Галактическо писмо

Скъпи съгалактници, пиша ви от една малка планета, разположена в галактиката Млечния път. Разбира се, вие сигурно наричате по друг начин белия пух в космоса. Името на нашата планета е Земя или третата планета от Слънчевата ни система. Животът тук е едно голямо противоречие, благодарение на което се учим да оценяваме. Ние, обитателите, се наричаме „хора”, но често само тази дума ни разграничава от животните. Делим планетата със същества, различни от нас, но от изключително значение за кръговрата на живота на планетата. С тях се опитваме да живеем в хармония, но това е трудно осъществимо, тъй като те са и част от нашата храна. Украсяваме с мъртвите им тела домовете си, обличаме се с техните кожи и ги използваме за експерименти, но в същото време се грижим за тях и ги отглеждаме. Животът на Земята започва с раждането и си отива с тайната на смъртта. Никой не знае какво се случва след като телесната ни обвивка изстине, но всяка тайна е извор на фантазия и безброй предположения. Въпреки, че смъртта е естествения изход от живота, ние ускоряваме процеса, изобретявайки оръжия, с които ще убиваме бавно и мъчително нашите поколения. Развиваме успешно ядрени централи, които са от съществено значение за удобството на егоистичното поколение днес, но дори след 200 години хората на земята ще продължават да изплащат с живота си решенията на своите прадеди. Да се самоунищожаваме взаимно не е позволено, но ако избухне война или с други думи едно мащабно самоунищожение е позволено. На земята винаги са се водили войни, като един непрестанен самоизяждащ се свят, в който най-разумните същества участват активно. Причините за започването на войните са като един възобновяващ се процес, който не може да бъде спрян. Ако може да бъде определена една относително преобладаваща причина, то бихме я кръстили власт – в превод от землянски – алчност и егоизъм. Трудно ни е да делим планетата, защото притежаваме, надявам се, неразбираеми за вас качества. Времето го измерваме според завъртанията на Земята около нейната ос и около Слънцето – нашата звезда. Така по изчисления имаме дни и нощи, години, които стават десетилетия, а те векове и т.н. Всичко измерваме по време, а някои твърдят, че времето може да бъде измерено и в пари. Тяхната стойност не е съвместима с невидимите неща, които съществуват на Земята, като радостта и мъката. Най-интересното на нашата планета, е че постоянно търсим различията в другите и все още съществуваме. На някои места по света хората са се научили да се приемат такива каквито са, но моята малка държава, от която ви пиша, е на светлинни години. Различаваме се по език на общуване, цвят на кожата, религия, вярвания и още много други. Равни сме пред смъртта и живота, но рядко се определяме като такива. Причината се корени в разбиранията ни за света като едно цяло, но пълно с противоречия. Така например дълбоко ценим материалните неща, като следваме принципа - колкото по-трудно се намира дадено нещо, толкова по-висока е неговата цена. Това правило се отнася само до онова, което е видимо за човешкото око, защото човечността също се среща много рядко, но никой не я оценява като съкровище. Разделяме се на бедни и богати, но човек може да бъде беден и с много пари, когато няма никого до себе си. Още не сме се научили да ценим хората, които имаме в живота си, защото все още мислим, че ги притежаваме. Противоречията не свършват. Винаги искаме това, което нямаме и осъзнаваме какво сме имали, чак когато го загубим. Винаги мислим за бъдещето, времето, което ни предстои да изживеем и забравяме за настоящето, времето тук и сега, а когато то отмине се превръща в минало, което не можем да поправим. След това изживяваме бъдещето, мислейки за миналото време. С други думи, тук, на Земята много малко се мисли за единственото нещо, в което сме сигурни. Хората винаги мислят за това, което ще спечелят, но не и за това което ще загубят. Плащат цената за своите действия, след като осъзнаят стойността на тяхната загуба. Нещата, които не можем да обясним, наричаме чудеса. Дълги години след това ги предаваме на поколенията като такива, докато някой не открие съставките на чудото. Но в пълно противоречие на неразбираемостта е, че в измисленото обяснение хората вярват най-силно. Така в миналото са си обяснявали апокалиптичните събития  на природата, тогава, когато науката все още не е била достатъчно развита, за да отговори „защо”. Урагани, земетресения, вулкани – всичко било дело на невидимата сила – Бог или друго. Единственото нещо, което държи толкова противоречиви неща на едно място е земната гравитация. За щастие на земляните, тя не е единствена по рода си. Една друга гравитационна сила може да събере две съвсем различни човешки същества и това е любовта. P.S. Това не е писмо, в което се оплаква един землянин, а реалността такава, каквато я виждат повечето земляни. Останалите от нас виждат положителното на всичко това. Благодарение на работата, оценяваме почивката! Благодарение на мъката, оценяваме радостта! Благодарение на смъртта, оценяваме живота! автор: Емилия Иванова   Коментари