26 дек. 2012 2012-12-26 2016-12-24

Burgas Reporter Ltd.

Консултантът Тодор Георгиев: „Южен поток” е единственото хубавото нещо за икономиката ни през годината

Тодор Георгиев е доктор на икономическите науки, международен консултант и инвестиционен посредник на два инвестиционни фонда, базирани в Люксембург и в Англия. Ето и неговата оценка за изминаващата 2012 год. Като човек от реалния бизнес бихте ли определил кои бяха хубавите събития за българската икономика през годинат? Единственото хубаво през годината това е „Южен поток”. Когато се изгражда едно такова голямо съоръжение като „Южен поток” , като АЕЦ „Белене”, като АЕЦ „Козлодуй” или „Бургас-Александруполис”, това означава, че има пряка заетост на местна трудова сила. Това е първото. Пряката заетост означава заплати. Заплатите водят до оживление дори ако искате в кварталните бакалници. Това е елементарното. Второто, това е доказателство, че в България нещо става. И третото, което не е маловажно, е че един тръбопровод не е само тръби. Създава поне за десетина малки, айде да  са двайсетина или трийсетина фирми така нареченото копирно производство. Като почнем от гайки, болтове, метални изделия и изобщо всичко, което е свързано с изграждането на едно сложно съоръжение. Друго хубаво, честно казано, не виждам. Нищо.. .позитивно не е станало в страната, нищо позитивно. А кои бяха лошите събития за българската икономика и лошите послания към българския бизнес? То е само едно лошото послание и се казва Дянков. Дянков го разбирам. Той е финансов министър, но има разлика между финансов министър и главен счетоводител на държавата. Той е второто. Той е главен счетоводител на държавата, който си прави приходи и разходи, покриване на дупки и това е, което го интересува. Един финансист трябва да има визия за бъдещето, т.е не трябва да дере по девет кожи от подопечните си. Да има някакъв резерв, с който те да могат да осъществят възпроизводство за следващата година. Един счетоводител прави точно обратното. Нали знаете, че най-безпощадното нещо на света са счетоводителите. Аз през дългия си живот съм имал само едно гадже счетоводителка. Тя беше прекрасна жена, но в момента когато сутринта ме накара да подпиша протокол за извършената работа, да се подпиша под него, ми опротивя донякъде тази професия. Те са хубави хора, но са хора пунктуални и без въображение. А бизнесът се прави единствено с въображение освен с пари. Така излиза, че през 2012 год. българският бизнес се е въртял в омагьосан счетоводен кръг? Предполагам, че ще вземете интервю и от някой в пристанище Бургас. Значи, пристанищата са врати на икономиката. Вижте какво има на пристанището за износ. Нищо. 1000 тона дървен материал и 1000 тона скрап. Това е единствената ни експортна листа. Контейнерният оборот, който е характерен за потреблението в една страна, е 120 000 контейнера годишно. Това е пълно-празно през Бургас и Варна и през Солун. Само на пристанище Барселона, което е осмото по големина в Европа, все пак испанската икономика е гнила и забатачена, е 90 000 седмично. В една банкрутирала Гърция през пристанище Солун и Пирея влизат 110 000 контейнера седмично. Показателите са толкова очевадни, че не ми се коментира просто. Освен това нашият основен внос е от Китай. Всичко, което си купуваме - от луксозните мебели до новогодишните играчки, идва от Китай. Експорт на контейнери с дървен материал за Египет и Тунис и дървени въглища. Не виждам някаква разлика между това, което изнасяме сега, и онова ,което е изнасял прадядо ми като корабен агент през 1905 год. Но тогава от България  се е изнасяло и зърно... Да, зърно в малки количества за Хайфа. С гемии от 3000 т, което било голям успех. Между другото, през 1938 и 1939 год. експортът ни на зърно е бил по-голям в абсолютно и относителни стойности, отколкоте е сега... съобразно броя на населението и обработваемите земи. Икономиката ни е в момента на ниво около 1929 год. малко преди да настъпи големият срив. Коментари