14 март 2013 2013-03-14 2016-12-24

Burgas Reporter Ltd.

Рибата се вмирисва откъм главата

Пламена ДжиговаИмали ли сте честта, да се возите в софийски градски транспорт? Аз ще говоря за тази своя привилегия, тъй като живея в София. Подозирам обаче, че обстановката в българския градски транспорт в отделните градове, има нещо много сходно. Не, не става въпрос за остарели (морално или физически) автобуси, сърдити шофьори или за цвета на билетчетата. Говоря за ароматизаторите. Не знам дали ще се учудите, но по мое мнение, няма нищо по-въздействащо за околната среда от вмирисан пътник. Нямам желание да ви описвам ситуацията детайлно, но и не смятам да бъда мека в изказа си, така че спирайте с четенето докато е време. На ден пътувам с метро или автобус минимум 6 пъти. Повярвайте ми без значение дали ми се спи или ми е студено, всичко ми минава, в момента, в който вляза в подвижната „парфюмерия“. За три години превоз (сами сметнете завидния ми пътнически стаж) стигнах до извода, че българският пътуващ народ, не е много на ти с водата и функциите й в банята. Повярвайте ми, аромат, който ви спира дъха за час и да искате не можете да го изпуснете. Веднъж, докато правех анкета – някаква политическа тематика беше, една жена ми каза: „Мойто момиче, ако ме разбираш, рибата се вмирисва откъм главата.“ Да си призная, тогава не я разбрах много онази женица, но днес започвам да схващам, че е трябвало да я разбера буквално. Не бъдете в така любимата за мен среда - на градския транспорт. Бъдете където си пожелаете – на работа, в университета, сред колеги или приятели. Сега си представете какво значи рибата да се вмирише откъм главата. Представете си цялото зловоние, затворено в един човешки мозък. Представяте ли си какво значи това? Не е трудно. Забелязали ли сте как в Бълагрия нищо не харесваме? А имате ли наблюдения, върху това, как тук всеки иска да прецака всеки? На мен ежедневно някой ми казва, че съм много мекушава и наивна, но това се дължи на възрастта ми. Хайде стига, моля ви се, не съм мекушава, нито съм наивна. Да погледнем ли изначално проблема? В човешката природа е заложена потребността от клюкарство. Ако човек не се интересува какво се случва с другите, значи нещо не е наред с него самия. Защо обаче тук, тази потребност я извращаваме? Клюкарството се е изродило в  нужда да натопиш някого, да го злепоставиш, да интриганстваш зад гърба му. Подобни действия тук се обобщават под наименованието  „конкурентоспособна среда“. Хората, които отказват да приемат подобно мислене са наричани със звучния турцизъм „будали“.. Абе, хора, да ви попитам, вие чували ли сте за „Престъпление и наказание“ на Достоевски? За тези, които не са, ще перифразирам въпроса си: знаете ли значението на думата съвест?  Отказвам да приема, че аз не съм наред и не защосто съм със закостенели схващания.  Моите връстници казват бъди „кучка“ - мога да ги репликирам: „Хора, на мен съвестта ми е кучка“. Няма да сгазя, някого, защото минимум един месец след това ще се притеснявам какво съм му причинила. И на всичко отгоре ще се чувствам зле от този факт. Аз не правя това, което не искам  на мен да ми направят. Отказвам да приема, че някой друг ще се чувства зле, заради мен. Няма нищо лошо в това човек да бъде егоист. Бъдете каквито искате, но защо това бъдене трябва да бъде за чужда сметка? Именно защото съм егоист, не искам собствената ми съвест, да не ме оставя да мигна нощ и ден. Защо аз трябва да бъда като вас, не можете ли вие да бъдете като мен? Ако трябва да бъда честна, предпочитам да запазя себе си такава, вместо след време да се превърна в безскрупулен робот. Предпочитам цял живот да бъда наивна и смешна в очите ви, но да знам, че съм запазила себе си. Бих платила цената да се запазя „будала“, колкото и да е висока. Едва ли може да достигне коефициента на билетчето за градския транспорт. Там все пак е друго – там си плащаш и за ароматизатор. А на вас случвало ли ви се е да се вмиришете под чуждо въздействие? Ако да, дано поне да е бил аромат на скъп парфюм. автор: Пламена Джигова Коментари