11 апр. 2012 2012-04-11 2016-12-24

Burgas Reporter Ltd.

Ода за 100-те маймуни

[caption id="attachment_2815" align="alignleft" width="300" caption="Тази котка не мрънка, а мърка от удоволствие"][/caption] Ония ден имах прозрение 100-те маймуни вече са факт! Колко е хубаво да се направим на маймуни най-накрая и то без нито грам алкохол. Най-накрая с гордост мога да стана и да заявя „Аз съм маймуна”. О, извинявайте! Започнах с дитирамбите, а още не съм обяснила за какви маймуни иде реч и защо им правя такава реклама. И така... Имало едно време едни маймуни, живели си спокойно на индонезийски остров, ядяли, пиели, множали се и се включвали с радост социализиращите пощения на групата. На маймунските си балове и промоции на нови маймун-фолк албуми те се черпели със сладки картофи „Батати”, които били нещо като маймунски трюфели – демек голямо гурме. Един ден група японски учени решили да поекспериментират (неясно с каква цел) с безгрижно живеещите си индонезийски маймунки. Японските учени разхвърляли по брега на острова батати и занаблюдавали какви ще ги свършат маймунските гурме любители. Както се досещате картофите били целите в пясък, което вероятно отнемало част от вкусовия им чар. Това предполагам подтикнало маймунка (бъдеща абитуриентка навярно) да позамие своя картоф в морето и чак след това да го изяде (пък може и това да е била целта на цялото проучване – да се очовечат маймуните чрез създаване на хигиенни навици към употреняваната храна и самите учени да са научили маймунката да мие картофите. Тука историята е малко мъглява, но при всички положения тия японски учени са големи веселяци). Кандидат-абитуриентката била добра душа и не искала пари за ноу-хау, което довело до масово миене на картофи от страна на нейните състадници. По пътя на подражанието цели 99 маймуни се научили да мият бататите си преди да ги изядат. Когато към групата на 99-те се присъединил местният секс-символ с изненадващо оригиналния прякор Маймуняка и групата с отношение към хигиената набъбнала на 100 члена, учените се оцъклили. На съседните индонезийски островчета представители на същия вид маймуни започнали също да си мият картофите преди консумация, без да са имали контакт с Маймуняка, маймунабитуриентката или който и да било от ония 100 маймуни, дето са започнали цялата работа с миенето. Още по-оцъклени останали учените, когато открили, че всичко представители от този вид маймуни по света са започнали да си мият картофите преди да ги изядат. Ето това е! Прав е бил Хегел! Количествените натрупвания явно водят наистина до качествени изменения и то по начин, който той едва ли е имал предвид, когато е казал тези думи. Оказва се, че за да стане определена идея или някакво умение достояние на всички представители от определен вид е необходима критична маса от 100 представители на съответния вид, които да имат тази идея или знание в ума си. Колкото и отвлечено да звучи, изпитах го на свой гръб – вярно е. Това просветление получих докато се опитвах да си обясня откъде в главата ми нахлуха толкова много позитивни мисли. Разсъждавах, разсъждавах и накрая достигнах до извода, че просто маймуните в човешкия род са вече 100. Явно вече има 100 хомо сапиенс, които вярват, че позитивизмът не е екзотика, че любовта не е на витрината на МОЛ „Недостижимост” и ние не сме гаврошовци, които всуе гледат електричните глобуси на рекламния й надпис без да могат да си я позволят. Има поне 100 човека, които вярват, че живот в споделяне, грижа и взаимност не е утопия. Сега моите приятели навярно ще си кажат: „Айде тая пак надяна розовите очила, че и се опитва да ни пръска с райски газ. Виж реалността, бе момиче! К’ва задружност, к’ви 5 лева?”. Гледам, гледам, другарчета, точно реалността гледам и тя е една такава розовааа – че чак белее. Знаете ли, мили другарчета, до преди известно време и аз виждах реалността сива и трудна и изведнъж незнайно от къде започнаха в главата ми да се пораждат едни такива различни мисли, доста „розови”, доста „утопични”, доста „нереални”. Опитах се да ги поизгоня, все пак си ми беше удобно в мрънкащата реалност на самосъжалението, безизходността и сивотата – свикнала си бях там и си ме кефеше да съм си нещастна. Мислите обаче се оказаха много упорити стояха си в главата ми и хич не искаха да отстъпят и на йота. Започнах сериозно да се притеснявам за общественото си здраве (демек че няма да изглеждам особено ментално уравновесена в очите на обществото) и си мълчах, щото нали знаете „Страх лозе пази” като не мрънкам и не се оплаквам има опасност я да ме вкарат в оная високата сграда в Морската градина, където всички са твърде щастливи или да ме тикнат в ареста за употреба на непозволени субстанции. Все пак спрях мрънкането и само си мълчах (оф, много беше трудно в началото мрънк-абстиненции, оплаквачески кризи, ама слава Богу изчистих се), малко се притеснявах да закача значка с надпис „1 месец чиста от мрънкане” или „Аз вече не съм мрънкач” поради вече изтъкнатите причини. Лека-полека започнах да се ослушвам и оглеждам, да попрочитам, да хвърлям по едно-две очи на някой и друг филм... и като видях какво става по света, и като се отприщих ви казвам... Ма то било пълно с такива като мене! Тия 100-те маймуни хомо сапиенси, в следствие на които се пръкнаха определени позитивни мисли в главата ми били по цели свят и то не от вчера. Превърнах се в цял водопад, бълвам непрекъснато еретични дитирамби за света на любовта – говоря, пиша, поствам, кликам и какво ли не. Вече не ме е страх, нито срам да си призная, че аз мисля позитивно и от много време не съм Анонимен Мрънкач. То цяла световна група за подкрепа на утопичните маймуни хомо-сапиенси имало, егати! Направо ще си разкъсам ризата от кеф. Мили мои маймуни и кандидат-маймуни не можах да се сдържа да не напиша това. Просто в мен напира желание да споделя. Ако и вие сте повлияна от утопичните маймуни маймуна, не се притеснявайте да си го признаете. Сложете си една тениска с надпис „Аз съм маймуна” или „Аз вече не съм мрънкач” или пък не си слагайте такава тениска, въобще чувствайте се свободни да правите каквото сметнете за добре, защото силата е във вас! автор: Златина Гайдажиева Коментари