Владимир Денисов: Бургас е позитивен град с много възможности за спорт

Знаете ли, че никога не е късно да осъществиш мечтите си и да откриеш нови предизвикателства?

Днес ще ви запознаем с един човек, който е живото доказателство, че за младия дух възрастта не е порок, нито пък присъда.

Владимир Денисов е на 57 години, родом от Русия, Санкт Петербург, но живее в Бургас със своята съпруга от февруари 2016г. Преди да се пенсионира и да дойде в Бургас, е работил като преподавател във Военноморската академия в Санкт Петербург. Последната му длъжност е била доцент и завеждащ катедрата по математика.

Вероятно сте го виждали в Морската ни градина да профучава покрай вас бърз като стрела на своите  ролери, да играе тенис на маса с приятели или да върви по опънато между две дървета въже (слаклайн) със завидна грация и изумително равновесие.

Да, той се занимава с всичко това и какво ли още не, за да поддържа младия си дух в добра физическа форма. Срещнахме се с Владимир, за да ни разкажа какво го мотивира да изпробва толкова различни видове спорт и да изпреварва на ролери дори младите 20-годишни скейтъри.

Ето какво разказа той за живота си в черноморския ни град специално за Бургаски репортер.

За първи път стъпих в Бургас през 2014 г. по покана на мои руски приятели от училище, които вече живеят тук. Прекарах два месеца на гости при тях, които ми бяха достатъчни, за да опозная града да го харесам. Затова реших да дойда и да живея тук, когато и жена ми се пенсионира. И ето, че тази година през февруари нашето желание се осъществи. Най-напред покарахме малко ски на Пампорово, след което пристигнахме в Бургас, наехме квартира и до днес си живеем тук.

Какво най-много ти харесва в Бургас?

Най-хубавото от всичко е, че има подходящи условия и мога да се занимавам с разнообразни спортове.  Харесва ми, че виждам активни хора от всякакви възрасти – карат колело, мнозина тичат по алеята, в парковете играят тенис на маса, както и тенис на корт. Като цяло Бургас е позитивен град с позитивни хора и това ме привлече тук. Както и морето, разбира се! 

Велоалеите ви са хубави, но са малко тесни, няма достатъчно пространство и за пешеходците, и за колоездачите. Също така би било добре новата алея към Солниците да бъде продължена и до Сарафово, за да карам ролери по тази дълга и забележителна дестинация.

Смятам, че градът ви се развива в добра посока, направено е много, но е нужно да се отделят повече средства и усилия в поддържането на всички тези спортни площадки, съоръжения и обществени зони за отдих. Например, имате отлична велоалея, която обаче не се почиства и лятото е постоянно пълна с пясък от плажа. Направени са прекрасни маси за тенис в Морската градина, но за три години около тях са се образували ями, които се пълнят с мръсотия и е неприятно . Трябва да се преместят на друго място или пък да се асфалтира пространството около тях. Доколкото знам, хората събираха подписка по този въпрос, не все още няма видими резултати. Забелязал съм и липсата на хубави площадки за тенис на корт - такива, които да имат гладка и подходяща стена за учащи се тенисисти.

Също така смятам, че Северният плаж в Бургас не е добре поддържан и трябва да се приведе в по-благоприятен вид, защото той е визитната картичка на града ви. Преди две години беше доста по-чист, имаше работещи тоалетни и душове, нямаше толкова много фасове в пясъка. 

Прекрасно е, че има места за практикуване на спорт, но трябва да се полага необходимата грижа за това, което вече е създадено. Не смятам, че една поддръжка е толкова скъпа, просто е нужно да се обърне внимание на тези неща.

Колко видове спорт практикуваш?

Много са (смее се). Ще започна със зимните – ски-бягане и ски слалом, сноуборд, зимен кайтсърф (snowkite). От летните – колоездене, ролери, слаклайн, тенис на маса, бадминтон, лонгборд, малко кайтсърф и волейбол.

Най-често карам ролери, играя бадминтон и упражнявам уменията си на слаклайн.Но всеки отделен спорт е хубав сам по себе си, зарежда ме с различна емоция.

Не е нужно да си особен атлет, за да го овладееш. Необходимо е просто любопитство и желание. Приятелите ми от Бургас ме научиха за 4-5 дни, като всеки ден по 2 часа аз се упражнявах върху въжето, докато започнах да ходя по него. Вече две лета подред се занимавам със слаклайн. Този спорт ми харесва, защото развива равновесието,баланса и концентрацията. Предизвикателство е заради перспективата да се развиваш и да ставаш все по-добър.  В началото се учиш само да стоиш на въжето, после прохождаш , след това започваш да скачаш, да се обръщаш и завърташ, без да паднеш. В слаклайна има и много разновидности: например лонглайн – това е когато въжето е много дълго, хайлайн  пък е на голяма височина и си е доста адреналиново, нужно да е имаш предпазна екипировка. Има и уотърлайн над вода, което пък е много забавно, ако паднеш и се намокриш. Много интересен е, когато върху въжето скачат също като на батут, но изисква повече умения и е за напреднали. На мен най-много ми харесва и практикувам лонглайна заради фитнеса и доброто натоварване. Уча се и да скачам. Освен всичко друго, слаклайнът е страхотно средство за общуване и намиране на нови приятели. Хората са любопитни, спират се, гледа ме и ме заговарят, понякога се пробват на въжето.

На кънките съм вече от 10 години. В Санкт Петербург летният сезон е много кратък, докато тук е сухо и мога да карам и през зимата. Ролер спортът е изключително популярен в моя роден град. Там се организират големи групови карания, в които се включват хиляди ентусиасти. Снимат фотографи, затварят се улици. Като празник на ролерите е. Санкт Петербург е равен град с дълги и хубави алеи, затова и има толкова почитатели на ролерите. 

Не бих казал, че е пречка, дори напротив. Интересното е, че аз започнах да изпробвам всички тез нови спортове след 45 годишна възраст. Когато се пенсионирах изведнъж се оказах с много свободно време, което исках да запълня с нещо приятно, а и да се поддържам в добра физическа форма. На младини се занимавах съвсем малко с акробатика, баскетбол и гребане. Късно стартирах с разнообразните занимания. Днес движението е моят основен начин на живот.

Какво ти дава спортът?
Носи ми удовлетворение, адреналин, увереност в себе си, радост и позитивни емоции, общуване с различни и интересни хора. Всеки може да се научи на това, което пожелае, независимо от възрастта. С годините просто ти е нужна малко повече концентрация и усилие. Колкото по-рано започнеш да спортуваш за удоволствие, толкова по-добре ще живееш, ще бъдеш по-здрав и по-щастлив.

Интервю: Б. Върбанова