да влезе в схеми, да плати и да спечели шампионската титла. Взе сребърните медали, но всички още говорят за онзи „Нефтохимик”.
"Нефтохимик" Бургас живееше от любовта на феновете си, а не от омразата към другите.
"Нефтохимик" Бургас живееше от любовта на феновете си, а не от омразата към другите.
„Нефтохимик” Бургас не е такъв отбор, а този фен не е никакъв фен.
Дали знае, че ритниците, които той раздаде на журналистката, нанесоха ужасни рани върху името на отбора.
Срам, срам, срам.
Срам, срам, срам.
Автор: Красимир Калудов
фен на „Черноморец” Бургас