Девети септември 1944 год. Тази дата разделя българите и изправя едни срещу друг, защото днес едните я наричат все още „Великия Девети”, а другите я определят като „Кървавия Девети”. И няма изгледи двете страни да си подадат ръка.
Преди години този ден беше празник и всички и работници и селяни и художествено-творческа интелигенция празнуваха. Минаваха в стройни редици по градове и села и махаха към трибуните, където първите партийни и държавни ръководители им махаха също с ръка, а на младите хора им се обясняваше, че комунистите родината изграждат, комсомолците след тях вървят, пионери славен път ги чака, трудов път. Някъде обаче, някои хора не празнуваха. Но се страхуваха да покажат отношението си към Деветия ден на септември, защото ги чакаше много труден път и може би прът.
Днес и работници и селяни и интелектуалци, не празнуват. Напълно игнорират тази дата. Според едни това е обикновена дата от календара, според други една от най-ужасните...Някъде, някои хора обаче все още си празнуват своя Велик Девети септември. Различното е, че не се страхуват от никого да го покажат. И не ги чака ни славен път ни зъл прът. Свободни са да празнуват.
Потърсихме мнението на хра от двете страни. На онези, които виждат в 9 септември 1944 год величие и на онези, които усещат само болка и ужас от обратния завой, по който е тръгнала според тях цялата ни нация, наритана и побутана с остен от армия освободителка.
В историята на всеки едни народ има върхове Един такъв връх в историята на нашия народ е 9 септември 1944 год. Можем да го определим като своеобразен връх в десетилетните борби на народа ни за равенство...това е, как да го кажа началото на един от най-плодотворните етапи в нашата история. Жертвите, които са отдадени преди 9 септември, а и след това по време на Второта световна война при участието на българския народ и армия в разгрома на фашистка Германия, преди това със спасяването на българските евреи, с влизането на правителството на Отечествения фронт в антихитлеристката коалиция, това е достойният принос на България в световната съкровищница на демокрацията. Този принос на България в този период изчиства лицето на страната пред света, след като сме били няколко години част от Тристрания пакт между Германия, Италия и Япония. Съвсем ясно е, че няма днес държава, която да поставя под съмнение борбата срещу този пакт.
Девети септември 1944 год. е историческа и революционна дата, защото разделя две социални системи, две исторически епохи. Това е основното, което младото поколение трябва да знае.
Девети септември няма как да е „кървав”, защото тогава в България се сменя един фашистки режим, чиито последни години са свързани с жестокости и срещу тях застава една антифашистка коалиция. Ако след това е имало някакви деяния, които не са законни или легитимни, те не могат да се приписват на самия Девети септември. Това е една светла дата, на която българският народ поставя едно ново начало и тръгва към своето бъдеще с по-добър живот, по-справедливи дни за децата им. Това се доказа. Най-големият икономически растеж , като стандарт на живот България го има през този 45 год. период след 9.09. Още не можем да достигнем нивото на 1989 год като здравеопазване, като социална сфера, като образование.
Когато фактите говорят, боговете мълчат, а колкото до реформаторите и тяхното отхвърляне на Девети септември, това си оставя за тяхна сметка.
За разлика от Николай Тишев общинският съветник от СДС и Реформаторския блок в Бургас Тошко Иванов смята, че Девети септември е всичко друго, но не и велика дата.
На Девети септември 1944 год. няма революция, още повече социалистическа революция, да не говорим пък за всенародно въстание. Няма нищо такова.
Всъщност има предателство на една група офицери, професионални превратаджии, които са вербувани от съветското НКВД и са дали възможност на руската армия да съгласува своите действия с Отечествения фронт и по този начин Сталин да накаже непокорната България, която няколко години е победила руската армия.
Тази дата се свързва със заграбването на властта от правителството на ОФ.
Нашият прочит на историята е такъв. Повече от 70 години българите биват заблуждавани с Девети септември и празнуват на практика унищожаването на българския държавен, политически, стопански, културен и всякакъв друг елит.
Иначе вярвам ,че на Девети септември се е случило нещо хубаво, защото на тази дата преди 37 год се ожених за моята съпруга, но това е единственото хубаво, което се е случило на 9.09 Всичко останало е абсурдно празнуване на национално предателство, довело до унищожаване на българския елит.
Смятам, че успешните нации, които продължиха своето развитие, след като излязоха от подобни режими и под властта на национал-социализъм и комунизъм, те преминаха през своя катарзис. Осмислиха тези процеси и продължиха напред успешно. А ние нямаме морални устои, не направихме нормален, естествен и обективен прочит на историята и затова не сме обединени и сме неуспешни. А историята трябва да се пише и чете обективно.
Днес един празнуват, а други страдат. Едни плачат от радост, а други от ярост. И българите са страховито разделени от омраза, а между тях стоят толкова много дати разделители. Една от тях е Девети септември 1944 год.
Днес дата е една, но тълкуванията и са най-малко две. Великият срещу Кървавия.
